Денят на будителите събра Радев, патриарха, Назарян, Главчев, кмета Терзиев, академици и творци

Будителството е уникална, изцяло българска духовна категория - една дума, събрала в себе си мъдростта и духовната сила на народа ни, вековния стремеж към напредък и свобода. Това каза президентът Румен Радев в поздравлението си по случай Деня на народните будители.

Будителите са носители на културата, морала и хуманните ценности на обществото. Будителят не винаги е човек на интелектуалния труд и може да бъде всеки, който с думи и дела носи просветление на околните и смирено служи на народа си, допълни президентът Радев. Днешните будители носят искрата на предците и с делото и дързостта си отстояват българщината и будят духовете, изказват смело истината, имат силата да се борят с невежеството, арогантността и примирението, и следват своя идеал за свободна и модерна България, допълни държавният глава.

На церемонията на "Дондуков" 2 за пръв път заедно присъстваха председателят на 50-ото Народно събрание Рая Назарян, служебният премиер Димитър Главчев, българският патриарх Даниил, кметът на София Васил Терзиев, служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, служебният министър на външните работи Иван Кондов, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, съпругата на президента Десислава Радева. 

Участват и представители на различни институции, на академичните среди, на творчески съюзи, граждани. Деца от столична детска градина поздравиха присъстващите по повод празника.

Преди това Националният флаг беше издигнат пред сградата на президентската институция по случай Деня на народните будители. Президентът прие строя на Националната гвардейска част.

Денят на народните будители е официален празник, посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.

През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-то Обикновено народно събрание на  13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците. С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети  1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен за официален празник Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.