Димитър Радев: Еврото не купува доверие, то вече го има

Успешното приемане на еврото в България се опира на три фактора – дисциплина, подготовка и доверие. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Той говори на събитие на Атлантическия съвет във Вашингтон. Форумът беше част от пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

Радев подчерта, че решението не е било импулсивно. По думите му България е стигнала до еврото след дълъг процес. Той описа периода като „десетилетия, а не години“.

Ключовата му теза беше ясна. „Не приемате еврото, за да спечелите доверие. Приемате го, когато вече имате доверие“, каза Радев. Според него еврото не създава доверие. То го затвърждава.

Валутният борд като школа по дисциплина

Един от основните аргументи на БНБ е ролята на валутния борд. Той действа почти 30 години. Според Радев това е наложило дисциплина в паричната политика. Ефектът е бил и върху фискалната политика.

Резултатът се вижда в дълга. България е сред страните с най-ниско съотношение дълг към БВП в Европа. Това е важен сигнал за инвеститори и партньори. Той показва предвидимост и контрол върху публичните финанси.

ERM II и Банковият съюз: тестът преди голямата стъпка

Радев отчете като решаваща и подготовката в рамките на ERM II. Важна е била и работата в Банковия съюз на ЕС. По думите му тези механизми са помогнали на България да съгласува политики. Дали са време за изграждане на капацитет.

„Това ни помогна да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи“, каза гуверньорът.

Цени, доверие и политически риск

Радев постави акцент върху общественото доверие. Според него без него процесът не може да функционира. Затова институциите трябва да работят с прозрачност и предпазни мерки. Той отбеляза, че това е още по-важно при сложна политическа ситуация.

Като положителни сигнали Радев посочи две тенденции. Първата е ограниченото влияние върху инфлацията. Втората е засилената подкрепа за еврото.

Паралелно с това се цитират оценки на Европейската централна банка. Според ЕЦБ ефектът на еврото върху цените в България е бил минимален. Той е бил и еднократен.

Еврозоната се разширява, а дебатът в ЕС се пренарежда

На същия форум беше обсъдена и международната роля на еврото. Гуверньорът на Националната банка на Австрия Мартин Кохер каза, че еврото е било замислено като валута на ЕС. Той добави, че все по-често има призиви да играе по-силна глобална роля.

Кохер подчерта, че разширяването остава ключово за еврозоната. Според него ще има още кандидати от ЕС през следващите години. Той свърза темата с международните плащания и геополитиката. Но настоя, че най-важно е ЕЦБ да пази независимостта си и да изпълнява мандата си.

От Унгария дойде друг сигнал. Икономистът Пирошка Наги-Мохачи посочи, че подкрепата за еврото там е близо 80%. Според нея решаващ ще е политическият ангажимент.

Бившият гуверньор на шведската „Риксбанк“ Щефан Ингвес каза, че настроенията в Швеция също се променят. Страната не се присъедини към еврозоната през 1999 г. През 2003 г. отхвърли еврото на референдум. Ингвес отбеляза, че геополитическият контекст вече е различен.

Българският модел: говорене с бизнеса и обществото

Радев открои още един урок от българския опит. Той посочи тясната работа с бизнес асоциации, университети и неправителствени организации. Според него това е ускорило разбирането на процесите.

„Това помогна да се обяснят процесите. И чрез платформите на тези организации да се стигне до много хора“, каза Радев.

Посланието от Вашингтон е ясно. Еврото не е магическо решение. То е финален тест за държава, която вече е натрупала доверие. И която може да го защити с дисциплина и ясни правила.