ЕЦБ за пореден път свали лихвените нива

Очакванията са до края на годината лихвите да слязат до около 2%

ЕС
11:17 - 31 Януари 2025
633
ЕЦБ за пореден път свали лихвените нива

Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се понижават съответно до 2,75%, 2,90% и 3,15%, считано от 5 февруари 2025 г.

Според съобщението на УС на ЕЦБ, решението да понижи лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задава курса на паричната политика, се основава на актуализираната му оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

"Процесът на дезинфлация (намаляване на инфлацията) протича според предвижданията. Инфлацията продължи да се развива в общи линии в съответствие с експертните прогнози и се очаква да се върне към определеното от Управителния съвет средносрочно целево равнище от 2% през тази година. Повечето измерители на основната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около целевото равнище. Вътрешната инфлация остава висока, най-вече защото заплатите и цените в определени сектори все още се приспособяват със значително закъснение към рязкото покачване на инфлацията в предишния период. Но растежът на заплатите се забавя според очакванията, а печалбите служат за частичен буфер срещу въздействието на инфлацията", посочват от ЕЦБ.

Но не само и не най-вече намаляващата инфлация е причината ЕЦБ за пореден път да намали своите лихвени нива. Това се прави най-вече в опит да се извади от рецесия затъващата икономика на държавите от Еврозоната.

"Неотдавнашните намаления на лихвените проценти от Управителния съвет постепенно водят до поевтиняване на новите кредити за предприятията и домакинствата. Същевременно условията за финансиране остават затегнати и защото паричната политика е все така рестриктивна, а повишенията на лихвените проценти в предишни периоди все още намират отражение в съществуващите кредити, като някои от тези с настъпващ падеж се подновяват при по-висока лихва. Икономиката все още е под въздействието на неблагоприятни фактори, но нарастващите реални доходи и постепенно отзвучаващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало с течение на времето да стимулират засилване на търсенето", се казва в анализа на Централната банка.

ЕЦБ декларира, че при едно увеличение на инфлационните нива ще преразгледа политиката си на понижение на лихвените нива. Това едва ли обаче ще стане, ако ръстът на БВП на основните държави от Еврозоната не излезе от червената зона на минусовите или много близките до нула равнища. А при една евентуална криза на енергоносителите подобни положителни развития едва ли са възможни. Все пак ЕЦБ заявява, че Управителният съвет е решен да осигури трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. Той ще прилага основан на данните подход, заседание по заседание, когато определя целесъобразния курс на паричната политика. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Очакванията са до края на годината лихвите на ЕЦБ да слязат до около 2%, но това въобще не означава, че подобно ниво ще осигури нужните стимули за съживяване на икономиката в Еврозоната.

Това, което ЕЦБ също декларира, че е готова да направи, е да продължи политиката си по намаляване на количествените улеснения.

"Портфейлите по APP и PEPP намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

На 18 декември 2024 г. банките изплатиха остатъка от средствата, заети в целевите операции по дългосрочно рефинансиране, и с това приключва тази част от процеса на нормализиране на баланса", се казва в съобщението на Централната банка.

Последователното провеждане на такива мерки ще стимулира фискалната консолидация на държавите в ЕС. Въпросът е доколко устойчива ще е една такава политика предвид сериозните бюджетни дефицити и високата задлъжнялост на много от водещите страни в Еврозоната.