Гошо Гробаря е новият Петко Славейков – не сме народ, а мърша!
Има една тъжна народна мъдрост, че българите са като картофите – най-свестните са под земята. Дядо Вълю доживява свободата, а Георги Бенковски се дави като кутре в Тетевенския Балкан. Иванчо Хаджипенчович става депутат в Учредителното събрание, а Васил Левски изгнива в небелязан гроб. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и ген. Никола Михов намазват болшевишкия куршум, а мръсният главорез Лев Главинчев оглавява Контролно-ревизионната комисия на ЦК на БКП. Явно нашенецът струва нещо само когато е студен и с явни признаци на трупно вкочанясване.
Няма да срещнете тази теория в трудовете на Иван Хаджийски, Тодор Попов или Марко Семов, няма да я прочетете между редовете в мисловните полюции на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Антоний Гълъбов или Цветозар Томов. Дори и най-простонародните представители на социалните науки като Румбата Желева и Румбата Бъчварова не работят по тази тема. Откри я един тлъст, провинциален тарикат на име Георги Енев, копаещ плитки гробове в гората край Клисура. Той трябва да влезе в учебниците по антропология с рационализацията си, доказала превъзходството на мършата над дишащия, работещ, мислещ и гласуващ гражданин.
Десетилетията мазохистичен соцреализъм ни учеха с религиозен плам, че отделната личност, нейните стремежи и очаквания, недостатъци и стремеж към величие или самоунищожение, са непреодолими без подкрепата на Колектива и майчината ръка на Партията. Без тази общност ние сме просто 70-80 килограма въглеводороди. И само единението с диалектическата непогрешимост на новия строй може да ни превърне в хора.
Иначе сме дребни консуматори от западен тип, презряни кулаци, набиващи хамбургски салам и редящи се на опашка за Лада в „Мототехника“ и пералня „Перла“ 06. Фалшивото чувство на принадлежност към колектива – чавдарчета, пионерчета, комсомолци, членове и кандидат-членове на БКП, унищожи за десетилетия напред индивидуалните стремежи, сравни със земята артистичните и бохемски интереси и приравни българина към колянов вал в разпадащата се волга на съветския болшевизъм.
Тепърва ще берем плодовете на строеното от Коминтерна антихуманно общество, унищожило не само хуманистичните философски позиции и етика, но и физически ликвидирало най-ярките им представители. Така, бавно и неусетно, наистина сме се превърнали в биологичен материал със съмнително качество. Там обаче, където комунистите не успяха да бръкнат със селяшките си пръсти, е в полето на органичната химия.
Когато умрем, най-после ставаме полезни в киндивидуална роля. Отделяме мазнини и въглехидрати, полипептидни вериги, вода и въглероден двуокис, както и милиарди полезни бактерии, превръщащи се в част от екологичния цикъл на природата. А, осигуряваме и прехрана на дядо Поп, адвокати по делби и гражданско-правни спорове, чиновниците в общината, неколцина цигани с лопати и тук-там някой тарикат на едро като Георги Енев. Това си е истински обществен принос, нали? Мнозина не биха постигнали и половината за 100 години живот. Не сме народ, а мърша и това ни е изкуплението.
