Детският гений Диего Марадона се превърна в изпълнение на пророчество

През 20-те години на миналия век, когато Аржентина - процъфтяваща имигрантска нация, търсеше чувство за идентичност, стана очевидно, че футболът е едно от малкото неща, които свързват нейното безсмислено население. Без значение какъв е вашият произход, вие искате отборът в сини и бели райета да печели - и това означаваше начинът, по който играе националният отбор, повече от политическо и културно значение.

Дискусията се разигра на страниците на "Ел Графико" и се появи консенсус, че аржентинският футбол е в опозиция срещу играта на британците, квазиколониалната сила, която до голяма степен се е оттеглила в началото на Първата световна война. На обширните тревисти игрища на британските училища футболът беше мощ, бягане и енергия. Аржентинецът научи играта в много от свободните бедни квартали, на малки, твърди и претъпкани игрища, където нямаше учител или съдия, който да влезе, ако стане твърде грубо; играта им се състоеше в това да бъдат улични, стегнати, технически способности - и хитри.

"Ако трябваше да бъде издигната статуя на душата на аржентинската игра тя ще изобразява дете с мръсно лице, коса, наподобяваща грива, бунтуваща се срещу гребена; с интелигентни, блуждаещи и убедителни очи и искрящ поглед, който сякаш намеква за притаен смях, който не успява да се образува на устата му, пълна с малки зъби, които могат да бъдат изхабени от яденето на вчерашния хляб", пише в "Ел Графко".

„Панталонът му е с няколко грубо пришити кръпки; фланелката му с аржентинските райета и с много дупки, изядени от мишките... Коленете му, покрити с раните, дезинфекцирани от съдбата; боси или с обувки, чиито дупки в пръстите предполагат, че са направени чрез твърде много стрелба. Позата му трябва да е характерна; трябва да изглежда така, сякаш той дриблира с парцалена топка".

Малко под половин век по-късно Диего Марадона прави своя международен дебют. Дори на 16 години той беше не просто велик футболист, той беше изпълнението на пророчеството.

Марадона, който почина на 60-годишна възраст, е дете на нуждите. Той се описва като „cabecita negra“ - малки черни точки, терминът, използван от Ева Перон за тези от смесено италианско и коренно население, което тя смята за свой естествен избирателен район. Родителите на Марадона бяха благочестиви Перонисти и имаха снимки на Евита и Хуан Перон на стената у дома.

Баща му е бил лодкар по делтата на Парана, в провинция Кориентес, в далечния североизток на страната и се е преместил в Буенос Айрес, за да се присъедини към съпругата си, която живеела при роднини и си намерила работа като домашна прислужница.

Когато роднините се преместили, баща му трябвало да построи собствена къща от разнебитени тухли и ламарина във Вия Фиорито - бедният квартал, който е толкова проблематичен и насилствен, че полицията влизала всеки ден за малко, тъй като се смятало за твърде опасно да има там постоянно присъствие.

Една вечер, докато е бил малко дете, Марадона паднал в отворена септична яма. "Диегито" - извикал чичо му Чирило, докато му помагал, "Дръж главата си над лайната!" Това била фразата, която Марадона ще повтаря като мантра в най-трудните моменти от живота си.

Израснал без ток, нито пък с течаща вода, Марадона печелеше пари, като отваряше врати на таксита, връщаше скрап, събираше фолиото от пакетите цигари. По пътя към училище той правел паузи и жонглирал с портокал, смачкан вестник или сноп парцали, без да позволява на топката да докосне земята, дори когато минава през железопътен прелез.

Ранна снимка го показва на възраст от около четири или пет години, как стои пред телена ограда, която е очукана и изкривена от това колко често е удрял топка в нея. Това беше точно футболното образование, което всеки малчуган би поискал.

Толкова надарен беше Марадона, че когато за първи път отиде на проби в юношеския отбор на Архентинос Хуниорс - Лос Чеболитас (Лукчетата), там помислиха, че той трябва да е по-възрастен от осемте години, за които твърди, че е, но е недохранван.

