Директорът на хасковския театър: Аз съм крадец

Директорът на Драматично-кукления театър "Иван Димов" в Хасково Стелиян Николов настоява за ревизия на целия сектор на сценичните изкуства. Той написа емоционален пост в социалните му мрежи, който Lupa.bg публикува.

"Аз съм крадец“

Когато направих първите си крачки на сцената, изобщо не съм си представял, че ще администрирам един от театрите в България. Завърших Пловдивския университет, специалност "Актьорство за драматичен театър" при моите учители проф. Елисавета Сотирова и Виолета Гиндева (светла им памет) и, разбира се, доц. Лео Капон. Университетът не разполагаше с кой знае каква база, да не кажа, че на моменти си беше направо мизерия. Но това не ни спря – водени от Лео, постигнахме толкова много за студенти! Това и до ден днешен е един от най-хубавите ми периоди в живота.

Бяхме се събрали съмишленици, хора, на които толкова много им харесваше да работят заедно, да създават, да творят, че нямаше значение дали репетираме на сцената на някой голям театър, на сцената на учебния театър или на пейка в парка – ние горяхме. Никога не сме си правили фалшиви илюзии, че захващайки се с тази (не мога да го нарека "работа") мисия – да творим и да носим радост на хората от сцената – ще ни превърне в милионери. Защото ние бяхме!

Залата на учебния театър беше препълнена на всяко наше представление! Имахме цялата любов и подкрепа на публиката. Вярвахме и се надявахме, говорейки си за театър между две питиета, че един ден, когато завършим, ще отидем всички заедно в един театър и нашата приказка ще продължи заедно! И какво да ви кажа – човек, когато желае нещо силно, то се случва!

Седем души от нашия клас попаднахме в Хасково – прецедент! (Заедно с хора от класа на проф. Краси Спасов, но това си е тяхната история ) И нашата приказка продължи! Няма да ви отегчавам с нашите забавни истории, защото може би те в голямата си част са забавни само за нас. Не ни интересуваше колко получавахме – важното за нас беше да правим това, което обичаме!

Оттогава минаха 14 години, колкото и да не ми се вярва. Групата ни пое по своя път, но всички останахме завинаги свързани с изкуството! Преди 10 години взех решението да поема администрацията на театъра в Хасково с една-единствена цел – да давам път и надежда на такива като нас.

Да се боря всички в гилдията, доколкото е възможно, да работят и да започват своя път в далеч по-добри условия, отколкото когато ние стартирахме. Да работим здраво, да създаваме, да творим. Да се погрижа хората, които ме приеха в този театър – за съжаление, голяма част от тях вече не са сред нас – да живеят достойно с това, което правят, а не да навеждат глава, когато казват, че работят в театър.

10 години. Това, че ми оредя косата, изобщо не ме притеснява – не се оплаквам. За тези години създадохме толкова хубави неща, че ако можех да избирам отново, нямаше да предпочета косата си.

Създадохме и студентския театрален фестивал "Сцена на края на града“ с идеалната цел да помага на завършващите студенти да се реализират в професията.

Заедно с шестима колеги – директори на театри – учредихме и "Асоциация на работодателите в театралната област“, а впоследствие се присъединиха и други с една-единствена цел – да се борим именно за по-добрите условия на труд както за нас, работодателите, така и за служителите. Заедно с тях постоянно се борим с неправдите в системата.

Миналата година участвахме в националния протест с искане за увеличение на бюджета на МК. Не само това, но и подкрепихме структурите си да протестират активно, осъзнавайки възможността институтите да пострадат финансово, ако работата им спре. Може да сме постигнали малки победи или в очите на другите – никакви, но не спираме, мотивирани от въпроса, който можем да чуем след време от децата си: "Защо нищо не направихте?“

И изведнъж виждам статия в медиите: "Директори на театри крадат милиони.“ А сега де? Как да обясня на сина си? На служителите? На учителя си? На майка ми? Какво направихме ние?

Аз съм крадец! Никой разумен човек не би повярвал в обратното! Няма значение какво съм направил или не съм направил – аз или моите колеги!

Довиждане! Всичко приключи!

Боли ме, бесен съм! Усещам звучен шамар – ушите ми пищят чак! И се чудя, това би ли ме отказало?

Не! И за съжаление, това ще ме направи още по-голям "крадец“! Ще открадна още от времето, отредено да съм със семейството си, за да работя още по-усърдно, за да отмия този срам!

А за вас, господа и дами, нямащи срам да крадете надеждите на всички ни, съм категоричен! Настоявам за тотална ревизия на целия сектор сценични изкуства! Всеки, който си е позволил да отнеме и грам от мечтите ни, да понесе своето наказание. Както неведнъж съм настоявал, време е да се назоват нещата с истинските им имена, колкото и да е трудно!"