Енергийните компенсации “глътнаха” 1/5 от държавните разходи

Мастодонтът за преразпределение на милиарди работи без ясен механизъм за премахването му

Общество
10:59 - 01 Октомври 2022
2765
Енергийните компенсации “глътнаха” 1/5 от държавните разходи

Тихо, безкритично и почти без обществен отзвук в предизборната суетня служебното правителство удължи програмата за компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия до края на 2022 година.

За три месеца ще бъдат похарчени близо 3,6 млрд. лева, от които 380 млн. лева към операторите за субсидиране на покупката на енергия за технологичните им разходи, а 3,214 млрд. лева ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лв./мвтч. за бизнеси, общини, болници и др, съобщава "Инвестор".

Неусетно тази държавна политика се превърна във втория най-голям харч в публичните финанси след пенсиите. Ако този подход се запази, на годишна основа говорим за субсидии от 13-15 милиарда лева. За сравнение, всички разходи за пенсии, след няколкото увеличения, ще бъдат 15,6 млрд. лева през 2022 г.  

Размахът на трансфера към бизнеса е с огромно макроикономическо измерение. При 1,2 млрд. лева на месец запазването на тази програма ще означава субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от БВП. Ако добавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и отделно намалените данъци върху част от енергията, сметката набъбва застрашително.

За сравнение, за 12-те месеца до септември /по данни на Bruegel/ най-висока „сметка“ за субсидиране и компенсиране на поскъпването на енергоизточниците имаше във Великобритания – 6,5% от БВП, Хърватия – 4,1% от БВП и Гърция – 3,7% от БВП. Да, много правителства тепърва ще въвеждат пакети от помощи и компенсации – но дори внушително звучащите 200 млрд. евро, предложени в Германия, са едва 5% от БВП на страната. 

Създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без ясен политически и икономически механизъм за премахването му. Вместо насърчаване на дългосрочно договаряне и предвидимост, сега практически целият бизнес е заложник на волята на Министерския съвет и през три месеца очаква златния подпис за одобряване на субсидиите. Оттук насетне връщането към пазара или създаване на прозрачен и легитимен начин на одържавяване на печалбите в енергетиката – например чрез данък, гласуван от законодателя – ще среща организиран и мотивиран отпор.