Гориция губи майка си и баща си още като ученичка
Микробиоложката е грубо нападана в социалните мрежи заради външния си вид
Появата на Гориция Габровска в новия сезон на „Ергенът“ предизвика вълна от коментари и спекулации в социалните мрежи. 29-годишната софиянка, израснала в Милано и установила се от години в САЩ, влезе в предаването с амбиция, самочувствие и черна роза от Наум – ясен знак, че иска да се задържи. Но вместо разговорът да се фокусира върху нейната професия и житейски опит, част от зрителите насочиха вниманието си към външния й вид и започнаха да си задават въпроса: „Транс ли е ергенката Гориция?“
Причината за тези съмнения според коментарите е нейната височина – близо 1,90 м, по-изразените черти на лицето и това, което някои определиха като „адамова ябълка“. В онлайн пространството се появиха реплики като: „Това жена ли е?“ и „Новата мацка транс ли е?“, както и подмятания относно възрастта й и външните белези като назолабиални гънки. Разбира се, няма никакви реални доказателства, че Гориция е родена като мъж. Източници на „Уикенд“ уверяват, че за разлика от друга риалити героиня – Ивоне Рей, блондинката е родена като жена, но просто е по-висока и груба. „Може да не е първа красавица, но е добро момиче, ама не е за това предаване“, коментират познати на Габровска.
Фактите са, че Гориция е клиничен микробиолог по професия, с кариера в сферата на превенцията на инфекциозните болести, сериозно и отговорно поприще, което изисква години образование и практика. Живее в Оклахома, където отдавна се е установил и ергенът Кристиян. Двамата не се познават лично, но са чували един за друг, което добавя интрига към участието й. Тя рискува стабилността си в САЩ, за да замине за Шри Ланка и да се впусне в телевизионно приключение в търсене на любовта. Част от зрителите търсят „доказателства“ в кадри на забавен каданс, снимки от социалните й профили и дори в начина, по който говори български с лек италиано-американски акцент.
Гориция не е типичната участничка в подобен тип риалити шоу, но ще успее ли една образована, амбициозна и очевидно смела жена да спечели сърцето на Кристиян, или ще остане запомнена единствено с провокацията, която предизвика?
Гориция е родена през 1996 г. в София в семейство с корени от Дупница от страна на двамата си родители. Те се разделят, когато тя е едва на 2 години. Малко след това майка й взима трудното решение да заминат за Италия - в търсене на по-добър живот. Така Милано става домът, в който Горица израства. Тя никога не учила в България. Не е изучавала български език от учебници. Научила го е от летата при баба си и близките си в квартал „Бешика“. България за нея е усещане, корен и памет – не образователна система, разказва нейна братовчедка. Тя винаги е приемала Гориция като своя родна сестра, въпреки че са разделени от деца.
В Италия майката създава семейство с италианец, който я приема като свое дете. Семейството няма други деца и тя е центърът на този свят. Животът й се развива обещаващо. Учи интериорен дизайн в престижното миланско училище-лицей „Брера“ – едно от най-разпознаваемите художествени училища в града. В свободното си време работи като модел, участва в рекламни кампании и мечтае един ден да стане архитект.

Дупничанката с част от най-близките си хора
И точно тогава животът се пропуква. На 16 години Гориция внезапно губи майка си. Загуба, която не оставя време за детство. Налага й се да порасне рязко. Само 2 години по-късно губи и втория си баща. Той не успява да преживее болката от смъртта на съпругата си. Мъката, съчетана със здравословни проблеми, напълно го сломява. На 17–18 години Гориция остава съвсем сама. В момент, в който повечето млади хора избират университети и специалности, тя просто трябва да оцелява.
Биологичният й баща печели Зелена карта и след като завършва училище, тя заминава за САЩ. Две години живее и работи в Балтимор, щата Мериленд, опитвайки се да започне отначало. Но усеща, че това не е нейното място. Връща се в Италия. Мечтата за архитектура вече е избледняла. Месеците, прекарани в болници край леглата на родителите, променят посоката на живота й.
Болката отключва друго желание - да бъде от страната на хората в бели престилки. Да помага, да лекува, да предотвратява страдание. Записва „Микробиология“ и завършва висшето си образование в Италия. По-късно отново заминава за САЩ – този път в Оклахома, където завършва второ висше образование, свързано с превенцията на инфекциозните заболявания. Днес тя има италианско и американско гражданство и работи успешно именно в тази сфера – реализирана, образована и професионално уважавана, помагайки на хората.
Загубите обаче не спират дотук, разказват близките на младата жена. Преди 7–8 години умира и баба й – жената, на която е кръстена и която е нейната най-жива връзка с България. Преди 2 години си отива и дядо й – една от най-силните й опори в живота. Зад нея обаче остават леля й и първата й братовчедка – от страната на майка й. Днес именно те са най-близките й хора в България. Подкрепа и семейство, решени да разкажат истинската история и съдба на Гориция, която никога не е представила цялата история за живота си публично.
„Не защото я няма. А защото не иска да бъде възприемана през призмата на трагедията. Не иска съжаление. Не иска да печели симпатии чрез болката си. Тя влиза в телевизионен формат като жена, която иска да бъде видяна заради това, което е днес – не заради това, което е преживяла. И може би точно в това е силата й. В общество, което често съди бързо и повърхностно, историята на Гориция напомня нещо просто: зад всеки екранен образ стои човек. С битки, които не се побират в монтаж. Хейтът е лесен. Съпричастността – не“, смятат нейните близки от Дупница, които истински пожелават успехи и щастливо бъдеще на своята обичана роднина.
В „Ергенът“ Гориция заяви интереса си към Крис, той също й даде знак за начало на свалките. Флиртът, стартирал задочно от Оклахома, когато чичо й му е показал нейна снимка, сега се развива. Крис й призна, че тя му действа много успокояващо и това му харесва. Гориция обаче го предупреди, че е огнена жена и още не е започнала да го провокира. Предстои да видим каква огнена жена е дупничанката.