Директорът на Арт театър Милена Червенкова: Иска се голяма дързост да създадеш частен театър
Със спектакъла „Финита ЛИ комедия?!“ частната трупа "Арт театър" слага началото на юбилейната си 30-годишнина, която ще бъде отпразнувана догодина на 22 септември. Премиерните спектакли са на 20 и 21 май в Откритата арт сцена на Шипка в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София. Автор на „Финита ЛИ комедия?!“ е руският драматург Сергей Литвиненко, който заедно с актрисата Милена Червенкова слага началото на Арт театър преди 30 години, като двамата влагат много любов и творческа амбиция в създаването и развитието на трупата.
Режисьор на спектакъла е Камен Коев, а художествен консултант - известният педагог и режисьор проф. Надежда Сейкова, чиито ученици са и Милена Червенкова, и Камен Коев. Сценографията и костюмите са дело на Марияна Коева, музиката е на Нивелин Мирков. Участват Милена Червенкова, Сиана Миладинова, Марияна Коева, Теодор Софрониев и Благовест Асенов.
Lupa.bg разговаря с директора и художествен ръководител на театъра Милена Червенкова по повод премиерния спектакъл и какво предстои през юбилейната година. Частният Арт театър не разчита на държавна или общинска субсидия, а се издържа само от приходи от билети. Пред Lupa.bg актрисата разказа за трънливия път на изграждане на частна театрална трупа в България и за щастието да се срещат с публиката очи в очи и да получаваш овации за добре свършена работа.
Милена Червенкова е родена на 22 май в артистично семейство. Средното си образование завършва през 1981 г. в Априловска гимназия в Габрово, с пълно отличие и златен медал. Продължава развитието си, като през същата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1985 г. завършва успешно Академията. През периода 1985-1989 г. е актриса и един от основателите на Държавен куклен театър в Пазарджик. През 1990-1991 г. е актриса на гастрол с ролята на Пепеляшка в Софийски пътуващ театър. За един сезон са изиграни 100 представления в зала 2 на НДК. През 1992 г. заедно с драматурга Сергей Литвиненко и актьора Георги Златарев основава независима театрална трупа – Арт театър, която съществува и до днес.
Арт театър има 50 постановки, изиграни близо 2000 пъти в София, страната и чужбина. Гостувал е три пъти в Москва и на Световния театрален фестивал в Авиньон, Франция, където триумфира през 2005 г. със спектакъла „Кучета“. По идея на Милена Червенкова представлението е подготвено и изиграно изцяло на френски език. Вече 30 години Милена Червенкова успешно продуцира и ръководи една от малкото независими театрални трупи в България, издържали проверката на времето.
От октомври 2016 г. Милена Червенкова връща Арт Театър в РКИЦ. Заедно с неговото ръководство създават съвместно Открита Арт Сцена на Шипка, в която освен спектаклите на Арт Театър ще се канят да представят своите постановки талантливи колеги от професионални трупи, както от София, така и от страната.
- Милена, защо избрахте пиесата "Финита Ли комедия?!" за старт на празненствата по случай 30-ия юбилей на Арт театър?
- Пиесата на руския драматург Сергей Литвиненко, с когото заедно създадоха Арт театър, е написана преди 21 години, а звучи сякаш е посветена на сегашната ни действителност. Жанрът е трагифарс. Сергей Литвиненко избира четирима от героите на комедия дел арте - Пиеро, Арлекин, Коломбина и Малвина и с вълшебна машина на времето ги изпраща от ХVІ в ХХІ век. Страната, в която попадат, се казва Чудация. А в тази страна те вече са г-н Пиерини, г-н Арлекини, Мадам Коломба и Мелина. В стила на комедия дел арте се сменят сцени на любов, ревност и политическа сатира. Актьорите изпълняваме по две роли - аз съм Коломбина и Мадам Коломба.
Гениалността на Сергей Литвиненко е, че е измислил как тези герои от комедия дел арте да преминат през времето и да се пренесат няколко века по-късно. Нищо не се е променило от 21 години, когато е написана пиесата.
Съжалявам само, че Сергей вече не е сред нас, отиде си толкова млад и няма да може да види пиесата поставена на българска сцена. Свързах се със сина му Георги Литвиненко, който ни подари авторските права и той идва в София за премиерата". В спектакъла се питаме свърши ли комедията в света и у нас или по-скоро комедията продължава.
Милена Червенкова в премиерния спектакъл на Арт театър "Финита Ли комедия?!"
- Как се роди идеята за създаването на частна театрална трупа в началото на 90-те години?
- Аз съм от този випуск на ВИТИЗ, чийто художествен ръководител беше прекрасния педагог проф. Надежда Сейкова, която безкрайно уважавам и обичам. Когато се дипломирах всички актьори бяхме разпределени в определени театри из страната. И аз отидох по разпределение и честно и почтено си го изкарах в Пазарджик. Когато се върнах в София това беше в навечерието на промените през 1989 г. След промените ме поканиха на гастрол със Софийския пътуващ театър за ролята на Пепеляшка. Страхотен мюзикъл, Саша Хонг направи невероятна пластика, много хубава музика, играхме го в зала 2 на НДК и за един сезон направихме 100 представления. Накрая на сезона почина директорът на Държавния пътуващ театър - София Васил Спасов.
Баща ми Васил Червенков беше заместник-директор и държа да отбележа, че бях избрана в театъра с кастинг, а не с връзки.
