Деми Мур се завърна триумфално в киното като гола старица

Деми Мур се завърна триумфално в киното във филма „Веществото“, представен в основната конкурсна програма на кинофестивала в Кан, след серия от епизодични роли. Тя не успя да спечели наградата за най-добра актриса, която беше присъдена на цялостния женски екип на филма „Емилия Перес“, но беше фаворитката на кинокритиците. 

„Веществото“ получи и най-продължителните овации на фестивала – 13 минути. Това е висока оценка от професионалната публика. 

„Това е началото на трето действие в кариерата на Деми, вдъхновяващо е“, обобщи нейният партньор във филма Денис Куейд на пресконференция на кинофестивала в Кан.

Деми Мур каза пред „ИндиУайър“, че филмът й е върнал любовта към актьорството. 

„Това, което ми харесва, е, че това беше богата, сложна, изискваща роля, която ми даде възможност наистина да изляза от зоната си на комфорт и в крайна сметка да почувствам, че съм проучвала и израснала не само като актьор, но и като човек“, каза тя. „Имам чувството, че направих истинска крачка назад за дълго време и наистина дори се запитах дали това е, което трябва да правя. Това беше част от моето събуждане“. 

Актрисата признава, че да се запише за бруталния филм на Корали Фаржа е било „риск“, но той се е отплатил с възторжения прием на продукцията на кинофестивала в Кан през май. 

Ролята изисква от 61-годишната Мур да се появи напълно гола, както и да се преобрази в рухваща старица. Налага й се да покаже и отлична физическа форма. 

Френската режисьорка и сценаристка на „Вещество“ Корали Фаржа каза в Кан, че целта ѝ е била да изследва токсичните отношения на жените с телата им и как ги учат, че стойността им е свързана с външния им вид. Тя спечели наградата за най-добър сценарий за „Веществото“ в Кан. 

Сюжетът се върти около субстанция, която позволява на човека, който си я инжектира, да създаде „по-добра версия на себе си, по-млада, по-красива, по-съвършена“. Изкушението да стори това е твърде силно за героинята на Деми Мур - Елизабет Спаркъл, телевизионна фитнес звезда, изритана от светлината на прожекторите на 50 години. 

Филм с Деми Мур за първи път участва в конкурсната програма на кинофестивала в Кан. Тя е била там през 1997 г, придружавайки тогавашния си съпруг Брус Уилис за премиерата на „Петият елемент“. 

Деми Мур е родена в проблемно семейство и в гимназията напуска училище. През 80-те години участва в телевизионни и нискобюджетни филми, докато през 1990 г. не получава роля във „Призрак“, редом с Патрик Суейзи и Упи Голдбърг. По това време тя се омъжва за Брус Уилис. Те имат три дъщери.

През 1991 г. Ани Лейбовиц снима Деми Мур за сп. „Венити феър“. Мур позира гола, докато е бременна с второто си дете. Това шокира много читатели не само с това, че демонстрира бременността си, но и с внушението, че бременното тяло може да бъде секси. По-късно снимките вдъхновяват и други бъдещи майки, сред които знаменитости като Бритни Спиърс, Марая Кери и Винъс Уилямс, да покажат тялото си по време на бременността. 

Мур продължава да получава големи роли през 90-те години на ХХ век, като участва в „Жената на касапина“ (1991), „Доблестни мъже“ (1992), „Неприлично предложение“ (1993), „Разкриване“ (1994), „Алената буква“ (1995), „Сега и тогава“ (1995) и „Съдебен заседател“ (1996). През 1996 г. получава 12,5 млн. долара за главната си роля в „Стриптийз“ и се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, наравно с някои мъже. Филмът обаче няма успех. Мур получава и силен отпор в медиите, като често е представяна като алчна и е наричана „Gimme Moore“ (Дай ми още). Тя има и зависимост към наркотици и алкохол и се лекува многократно.

Приходите от следващите й филми също са под очакванията. По-новите й роли са в "Някой ден“ (2020), Корпоративна кучка“ (2019), „Сляпа“ (2020“), „Тежка нощ“ (2017), „Ангелите на Чарли: Газ до дупка (2003) , както и в сериали като „Империя“ (2015 – 2017), „Капоти срещу Лебедите“ (2024).

Деми Мур е печелила награда „Сатурн“ за най-добра актриса за филма „Дух“, има две номинации за „Златен глобус“, за „Дух“ и „Ако тези стени можеха да говорят“, три награди „Изборът на критиците“ от 1993 до 1996 г., както и четири антинагради „Златна малинка“ – за „Стриптийз“, „Съдебен заседател“, „Ангелите на Чарли“, „Редник Джейн“. Очакванията на кинокритиците са, че за „Веществото“ тя може да получи първата си номинация за награда „Оскар“.