Един МАНГЪР докторска безочливост

Според международната система разстоянието се измерва в метри, времето – в секунди, електрическият ток – в ампери, радиоактивността – в бекерели. Ние, в България, си имаме собствени мерни единици. Патриотизмът се отчита в Динковци, курвалъкът – в Златки, височината – в Славита, нахалството – в Кароли, болната амбиция – в Ниновчета. А от последните дни имаме и нова мерна единица, този път за лекарско дебелоочие и цинизъм – Мангър.

От поне месец ме сърби да изкажа „некои съображения“ за любителя на естествения подбор от Инфекциозна болница, но все се спирах. В крайна сметка колкото и съмнителна да ми изглежда мангъровата експертиза, изфъфлена във всеки ефир и по всяка УКВ вълна откакто сме в извънредно положение,  все е по-висока от моята. Та аз едва ли мога да различа стафилокок от стрептокок, ако се разминем на улицата. Виж, обаче, когато специалистът по микроби започне да обсъжда обществени отношения и тенденции, е време да му се каже – Посмали, Манго. Или: Посмали, Мангър.

Също като доцента, аз хич не харесвам стари хора. Миришат лошо, ходят и говорят бавно, а мъдростта, с която са надарени в приказките, в реалния живот обикновено е заменена от нагла себичност и войнстващ егоцентризъм. Въпреки това не бих си позволил да ги наричам „сухи съчки“ и не ги чакам с потриване на ръчички да измрат от пневмония. Подобна социална евгеника изповядваше навремето един друг доктор с „М“, чиято практика не е в отделенията на Инфекциозна, а на открито в Полша през 40-те.

Сигурен съм, че Мангъров не е единственият лекар, изповядващ безочлив дарвинизъм. Известен факт е, че ежедневният сблъсък със страданието и смъртта принуждава много лекари да възприемат вселенския цинизъм като единствена алтернатива на алкохолизма в борбата с психологическите травми, които нанася тази жестока професия. Знам, че за мнозина в бели престилки ние не сме личности, а сбор от клетки, тръбички и течности, която в един момент ходи вертикално, а в следващия се превръща в биологичен отпадък.

Вероятно съм много наивен, но смятам, че едно зрънце човечност и съпричастност у лекаря е с цената на поне три специализации и една професура. За да се занимаваш с хуманна медицина, трябва да притежаваш поне здравословна доза хуманизъм. Не настоявам да се реве за всеки умрял пациент и се опитва самоубийство при вида на болно от рак дете. Но поне някаква емоция е цивилизационно изискуема.

Ако трябва да изброим качествата на добрия лекар, със сигурност ще започнем с разбиране, състрадание и морални принципи. Дипломите и титлите не влизат дори в Топ 5. Компетентността е задължителна, но тя не може да компенсира липсата на емпатия към пациентите. Иначе и споменатият Менгеле е бил доста компетентен във ваденето на очите на близнаци и рязането на крайници на цигани.

В типичния си стил новоизпеченият евродепутат Александър Йорданов нарича доцент Мангъров „д-р Смърт“. Това звучи твърде гордо и натруфено за човек, който дебне старците да умрат, за да си изградим стаден имунитет върху съсухрените им трупове. Тук става въпрос просто за патологичен циник, опиващ се от светлината на прожекторите. Какво ли си мисли 98-годишната му майка, когато го слуша?