ЕС е платил над 1 млрд. евро за дискриминиращи проекти
България, Чехия и Унгария са в топ 3 на държавите, усвоили парите
Поне 1.1 млрд. евро от фондовете на Европейския съюз са били използвани за финансиране проекти, които нарушават правата на маргинализираните общности. В списъка е и България, похарчила над 62 млн. лв. за подобни инициативи, пише СЕГА.
Това се твърди в доклада към финансирания от ЕС проект, координиран от Гръцкия съвет за бежанците (GCR). Посочени са нарушения в шест държави - България, Чехия, Унгария, Гърция, Полша и Румъния, като за всяка страна изследванията са проведени от национални неправителствени организации (за нашата страна е посочена "Мрежа от независими експерти").
В заключенията не се говори за финансови злоупотреби при изпълнение на проектите, а за нарушения на човешки права. Разглеждани са детайлно инициативи като сегрегирани жилища за роми, институции за настаняване на деца с увреждания и центрове за задържане на търсещи убежище бежанци. Проектите в шестте държави са получили общо финансиране в размер на 1.1 млрд. евро, но реализирането им показва „ниско ниво на разбиране“ на основните права в Евросъюза.
Макар, че докладът се фокусира върху шест държави, авторите на анализа предполагат, че подобни проекти вероятно са широко разпространени в целия ЕС.
„Това е само върхът на айсберга", казва Инес Булич от Европейската мрежа за независим живот, определяйки като „неприемливо“ средствата, плащани от гражданите на ЕС, да се използват за засилване на дискриминацията и сегрегацията на общности, които вече са сред най-маргинализираните в съюза.
Тя дава пример с институция за деца с увреждания в Румъния, получила финансиране от 2.5 млн. евро. Там децата просто са били изпращани да живеят, вместо да им се предоставя подкрепа да останат със семействата си. „Това е от голямо значение. Право е на всички деца, с увреждания или не, да растат в семействата си“, допълва тя.
Докладът изобилства с много примери - за изграждане на социални жилища (от контейнери) за роми в Румъния в градски покрайнини, далеч от обществени услуги; за приемателни центрове за бежанци в Гърция с лошите условия на живот и т.н.
Данните за България
Разработката за България включва обобщение за нарушенията на човешки права при използване на европейските фондове. Някои от най-честите са:
-- Пропуски в законодателството на страната, като ограничен достъп до правосъдие за уязвимите групи поради ограничителни тълкувания на „правен интерес“, несъответствие между европейското законодателство и националните практики при прилагането на международните инструменти за правата на човека.
-- Неадекватни механизми за надзор върху разходването на средства, а също ограничена публичност при етапите на планиране и липсата на задължение за правителствата да вземат предвид обратната връзка от уязвимите групи;
-- Системна дискриминация и сегрегация в много сектори, включително жилищно настаняване, образование и заетост, най-вече срещу ромските общности, хората с увреждания и бежанците/мигрантите;
-- Насилие на границата, което нарушава основните права, включително правото на живот, забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение;
-- Злоупотреба със средства от ЕС, включваща финансиране на проекти, които затвърждават сегрегацията, подкрепят модели на институционални грижи или не успяват да се справят с основните причини за дискриминация и социално изключване;
Дадени са общо 15 примера за проекти, финансиране от ЕС в България, но довели до дискриминиране в някаква степен. Те са на обща сума над 62 млн. лв., отпуснати на министерства и отделни общини.
Става въпрос за деца с увреждания или в неравностойно положение, за хора с психо-социални увреждания, за хора от уязвими групи - роми и бездомни, за ромски деца, за граничен контрол и настаняване на бежанци, както и за потенциално застрашени непридружавани деца бежанци.
Лоши практики в целия ЕС
Констатациите в доклада за България, Чехия, Унгария, Гърция, Полша и Румъния съвпадат с редица други скорошни доклади. Тази седмица, например, Съветът на Европа обяви, че училищната сегрегация води до по-нискокачествено образование за ромите. И отбеляза, че голямата концентрация на ромски деца в определени училища „изглежда е резултат от жилищната сегрегация, но също и от продължаващите практики на училищните власти да обучават ромските деца в отделни класове или сгради“.
