Експертът Александър Миланов пред Lupa.bg: И сега гей двойки гледат деца у нас, но не ги превръщат в гейове

Александър Миланов е специалист по социална работа с деца. Роден е в София през 1983 г. в многодетно семейство. Част от детството си прекарва в социални домове. Социален работник е, работи с деца и родители, кандидат-осиновители, както и приемни семейства. Подкрепя приемната грижа у нас като част от Националната асоциация за приемна грижа. Александър Миланов е носител на награди за журналистика и за гражданска позиция.

Lupa.bg го потърси за мнение по повод бурните обществени реакции около приемането на Националната стратегия за закрила на детето. Попитахме дали наистина документът, изработен от социалното министерство, от експерти и от неправителствени организации, води до това социални работници с лекота да могат да отнемат децата от техните семейства и да ги дава за осиновяване на чужденци. С Александър Миланов коментираме и въпроса за осиновяванията у нас, включително и от мъже и жени с хомосексуална ориентация, както и дали е толерантен българинът към различните в контекста на днешния Международен ден срещу хомофобията.

- Александър, защо според вас Стратегията за закрила на детето провокира истерия и в крайна сметка се стигна до замразяване ѝ?

- Голямата истерия срещу стратегията за закрила на детето се зароди, след като политически и религиозни групи, част от евангелските общности, както и някои псевдопатриотични организации, имаха нужда от дъвка, която да подхвърлят на обществото, особено в условията на избори. Протестите не са случайни, добре платени са, личи си по лъскавите брошури срещу стратегията, както и от мобилизирането на троловете, които да се борят срещу здравия разум.

- Нужна ли е изобщо такава стратегия, при положение, че има Закон за закрила на детето?

- Да, защото стратегията е ключов политически документ, които урежда надправителствени ангажименти, свързани с най-уязвимата група у нас – децата. Дали написаното в нея ще се случи, зависи от законодателя. Нищо от стратегията няма да стане факт, без обществени дебати. И в това отношение опонентите на приемането на стратегията показват невежество – не правят разлика между визионерски документ и закон, наредба, правилник, които на практика разписват правилата. В стратегията няма нищо страшно – напротив, това е документ, който задължава държавата да работи с родителите в интерес на децата, да ги подкрепя и да ги насърчава добре да гледат децата си. Като човек, който от години следи темата за правата на децата, категорично мога да кажа, че тази стратегия е най-нормалният документ в тази област, който се е случвал в последно време. Знаете ли, че преди тази има още 2, за последните 20 години, за които никой нищо не разбра?

- Защо, като е толкова добра, родителите протестират?

- Защото противниците на стратегията, които са против абортите, например, против съвместното съжителство без брак, засягат най-големия страх на родителите – някой да им вземе децата или да се намеси в начина им на родителстване. Но няма какво да се лъжем – масово децата у нас се възпитават с бой, с респект и са поставяни в унизителна позиция спрямо възрастните, които винаги знаят кое е най-доброто за тях. Всъщност, стратегията се чете както дяволът чете Евангелието. Затова е много важно документът да се чете в цялост.

- Кой е автор на стратегията?

 - Държавата. Стратегията е писана от Държавната агенция за закрила на детето, всички министерства и детски и родителски организации. И това е шокиращото – как самата държава се провали в разясняването на собствения си труд. След като половин година стратегията вися къде ли не за обществено обсъждане, държавата мълча като риба на сухо. Нищо не е случайно - председателката на Държавната агенция за закрила на детето е от квотата на патриотите. Тя мълча упорито, докато организирани политици и сектанти палеха родителския страх. Самата омбудсманка, която се пишеше голям защитник на децата, тези дни се отрече от стратегията, въпреки че съвсем наскоро я подкрепи. Постъпката на Манолова е поредното доказателство, че бивш политик няма.

Но най-големият удар върху правата на детето се случи, за съжаление, от най-високо. Със спирането и замразяването на работата по стратегията се даде ясно послание към цялото общество, че децата са излишни. Същото го играхме с Истанбулската конвенция, първоначално подкрепена от правителството, а после зачеркната с поръчково решение на Конституционния съд. И така – заигравката с джендърството и с правата на децата отключиха най-големите страхове на българина, че „арийската” ни нация ще бъде подменена и децата ни ще бъдат изнесени и всичко това с политически заигравки и интгриги.

- Емоционален сте.