След кончината на Васил Спасов актьорите и техническите служби се събраха и написаха официално писмо до Министерство на културата, в което предложиха баща ми - Васил Червенков да оглави театъра. След десетина дни в театъра се появи един от тогавашните зам.-министри на културата, чието име ще спестя, и каза, че министерството няма да се съобрази с желанието на трупата. И тогава за директор на Пътуващия театър бе назначен Румен Димитров, който до скоро беше заместник-министър на културата. За съжаление Румен освободи баща ми не само като заместник-директор, но и като актьор. Баща ми беше много талантлив актьор и още му оставаше много време до пенсия.
Васил Червенков се яви на конкурс за директор на кюстендилския театър и го спечели, а след това Андрей Калудов го издърпа в „Сълза и смях” като заместник-директор и там татко остана до пенсия. Аз бях млада актриса на 24-25 години и преживях тези събития, част от които за мен бяха непонятни. На всичко отгоре от репертоара на Държавния пътуващ театър беше свален и спектакълът „Пепеляшка” – детски спектакъл, който носеше огромни приходи.
Милена Червенкова, Теодор Софрониев и Благовест Асенов по време на репетиициите на "Финита Ли комедия?!"
И аз се хванах за главата и си казах: „Аз повече в държавен театър няма да работя и ще си направя свой.” Казах си, че няма да седя на резервна скамейка и да чакам някой директор или режисьор да ме види и да ме вкара в представление. И с дързостта на младостта в началото на 90-те години реших, че ще се заема да направя частна театрална трупа.
Баща ми ми каза: „Виж сега, миличка, идеята ти да правиш частен театър е абсолютно луда в това време на див капитализъм. Аз съм бил директор на театри, но на държавни, когато държавата помагаше и осигуряваше пари. И на фона на моите бели коси няма как да ме караш да ти търся спонсори. Ще ти помагам със съвети и с каквото трябва да, винаги.”
Първият съвет, който ми даде баща ми е, да намеря сцена, а оттам ще се появят и актьори, и режисьори, и драматурзи.
И през лятото на 1992 г., минавайки по ул. "Шипка", реших да вляза в Руския културно-информационен център и да проверя какви сцени и зали има тук. Отидох направо в кабинета на директора Евгений Табачников, който е великолепен човек и дипломат от висока класа. Представих му се и му казах, че искам да правя свой театър. Попитах го дали имат сцена. Той ми каза: "Елате с мен", заведе ме в салона, светнаха осветлението и ми показа сцената. А какво представляваше сцената? По средата, не както е напред червената завеса, имаше бяла завеса на цветенца, която след много години лично свалих след основен ремонт. Залата представляваше зала за заседания, която постепенно бе превърната в истинска театрална зала. В крайна сметка руският център ни приюти и тук сме вече много години и сме благодарни за гостоприемството. Защото без сцена няма как да правиш частен театър.
- Защо кръстихте трупата Арт театър?
- Много ми харесва съчетанието между стила на комедия дел арте от една страна с неговата яркост и пищност, смях, забавление и от друга страна мъдростта на системата на Станиславски. Стараем се това да бъде обединено в нашите спектакли. Но понеже сме българи не можех да си представя, че на млад, прохождащ театър ще пише "Театър дел арте", което е италианско. И затова реших да е Арт театър. Има и още едно обяснение - то може да се смята като съкращение от "артист" - че това по-скоро е театър на артистите, а не на режисьорите (смее се). Знаете тази велика фраза на Станиславски, който е казал: "Добрият режисьор се скрива зад актьорите."
- Какво е вашето послание към зрителите? Бихте ли казали с какво Арт театър е по-различен от останалите театри?
- На всеки уважаван зрител, който дойде при нас, поднасяме комплимент с чаша хубаво вино, а когато нашите зрители покажат своя билет ползват отстъпва от 10% в ресторант в близост до театъра. Тези две неща ги няма в никой друг театър. (смее се) Бих искала да споделя, че работим с много добри режисьори, които мислят за и актьора, и за зрителя, а не само за себе си. Мисля, че от нашите спектакли нито един зрител не си е тръгнал недоволен. И зрителите стават на крака и ръкопляскат и нас това ни радва безкрайно и ни прави щастливи. И когато свърши спектакълът, сме толкова екзалтирани, че когато се приберем в гримьорната всички се прегръщаме, подскачаме и много се радваме. Освен на новата ни постановка "Финита Ли комедия?!" бих поканила зрителите и да гледат друг наш много успешен спектакъл - "Господин, сеньор, Дон Жуан" по пиесата на Леонид Жуховицкий.
В главната роля е прекрасният Георги Златарев, който е един от съоснователите на Арт театър заедно със Сергей Литвиненко. Много харесах пиесата, защото Жуховицкий показва своята версия как е убит Дон Жуан. Според драматурга Дон Жуан е убит и в пиесата се разбира кой го убива, как и защо.
- Какво да очакваме през юбилейната 30-та година на Арт театър?
- Имаме амбицията да покажем повечето спектакли, които сме играли през годините. Арт театър има щастието от 1997 г. да работи няколко пиеси с руския режисьор проф. Александър Великовски, който от много години живее и работи във Франция. Неговият спектакъл "Господин, сеньор, Дон Жуан" беше първият на Арт сцена на "Шипка". През септември с Великовски ще започнем работа по спектакъла "Шерше ла фам", който е по текстове на Робер Тома. По неговите разкази и пиеси професорът направи хубав сценарий и го кръсти "Шерше ла фам". Може би донякъде и заради мен. Ролята ми е много хубава.
А иначе празничната година за Арт театър започна сега от месец май. Народът заслужава да има и празник, и театър. А през септември 2022 г., живот и здраве, ще се случи нашата 30-годишнина. Аз съм родена на 22 май и колегите ми се шегуват: "Миленче, това е рожденият ден на Арт театър. Ако не се беше родила, какъв театър щеше да има?"
Снимки: Агнес Методиева
