Един миризлив Зелен чорап в операта

Дълго време си мислех, че военните са такива тъпаци, защото когато Господ е раздавал акъла, са били някъде на маневри и са изпуснали да се наредят на опашката. Оказва се обаче, че са пропиляли шанса да им сложат нещо в плешивите тикви по друга причина – ходили са да гледат „Аида“. Сещате се – пирамиди, фараони, негърска принцеса и подобни. Простичък сюжет, вярно, дори селянче от Славяново и клетата му женица могат да го проследят, ако им е написан в съкратена версия на български. Обаче остава един привкус на беродие и липса на патриотизъм.

Толкова ли нямаше през уикенда някъде 100 каба гайди, нестинарски танци, тричане на песове, или традиционно българско биене на син-педераст с колан, та трябваше Зеления чорап да се изтърси на Верди и да осмърди културно-масовата вечеринка с казармената си пот и мозъчна недостатъчност? Свършиха ли родните развлечения, та се наложи да се обикаля из безродните? Италианска опера, разказваща легенда от Египет, по време на Френско-пруската война. Къде са тук 111-метровите пишки, трибагреникът, Хаджи Димитър и Караджата, кебапчетата?

Дъртият циник Хенри Кисинджър беше казал в една лекция в Харвард, че „военните са просто тъпи животни, които ползваме във външната политика“. Пропуснал е обаче да спомене какво се получава, когато съществата с фуражките решат да се еманципират и да играят роля в цивилния обществен живот. Или пък, не дай, Боже, в културния. Морфичният дисонанс е толкова жесток, то е все едно навремено Желю Желев да беше подкарал танк или Петър Стоянов да акомпанира на китара на Сашо Роман.

Всъщност, влечението на домораслите, провинциални диктаторчета към изящните изкуства е добре документирано. Още помним как в продължение на три десетилетия правешкият цървул Живков обгрижваше като родни деца избран кръг от българската интелигенция, ходеше на театър всяка седмица, пощипваше палави артистки по дупетата, построи „Галерията за чуждестранно изкуство“, издигна НДК, организира гигантски чествания по случай 1300 години България.

Сега неговият двойник с фуражка повтаря едно към едно напъните на Тодор за овладяване на културата и поставянето й в служба на народа. След като успя да приобщи тропащите хоро 2-3000 дебили на Рожен, следващата му стъпка нормално е да надгради, като се отдаде на смятаната за особено елитарна част от традицията на западната класическа музика – операта. Зеленият чорап по някаква причина е решил, че щом се чувства у дома на поляната в селската си кошуля, също толкова удобно ще му бъде и в музикалния театър.

Само че този опит да бъде държавен глава на всички прослойки от народонаселението е мъртвороден. Няма как да апелираш към нискочелите, омазани с лютеница селяндури на поляната, да си теглиш един душ и да се подредиш сред почитателите на неокласицизма, атоналността и минимализма.  На едното от тези две места стърчиш като грозен, плешив цирей.

Благо Георгиев на опера не ходи, Джулиана Гани пък съвсем, даже Андреа досега не си е показвала цомбите в залата. И пак са си народни любимци, просто на онази част от народа, дето диша райски газ, кара оранжев камион, къпе се само в неделя, но не всяка неделя, и гласува за късопишковците и сценаристчетата. Там трябва да насочи усилията си Зеления чорап, а не да се мъчи с някаква „Аида“. Там го обичат, а и на жена му няма да й е толкова скучно, горкичката, та да излиза да пуши през 10 минути.