Когато проверка на личната му карта ги убеди, те го изпратиха на лекар, който му постави курс на хапчета и инжекции, за да го изгради. Почти веднага той се превърна във феномен, забавлявайки тълпата на полувремето в мачовете от лигата, като изпълняваше трикове с топката. На 11-годишна възраст той започва да се споменава в аржентинската преса. Ползването на фармацията беше налице от самото начало.

Така също имаше тенденция да се угажда на Марадона. Скоро стана ясно, че правилата не важат за него. Директорът му му даде положителна оценка за изпити, които той пропусна.

Той беше ужасен неудачник, като завинаги намираше другите за виновни. Той беше незрял и безотговорен, и постоянно се трудеше според изискванията на феновете, медиите и клуба си. След като се премести в Бока Хуниорс през 1981 г., финансовите проблеми на клуба означаваха, че той трябваше да играе в безкраен низ от приятелски срещи заради пари.

И дойде период, в който му се биеха множество инжекции, а напрежението беше станало непоносимо.

Злоупотребата му с кокаин започва в Барселона, където той никога не се вписва като част от клуба.

Марадона беше по-щастлив в Наполи, където ги вдъхнови за две титли в първенството и Купата на УЕФА, но дори тези постижения бяха на фона на слухове за наркотиците, купоните и отношенията му с Камората - неаполитанската мафия.

Правилата останаха нещо, което трябваше да се заобиколя на терена и извън него. Неговият гол с ръка срещу Англия на Световното първенство в Мексико през 1986 година е първият от трите му скандални моменти: той печели дузпа, след като се справя блестящо във финала за Купата на УЕФА през 1989 г. срещу Щутгарт и изчиства топката от голлинията с ръка срещу СССР на Мондиал 1990.

Той избягва тестовете за наркотици с помощта на пластмасов пенис и фалшив пикочен мехур, напълнен с урина на някой друг. Неговите данъчни дела остават спорни в продължение на десетилетия, след като той напуска Италия.

В крайна сметка, през март 1991 година, Марадона дава положителна проба за кокаин. И получава забрана за 15 месеца, но беше и напълнял.

След това имаше неудовлетворителни представяния с екипите на Севиля и Нюелс Олд Бойс.

Когато журналисти дебнели пред къщата му, приятелите му стреляли по тях с въздушни пушки. И все пак, когато Марадона каза, че ще играе на Мондиал 1994, той беше приветстван.

Той не беше футболист, за да бъде третиран по обикновените стандарти. Той не беше просто гений, а човек, който дойде обвит със символично значение. В цялата си кариера той беше страхотен за, може би, четири сезона.

Изпълненията му през 1986 г. остават най-великите на Световно първенство. Той не просто вкарва голове, не просто вкарва брилянтни голове, но вкарва брилянтни голове - с дрибъл, характерен за хлапето от миналото. Беше дошъл за световната купа и я спечели. А още по-добре се справи и с Англия.

Марадона остава голяма фигура, а изказванията му по редица теми бяха посрещани с изключителна почит. В качеството си да говори с всички прослойки на нацията, той беше сравнен с Перон.

Приписваха му сили, надхвърлящи силите на всеки смъртен. Ето защо, без треньорски опит, той беше поставен начело на Аржентина за Мондиал 2010.

В Буенос Айрес има църква на Марадона. Ето защо неговият фалшив пенис беше изложен в музей в Буенос Айрес като религиозна реликва - и впоследствие откраднат на национално турне.

"Отслабнал съм, вече съм в кондиция. Завърнах се", заяви той и вкара в първия мач на Аржентина от Мондиал 1994 срещу Гърция.

След втория двубой срещу Нигерия, той беше избран за случаен тест за наркотици.

"Аз се провалих. Вкъщи имаше настроение, подобно на скръбта", признава той.

Буенос Айрес не бе виждал нещо подобно от траура за Перон. Сякаш, за да се констатира факта, потвърждението, че B-пробата също е положителна, дойде на 1 юли - на 20-годишнината от смъртта на Перон.

Той се върна за още няколко сезона, в който се сблъска с бушуващите срещу него заговорите, но се провали на друг тест за наркотици.

Но 1994-та беше истинският край, краят не само на него като велик футболист, но и на голямата емблема на Аржентина.