Димитър Радев: Данъкът върху "свръхпечалбата" на банките ще оскъпи кредитите

Предложеното допълнително облагане на банковите печалби може да се отрази върху цената и достъпа до кредити, инвестициите, икономическия растеж и дори върху разходите на държавата за финансиране на дълга. За тези рискове предупреди управителят на Българската народна банка Димитър Радев в позиция относно обсъжданите промени в данъчното законодателство.

Радев подчерта, че БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, тъй като решенията са от компетентността на правителството и Народното събрание. Централната банка обаче трябва да даде професионална оценка на възможните последици за финансовата система и икономиката.

"По същество става дума за увеличение на данъчното облагане на банковата дейност. Определянето му като данък върху "свръхпечалбата" не променя този факт", заяви управителят на БНБ.

Според него основният въпрос е дали очакваният допълнителен приход за бюджета ще компенсира последиците за финансовото посредничество и икономиката. Този ефект не може да бъде установен само чрез счетоводна сметка.

Радев посочи, че банковата печалба е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал. От размера на капитала зависи способността на банките да поемат риск, да отпускат кредити и да абсорбират загуби при икономически сътресения.

Като пример той даде кризата през 2020 г., когато БНБ предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността, а банките въведоха частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември същата година отсрочените кредити са били за над 9 млрд. лева.

Според Радев въпроси поставя и избраният референтен период 2020-2025 г., спрямо който трябва да се определя т.нар. свръхпечалба. Той включва пандемията, периода на необичайно ниски лихви, инфлационния и енергийния шок и последвалата рязка промяна на лихвената среда.

Началната 2020 г. е кризисна година със силно понижена банкова печалба и включването ѝ при изчисляването на историческата средна стойност може да доведе до това част от последвалото възстановяване да бъде отчетено като "свръхпечалба", посочи управителят на БНБ.

Освен това през разглеждания период са нараснали банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът. Затова по-високата номинална печалба през 2027 г. може да представлява както икономическа рента, така и нормална възвръщаемост върху по-голям капитал, баланс и поет риск.

Радев предупреди, че макар формално допълнителният данък да се плаща от банките, икономическата му тежест не е задължително да остане при тях.

Банките могат да отговорят с намаляване на дивидентите, но реакцията може да засегне и цената на кредита, кредитните стандарти, условията по депозитите и структурата на активите. В такъв случай част от тежестта ще бъде прехвърлена върху клиентите.

"За домакинството това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятието - по-висока цена на капитала", посочи Радев.

Като пример за необходимостта от предпазлив подход управителят на БНБ посочи Унгария, където извънредното банково облагане, първоначално въведено като временна мярка, впоследствие е продължавано и променяно наред с други намеси в кредитния пазар.

Радев изрично уточни, че високата цена на кредита в Унгария не може да се обясни само с един данък, тъй като върху лихвите влияят паричните условия, инфлацията и рисковата премия. Според него обаче комбинацията от политики е показателна, тъй като скъпото пазарно корпоративно финансиране впоследствие се компенсира и чрез субсидирани от държавата кредитни програми.

"България няма основание да следва такъв модел: първо да увеличава цената на финансовото посредничество, а после да субсидира кредита с публичен ресурс", заяви Радев.

Според него членството в еврозоната създава възможност за по-ниска рискова премия, по-дълбока финансова интеграция и по-добри условия за частния сектор и икономическата политика трябва да използва тези предимства.

Управителят на БНБ открои и възможно отражение върху държавния дълг. Българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа. При по-висока цена на капитала те могат да предпочетат нискорисков държавен дълг пред кредитиране на бизнеса и домакинствата, което би ограничило финансирането на частната икономика.

Обратната реакция - ограничаване на банковите инвестиции в държавен дълг - би могла да повиши цената на държавното финансиране.

"Тук се откроява несъответствие във времето: приходът от извънреден данък може да бъде еднократен, а по-високата лихва по дългосрочен държавен дълг се плаща през целия му матуритет", предупреди Радев.

Подобен ефект може да възникне и при бюджетните приходи. Ако по-скъпият или по-ограничен кредит намали инвестициите и потреблението, по-слабата икономическа активност ще свие данъчната база за ДДС, корпоративните данъци, данъците върху доходите и социалноосигурителните приходи.

"Брутният приход от данъка и нетният фискален резултат са различни величини", подчерта управителят на БНБ.

Радев обърна внимание и на противоречието между фискалната и макропруденциалната политика. БНБ изисква от банките да натрупват капиталови буфери в периоди на висока рентабилност и силно кредитиране, докато допълнителното данъчно облагане би иззело част от ресурса, от който тези буфери се формират.

В същото време той подчерта, че няма основания дискусията да се представя като непосредствен риск за финансовата стабилност.

"Банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна; няма основание дебатът да бъде драматизиран като въпрос за непосредствената финансова стабилност. Въпросът е дали мярката подобрява общия икономически резултат", заяви Радев.

Според управителя на БНБ преди окончателното решение трябва да бъде направена цялостна оценка на въздействието върху банковия капитал, кредитирането, лихвите, инвестициите, икономическия растеж, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Анализът трябва да съдържа както базов, така и неблагоприятен сценарий.

"Това не е аргумент в защита на банковите печалби, нито срещу правото на правителството да предлага промени в данъчната политика. Това е аргумент за начина, по който трябва да се вземат подобни решения", заяви Димитър Радев.

Според него въпросът не е единствено колко средства могат да бъдат събрани от банките през 2027 г., а каква ще бъде цената за кредитирането, инвестициите и икономическия растеж и какъв ще бъде крайният нетен ефект за публичните финанси.