Дядото на проф. Тодор Кантарджиев дава вода на София

Ексклузивно
13:21 - 28 Юни 2020
3068
Дядото на проф. Тодор Кантарджиев дава вода на София

Едно от трите най-популярни лица от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - проф. Тодор Кантарджиев, произхожда от стар копривщенски род, който може да бъде проследен три века назад във времето. Предците на известния епидемиолог, който от 8 години ръководи Националния център по заразни и паразитни болести, са дали много за строителството на модерна България.

Дядото, на когото е кръстен колоритният професор медик, е инженер и е строил Рилския водопровод, както и първия язовир в България - “Златна Панега”. Всъщност Тодор Кантарджиев-старши осигурява качествена питейна вода за столицата, както и за други градове. А след десетилетия неговият внук ще зове хората да си мият често ръцете, като така се пазят от вирусите.

Кантарджийският род в Копривщица носи името си от занаята. Развил се е покрай многото железни руди в района. Направата на кантари е висока технология за времето си, продавали са ги в Цариград – там е имало пазар за скъпите технически изделия. Историята на рода на Тодор Кантарджиев следва историята на развитие на българското възрожденско общество.

Прадядо му Стойко Илиев Кантарджиев идва в София след Априлското въстание и с брат си Георги след Освобождението се записват във Военното училище. След време Стойко напуска армията и работи в геодезията - прави едни от първите планове на София. Има две дъщери и двама синове, като всички се образоват и стават висшисти. Момчетата завършват в Германия, дядото на професора – Тодор Кантарджиев, става строителен инженер, брат му Петър – архитект, и след години е главен архитект на София, плоча с името му има на столичната улица „Аксаков“. Петър Кантарджиев строи и първите жилищни комплекси в столицата. 

През 20-те години на ХХ век дядо му започва работа в общината в София. Пращат го за една година във Великобритания да изучи как строят водопроводи.

Връща се в България и започва строителството на Рилския водопровод под ръководството на инж. Иван Иванов, който става кмет на София през 1934 г., и работата продължава Тодор Кантарджиев. Този водопровод е 64 км и е копие на водопровода Алпи Виена. Така София е снабдена с хубава вода. Дядото на професора строи и първия язовир в България - “Златна Панега”. По време на войната работи като инвеститорски контрол от страна на българската държава на немската фирма “Арге Росица”, която строи язовр “Росица” - сега “Ал. Стамболийски”, който е довършен след войната. Когато се решава в Перник да има металургия, дядо Тодор Кантарджиев ръководи строежа на язовир “Студена” - за производството на 1 тон стомана отиват 36 куб. м вода. Негов проект е и язовир “Копринка”. Работил е и на язовир “Искър”, но там не ръководи строителството.

Първият лекар в рода на главния имунолог на държавата е сестрата на дядо му – д-р Надя Кантарджиева-Кожухарова. След това баща му става лекар – бактериолог, но починал млад, още докато младият Тодор следвал медицина. Съпругата на зам.-председателя на НОЩ е лекар, нейният баща е лекар, синът на проф. Кантарджиев също е лекар.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести е лекар с три специалности - микробиология, епидемиология на инфекциозните болести и имунология. От началото на март той непрекъснато е в фокуса на медиите, защото денонощно заедно с шефа на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски и главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев осведомява обществеността за развитието на коронавируса в България и по света. 

Кореняк софиянец, Тодор Кантарджиев е роден навръх Бъдни вечер - на 24 декември 1955 г. Проф. Катнтаджиев, който е възпитаник на Медицинския университет в София, е и председател на Българската асоциация по микробиология. От 1995 година е национален консултант по микробиология. Магистър е по здравен мениджмънт. Започва кариерата си като лекар в град Белово, а след това е научен сътрудник във Военномедицинска академия. Специализира в Германия и Великобритания.

Една от основните битки на имунолога е с безхаберното използване на антибиотици, което връща човечеството назад във времето към убийствените бактериални болести. Патогени се усъвършенстват и побеждават антибиотика, който е бил оръжие срещу тях. Проф. Кантарджиев е призовавал неведнъж да се действа разумно, защото след 30 г. родените днес ще умират от банални инфекции. С неговия екип от професионалисти въвеждат антибиотичната политика в държавата на научна основа според европейските изисквания. След сериозни преговори се налага практиката да не се изписват антибиотици за всичко, а само при наличие на бактериална инфекция.

Проф. Кантарджиев е открил какви са микробите в болниците, които причиняват най-честите инфекции и на какви антибиотици са чувствителни. Казва, че това е едно от направленията в работата му.

Известният лекар предава любовта си към медицината и на сина си Васил. Сега младият д-р Кантарджиев е началник на Клиниката по дерматология във ВМА-София. Васил знае от своя баща, че отговорността към работата и вниманието към пациентите изграждат добрия професионалист, на когото може да се вярва, че парите не са най-важното, а алчността не помага на никого да лекува. Д-р Кантарджиев е експерт-консултант на Здравната каса за лечението на псориазис. Председател е на комисията за отпускане на скъпоструващи медикаменти за терапията на това заболяване към НЗОК. 

Хоноруван преподавател е в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в български и чуждестранни научни издания, както и участия на международни форуми и конференции в страната. Д-р Кантарджиев е и член на Етичната комисия към Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), както и на Етичната комисия на ВМА. 

Колеги на проф. Тодор Кантарджиев казват, че той има брилянтно чувство за хумор и за самоирония. А откакто не слиза от екраните на телевизорите хората видяха, че експресивният спец владее богат набор от физиономии. А преди дни направо изби рибата като се появи на брифинг в Бургас с лула.