 - Няма как да не бъда. Познавам деца, които страдат, дори в т. нар. „нормални семейства“. Насилието, „респектирането“, непускането на деца на училище, отказът да се ваксинират децата, е престъпление спрямо децата. И те, за разлика от възрастните, не могат да си кажат, да станат и да си тръгнат от семейството. Познавам и много случаи, в които родителите вземат решенията вместо децата си, защото така е най-добре за тях. Но понякога не е така. Така се убива инициативността, желанието за промяна и прочие. Правата на децата са права на всички деца и те са всички права – на здраве, на семейна грижа, на образование, на свободно време, на изразяване на мнение и т.н. В стратегията никъде не се говори за извеждане от дома или за пращане в приемно семейство, ако примерно децата нямат два на два метра вкъщи лично пространство или пък ако родителите забравят да си вземат детето от детската градина. Говори се, че семейството е много важно за детето и когато не се справя в грижите за детето си, тогава държавата трябва да помогне.

- Вярно ли е, че децата не трябва да живеят в семейства, които нямат брак?

- Не. В документа пише, че до 2030 със 70% трябва да намалее броят на децата, които се женят рано, т. нар. „ранни бракове“. Не е вярно, че ако не предлагаш най-добрата храна на детето, то ще ти бъде отнето. Вярно е, че ако не храниш детето, ако го продаваш, ако го спираш да се развива, тогава държавата ще потърси твои близки, роднини, загрижени възрастни да ти помогнат да се справиш, като го гледат временно. Най-малкото, защото държавата няма ресурс да отнеме всички деца и да се погрижи за тях. Тези страхове и интерпретации на стратегията навеждат към нещо просто – и то е, че псевдопатриотизмът на българина, подхранен от жълтите новини, финансиран от секти и патриоти, ще навреди най-много на децата. Децата не са собственост на родителите си и това трябва абсолютно да се знае.

 - Как бихте коментирали все пак изказвания от типа, че Стратегията за закрила на детето е „сатанински план за извеждане на нашите деца в чужбина”, че „мафията стои зад тази стратегия” и „целта й е да се изнася детска плът.” И че социалните ще може по всяко време да отнемат децата от техните родители и да ги дават за осиновяване на гей двойки.

 - И към момента Законът за закрила на детето позволява на социалните работници да влязат в семейството и да изведат дете, тогава, когато има категорични сигнали, че детето е в беда. Социалните служби, за съжаление, нямат капацитета да изведат всяко дете в риск и поради тази причина много ромски деца не са изведени от гетата и не са настанени в приемни семейства. Преди, обаче, да се изведе едно дете, се взимат други мерки, които да гарантират, че детето ще остане в семейната среда. В стратегията, а и в действащия закон, е записано, че държавата ще положи всички усилия детето да остане в семейството си – ще осигури финансова помощ, консултации, психолог, рехабилитация и каквото е нужно, за да се подобри положението в семейството и за детето. И едва когато това не е възможно – държавата ще потърси близки, роднини, приятели, които да се погрижат за детето. Ако няма такива, държавата ще настани детето в приемно семейство, докато семейството не се справи с кризата.

- Бихте ли дали пример кога все пак е нужна реална намеса на социалните работници?

- Не всички деца, които отиват в приемна грижа, са жертви на насилие и злоупотреби или на лоша грижа. Ще ви дам пример за много популярен случай на италианска гражданка, която дойде в България със своя син, който също е италиански гражданин – малко симпатично момче от голяма, много популярна в България фамилия. Майката отключи психично заболяване, направи няколко опита за самоубийство и въпреки че детето е от много голямо и известно българско семейство, никой не пожела да приеме това дете вкъщи и така хлапето попадна в приемно семейство. Въпреки че то имаше баба, леля, чичовци тук в България.

- За случая с Теодора Цонева и нейния син ли говорите?

- Не мога да посоча подробности. С този случай искам да кажа, че не бедни деца, а деца жертви или поставени в сложни житейски условия, попадат в приемна грижа. Факт е, че 80% от децата в приемна грижа (близо 2000) попадат отиват в приемни семейства, не защото са бедни, а защото не са ценност за родителите си. Държавата има полза от свестни родители, които си гледат децата – намалява работата ѝ.

Другият блъф, свързан със закрилата на детето е, видите ли -  приемните родители отиват и взимат бедните дечица и ги гледат срещу едни пари – 1000 лева на месец, а тези пари не се дават на родните семейства. Първо, приемните родители не взимат децата, съдът ги настанява в техните семейства. И второ - ако държавата тръгне да плаща на всяко семейство, което се крие зад бедността си, къде тогава е функцията и задължението на самите родители да си гледат децата? По отношение на конспиративните теории, че зад стратегията стои мафията и заигравката със страха на родителите, че някой ще им вземе децата и ще ги изведе от България и ще ги дава на гей двойки и т.н., е заигравка с най-големите страхове на българите – а именно страха да приемат различието.

В крайна сметка – да, в Европа има гей двойки, които се грижат за деца. В България също има гей двойки, които са осиновили деца. Има гей двойки, които се грижат за деца на свои близки и роднини, които не могат да се грижат за тях, защото са в чужбина например.

