Деян Колев: Ромките имали синдром на улични кучки?

Престъпленията от омраза , в т.ч. използването на език на омразата и дискриминацията, са все по-често срещан проблем. Това каза в интервю за БТА Деян Колев - председател на УС на Център „Амалипе”. Той е сред участниците на Международна конференция STOP HATE SPEECH, която продължава днес в София.

Бяхме свидетели на сериозни отстъпления от демократични постижения в резултат на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания. Като пример мога да дам съдбата на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от управляващите по онова време, каза още Колев.

Според него почти винаги езикът на омразата се интерпретира като „свобода на мнението“. Типичен пример в това отношение е изказването на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 г. От парламентарната трибуна той определи ромските жени като имащи „рутинен синдром на улични кучки“, а ромските деца като „играещи си с прасета по улиците“, припомни Колев.

Следва пълният текст на интервюто:

- Няколко проучвания твърдят, че престъпленията от омраза , в т.ч. използването на език на омразата и дискриминацията, са все по-често срещан проблем. Потвърждава ли се тази теза?

- Да, категорично. Проблемът е не само в честотата, но и във факта, че през последните години език на омразата често се използва от политиците и това остава несанкционирано. Последното е знак за много други групи да използват езика на омразата и практики, които граничат с дискриминацията все по-широко.

- Колко сериозно предизвикателство е това и как да трябва да се работи за ограничаването му?

- Според мен е много сериозно предизвикателство и бяхме свидетели на сериозни отстъпления от демократични постижения в резултат на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания.

Като пример мога да дам съдбата на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от управляващите по онова време, което създаде проблем с приемането и прилагането ѝ. „Антиромската“ стратегия на Каракачанов през 2019 - 2020 година (по това време Каракачанов бе вицепремиер) за малко да бъде приета от правителството.

Макар това да не се случи, тя не бе отхвърлена и не бе осъдена публично от нито един от действащите политици - както от управляващите тогава, така и от опозицията, дори от омбудсмана…

Да не говорим за Истанбулската конвенция, която бе така стигматизирана, че и до днес за нея не може да се говори публично, въпреки перманентните примери за домашно насилие, убийства от ревност и т.н.

- Достатъчно тежки ли са наказанията, предвидени в закона, или е необходимо те да бъдат завишени?

- Според мен не е въпросът в тежестта на наказанията, а в това, че те не се прилагат. Почти винаги езикът на омразата се интерпретира като „свобода на мнението“. Типичен пример в това отношение е изказването на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 г.

От парламентарната трибуна той определи ромските жени като имащи „рутинен синдром на улични кучки“, а ромските деца като „играещи си с прасета по улиците“.

Въпреки заведеното дело от ромски активисти, Симеонов не бе осъден и впоследствие дори стана вицепремиер, отговарящ за интеграционната политика.

Факт е, че дори в случаи на престъпление с ясно изявен дискриминационен мотив, извършителите получават наказание за хулиганство или изобщо не получават наказание. Това дава сигнал на широки групи, че този начин на говорене и действие е допустим - особено щом го използват политици, а прокуратурата и съдът не го санкционират.

- Антиромското говорене и дискриминацията на този етнос е в обхвата на работата на „Амалипе”. Има ли промяна в последните години - виждате по-остри изказвания или обратно - обществото става все по-толерантно?

- Боя се, че особено в периода 2013 - 2020 година антиромското говорене се засили много и се превърна в почти обичайна практика. Проучвания на социалните дистанции, които правят колеги от Института „Отворено общество“, ясно показват, че ромите са най-мразеното и дискриминирано малцинство в България.

През периода 2007 - 2013 година тези ежегодни проучвания сочеха намаляване на социалните дистанции и това, че обществото става по-толерантно. За съжаление след 2013 година проучванията показват сериозно влошаване и в момента социалните дистанции спрямо ромите са значително по-големи дори в сравнение с периода преди присъединяване към ЕС.

След ковид пандемията не са правени такива проучвания и се надявам все пак да има подобрение – особено след като ултранационалистите за известно време бяха извън парламента.

- Как могат да бъдат променени обществените нагласи?

- Едва ли има еднозначно решение. Със сигурност е необходима много сериозна работа с работещите на терен - учители, полицаи, лекари, социални работници и др.

Основа за устойчива промяна е десегрегацията във всяко едно отношение - т.е. възможността децата да учат заедно в етнически смесена класна стая, младежите да участват съвместно в младежки инициативи, възрастните да работят заедно.

Тогава, когато контактите с хора от различни етноси и религии преминат през собствения личен опит, хората се освобождават по-лесно от предразсъдъци, стереотипи и са значително по-толерантни към различието.

Особено важно е също така политиците и политическите партии да се въздържат от използването на език на омразата и да не се възползват от „антиромската карта“ всеки път преди избори. България има много добър пример в това отношение - относно стереотипите спрямо турското малцинство.

През 80-те години на 20 век бяхме на ръба на етническа война заради така наречения Възродителен процес. След началото на прехода политическият елит спря да говори за турците като заплаха, „колония на Анкара“ и т.н., което постепенно доведе до успокояване на общественото мнение и преодоляване на част от социалните дистанции спрямо турците.

Това е едно от положителните неща, които не можем да отречем на политическия елит на прехода, колкото и да сме критични за други неща. За съжаление спрямо ромите никога не е имало такъв политически консенсус и това, от своя страна, подхранва антиромските нагласи, публикациите в медиите и т.н. Получава се затворен кръг.

От Център „Амалипе” имаме много добри примери за съвместни дейности, в които ангажираме заедно ромски и български младежи. Така например преди две седмици организирахме обучения на председатели на ученически парламенти.

Интересът бе толкова голям, че се наложи да направим две такива обучения - едно за Северна България и друго за Южна България, във всяко от които имаше по 100 участници. Бяха заедно ромски и български младежи и между тях нямаше абсолютно никакво напрежение.

Напротив, планираха заедно кампании, задаваха изключително смислени въпроси, успяха да направят много силно впечатление и на народните представители Красимир Вълчев, Елисавета Белобрадова, Георги Гьоков, Веска Ненчева, които дойдоха специално да разговарят с тях.