Дубравка Угрешич почина внезапно на 73

Голямата хърватска писателка с български произход Дубравка Угрешич почина внезапно нсамо 10 дни преди да навърши 74 години. Голямата интелектуалка си е отишла тази сутрин в дома си в Амстердам, където живееше в последните години, предадоха световните медии.

Тя бе един от най-изтъкнатите съвременни европейски писатели и есеисти. Произведенията ѝ са преведени на повече от 20 езика и удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата "Хайнрих Ман" и номинация за Международната награда "Ман Букър". 

Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Югославия, през 1949 г. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ - българка, родена в Бургас. Още като малка научава български език и има възможност да го упражнява, когато родителите ѝ я водят при баба ѝ и дядо ѝ в Бургас.

Завършва Сравнителни литературни изследвания и Руска литература в университета Загреб и работи в Института за теория на литературата в хърватската столица. Основните ѝ научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза "Шамар в ръката" (1988).

"Щефица Цвек в лапите на живота" (1981) – иронична постмодернистична проза, е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е "Форсиране на романа река".

След пламването на югославските войни през 1991 г. Угрешич се опитва да заеме антивоенна позиция и критикува изстъпленията както на сръбския, така и хърватския национализъм. Това е причината авторката да стане обект на очерняща кампания от политици, журналисти и писатели. Един от примерите за атаките, на които е подложена, е статия със заглавие "Хърватски феминистки изнасилват Хърватия", насочена срещу Угрешич и още няколко писателки. През 1993 г. тя избира доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета "Култура на лъжата" (1996): "На писателите – ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие – им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки."

До края на живота си Угрешич живее в Амстердам. Преподавала е съвременна руска и средноевропейска литература в престижни университети като Харвард, Колумбийския университет и Свободния университет в Берлин. Носталгия по родната си Хърватия обаче тя казва, че не изпитва. "Не аз оставих държавата си – моята държава остави мен", казва тя.

И още: "Често ме питат: "Защо напуснахте родината си"? Как да отговаря искрено на този въпрос? Но ето ви един пример: за детето, което на другите езици "спи като ангел", моят народ казва, че спи "като заклано"! Мисля, че на Балканите има твърде много насилие, твърде много кръвожадност".

При гостуването си в България през 2019 г., когато бе удостоена с "Доктор Хонорис кауза" от Софийския университет, Угрешич каза на чист български: "Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата."

Сред книгите ѝ, преведени на български, са още "Лисица", "Американски речник", "Епохата на кожата", "Баба Яга снесла яйце", "Министерство на болката", сборника с есета "Европа в сепия".