 - Интересно. Вие казвате, че в България има осиновители – гей мъже и жени?

 - В кръга на шегата – нали знаете приказката, че много деца у нас всъщност са отгледани в еднополово семейство – мама и баба. У нас е забранено гей двойки да имат фактическо съжителство и да осиновяват, но никой не забранява на единия от тях да стане осиновител. Когато си осиновител, службите не гледат с кого си лягаш и какви сексуални пози практикуваш, а изследват стила ти на привързаност, възможностите ти, условията у дома, твоята стабилност и хората около теб, които ще ти помогнат да гледаш детето си. Напоследък кандидатите за осиновители са самотни жени или по-възрастни хора, които си търсят някой да ги гледа. Всъщност, за децата няма значение кой ще се грижи за тях, стига да ги обича и да се грижи за тях, да ги научи да са самостоятелни и да продължат смело живота си.

- Как се променя психиката на децата, когато родителите им са гей мъже, например?

- Никак. Както казах, няма значение за децата кой и с кого прави секс. Значение има как са обичани децата, как са поставяни граници, как се развиват в отношенията си с родителите и важните за тях възрастни, как родителите им помагат да се справят с трудностите. Имам приятели – гей мъже, които се грижат за осиновеното от единия дете. Детето не е с подменена психика, не е латентен гей, напротив – има си гадже, момиче. Той е на 8 и досега е имал няколко. (смее се). Децата са толерантни и разбират, когато им бъде обяснено по подходящ начин и в правилното време. Същата работа е, когато разделени родители въвеждат новите партньори в живота на децата си. При една от двойките, която съм консултирал, например, вторият човек е представен като приятел на бащата, а след известно време, детето се привърза и само припозна като важен човек втория човек. Пред детето, както всяко едно нормално семейство, любовта и грижата се демонстрират по други начини, не си представяйте вакханалии или диви сексуални практики. Защото е важна връзката, която се изгражда, а не сексуалната ориентация на този, който се грижи за децата.

В другия случай става дума за двойка, която отглежда дете на близки, които живеят в чужбина. Там детето вече е поотраснало и е на около 12 години, отглежда се от своя вуйчо, който е гей, докато родителите му берат ягоди в Швеция. Няма други близки. На момчето бе обяснено, че Виктор не е просто приятел, а живее в къщата и е важен за вуйчото. Момчето попита само дали са гаджета и прие нещата спокойно. Даже за тинейджъра е по-сложно и се оплаква на родителите си, с които се чува редовно, че го държат доста изкъсо. Например, при единия може да пробие по-лесно с някакви неща, а при другия – не толкова.

Основното за децата, които се отглеждат от еднополови двойки е начинът, по който ти се привързваш и как оставаш в тази връзка с тях. Познавам и две майки – едната е родила в чужбина от донор. Момиченцето знае, че има две майки и съвсем спокойно говори за това в училище, тъй като учи в частно училище и за никого това не е драматично. За съучениците дори е любопитно какво е да имаш две майки. Децата са изключително толерантни и разбиращи и трябва да им се даде възможност да разберат. Такива не са децата, когато се отглеждат в семейства, в които толерантността е чужда и е заменена от омраза към различието за спорта. Затова ми е много мъчно за децата, които виждам на снимки от протести, включително срещу гей прайда, които държат плакати с надпис: „Върнете дъгата на децата!”. Или такива, които казват: „Не искам в Норвегия, искам тук при мама.” Така учим децата си да мразят. И те после стават възрастни, които мразят.

- Значи, важното е другите деца да не почнат да издевателстват над детето, което е отгледано от гей двойка и то да не бъде взето на подбив?

- В частното училище децата са супер. В другото училище, където учи тийнейджърът, което е държавно, също няма проблеми, защото е много важно кой и как поставя въпросът. Сред учителите има много свестни хора, които оценяват и приемат различието и не толерират насилието заради това, че дете има двама татковци. А и все пак друго си е да имаш двама татковци, които да те защитят. (смее се) Най-важното е детето да получи сигурност, обич и закрила. Оттам насетне кой как ще я даде е друг въпрос. Международни проучвания, които съм чел показват, че няма връзка между сексуалната ориентация на родителите и сексуалната ориентация на децата, тоест, не е задължително и даже в повечето случаи не се случва деца, отглеждани от гей двойки, да станат непременно хомосексуални.

 - Следователно, за вас няма проблем и с определения като „родител 1” и „родител 2”?

 - Абсолютно. Това е административно определение в някои европейски държави, а у нас се появи в системата за детските градини в София. „Родител 1“ и „родител 2“ в България по-често са майката и бащата, а когато ги няма – настойниците на децата - бабите и дядовците, лели и чичовци, възпитатели в институциите, социалните работници. Продължава обаче да стои въпросът пред мен колко деца се отглеждат от бащи и майки в брак.