Филм за Марадона с непоказвани кадри тръгва по кината

Бунтовник. Измамник. Герой. Бог. Във всички тези роли може да бъде видян Диего Марадона в новия филм на носителя на „Оскар“ Асиф Кападия („Сена“, „Ейми“). Вероятно Дон Диего бе най-добрият в историята, но цената, която плати за това, беше твърде висока.

Над 500 часа с невиждани досега кадри проследяват възхода и падението на легендарния футболист в края на 80-те и началото на 90-те години. От трансфера в Наполи през 1984 г., до битката за купата на УЕФА в края на десетилетието, „Марадона“ е могъщо свидетелство за изключителната кариера на човек, превърнал се в божество за феновете на футбола, но изгубил част от себе си в опита да спечели любовта им.

"Диего Марадона" (2019) на британския документалист Асиф Кападия пречупва всички стереотипи за документалните филми, като по-скучни, по-бавни и с по-малко динамика от игралните филми. Продукцията за легендарния аржентинец, заснета около година преди кончината му, прилича повече на вечна класика на Скорсезе, отколкото на типичен документален филм.

Известният като виртуоз в работата с архивни кадри Кападия успява да компилира двучасов шедьовър от над 500 часа уникален и много рядък видео и фотоматериал - по-голямата част от който идва от семейния архив на дон Диего и никога досега не е показван извън тесния семеен кръг на аржентинската звезда.

В "Диего Марадона" липсват дългите и протяжни интервюта с главните герои, така типични за повечето документални филми. Вместо това, режисьорът избира по-нестандартен и увлекателен подход: историите във филма се разказват от гласове зад кадрите, а през това време на екрана зрителят се наслаждава на зрелище от блестящо подбрани и редактирани видео и фотоматериали, на фона на пленяващ и отлично допълващ духа на кинолентата музикален саундтрак. Така филмът запазва своята флуидност, динамика и естественост, които често се губят в документалните продукции.

Не е задължително да харесваш футбола, за да обикнеш този филм. Достатъчно е да обичаш качественото изкуство и да се интересуваш от вечните философски и психологически въпроси.

"Диего Марадона" е филм за противоречията, дихотомиите и двойнствената природа на хората. За човешките несъвършенства и достойнства. От самото начало режисьорът представя главният герой като две отделни лица: Диего и Марадона. Диего е бедното, добродушно и идеалистично момче от предградията на Буенос Айрес, което обожава футбола и мечтае да купи голям дом и да се погрижи за родителите си и много си братя и сестри. Марадона е световната звезда, магнитът за медиите и пищния светски живот.

Това противоречие между "Диего" и "Марадона" е основната тема на както на филма, така и на целия живот на аржентинската легенда. То показва, че понякога може да станеш най-нещастен тогава, когато сбъднеш всичките си детски мечти. Да загубиш себе си, когато притежаваш целия свят.

Кападия фокусира разказа си в Неапол, но обръща внимание както на бедното детство на Диего в Аржентина, така и на последвалия невероятен успех и договор с „Барселона“. Не са пропуснати ключовите моменти от живота на звездата – фантастичните голове, любовта на милионите фенове, скандалите, връзките с мафията, дрогата и трагичния завършек на кариерата му.

Едновременно обожаван и мразен, аржентинският футболист остава заключен в сблъсъка между две личности – скромното, наивно момче Диего, което мисли преди всичко за семейството си, и звездата с невероятно его Марадона, без която световният успех би бил немислим. От непрестанното търкане на тези крайности се заражда блестящия пламък, който озарява света и променя света на футбола завинаги.

Без глас зад кадър или натрапчиви съвременни интервюта, Кападия оставя Марадона да говори сам за себе си. Конструиран единствено от архивни кадри, заснети от аржентински оператори, следвали неотлъчно звездата от 1981-а година, както и благодарение на открит нов материал в дома на Диего в Буенос Айрес, филмът е истински артефакт, запечатано време, което никога няма да се повтори, в което футболът все още е свещена религия.

Филмът до такава степен увлича, че зрителят се слива с главния герой и започва да изпитва същите противоречиви и понякога взаимно изключващи се емоции, които белязват целия живот на Диего. Зрителят едновременно го обиква, презира, възхищава му се, съжалява го, радва се, тъгува, но никога не може да остане безразличен към него.

Може би най-емоционалният момент във филма е в самия му край, когато вече надебелелият и остарял Диего плаче по време на интервю пред аржентинска телевизия след престоя си в психиатрична клиника, а журналистът се опитва да го окуражи:

- Диего, ти винаги си бил биткаджия. Това е просто поредната ти битка в живота.

На което футболният гений отговаря с пълен с болка и примирение глас:

- За съжаление я губя с нокаут.

В този момент разбираш, че "Марадона" - идолът на милиони и магнит за медиите - е унищожил окончателно "Диего" - невинното, добро и пълно с надежди и идеали момче от бедняшките предградия на Буенос Айрес.

Това е филм едновременно за божествената частица и за несъвършенството на човек. 2 часа и 10 минути преминават почти на един дъх и зрителят изпитва естествено желание да върне лентата назад и да преживее още веднъж емоциите, които този филм му дава. От 30-ти април може да го видите в кината.