Художник по време на вирус: Бие камбаната и рисува пияници

Художник с десетки изложби у нас и по света е станал звънар в родното си село Гранит, където се е завърнал след 48 години работа в София, съобщи „Монитор”.

Роденият  на 14 февруари 1951 година Тоньо Цанев  е възпитаник на Софийската художествена гимназия и Великотърновския университет. 11 години е работил като художник в анимационното кино студио, след което изцяло се отдава на живописта.

Някои изследователи на творчеството му го сравняват с уникалния грузинец Нико Пиросмани, макар той да отрича да е наивист.

Отказва се от столичната бохема и през 2008-а се завръща в селото на родителите, за да превърне родния си дом първоначално в ателие, а през 2018-а и в Музей на мотиката.

Събрал е стотици сечива при разходките си, а по негова идея майсторът Стоян Дармоня от съседния Чирпан изковал мотика, тежаща цели 78 килограма.

Признава, че не е сред най-големите любители на полския труд, шегува се че „няма лоша ракия и хубава мотика“, но пък настоява, че най-добрият лек за всички болести е …работата.

През м.г. когато за пандемията от корона-вируса никой не говорел, получил покана да покаже свои нови работи в известна виенска галерия. Предложила му го австрийка, която преди две години закупила къща в Гранит и там отворила ателие за реставрация на старинни произведения на изкуството. За няколко месеца подготвил 50 работи от дърво и други материали, които обединил под мотото „Идеи за симетрия“. В края на март творбите трябвало да отпътуват за Австрия, откриването било насрочено за 4 май, но тотално променилата се ситуация в света отложили всичко за неопределеното бъдеще.

В момента австрийката е под карантина след пътуване до родината си наскоро, Цанев очаква двамата да си поговорят веднага след приключването на изолацията й. „Тя, за разлика от мнозина българи, е много отговорен човек, веднага след като се прибра в Гранит отиде в кметството и съобщи къде е била. Стои под ключ и сигурно работи нещо в ателието си, но отказва да се среща с когото й да е. Има още 4-5 дни, тогава ще се видим…“, коментира художникът, който междувременно е започнал серия от акрилни платна под наслов „Пиячи А4“.

Планира да ги покаже през септември в София, но междувременно част от вече готовите трийсетина е сложил на личната си страница във фейсбук и дори следи за реакцията на ценителите. В някои от тях е вплел актуалния здравословен символ на вируса COVID-19, но не смята, че той е доминиращ за настроенията.

Докато рисува, изпълнява и задълженията на читалищен председател. Местните го избрали след като отворил вратите на Музея на мотиката. Съгласил се, но с условието че няма да получава заплата, за да има за дейности. Пак тогава започнал да влиза по-често в църквата, научил се да бие камбаната и признава, че звънът й му дава енергия. Ядосва се, че заради карантината се наложило да отложи планираната за 22 март първопролетна изложба „Фотографика“ на Антония Маринова в селската галерия „Гранит“, но не губи чувството си за шега и дори прибавя ново стихче към поредицата си „Чирпанско хайку“, която може би един ден ще напусне виртуалното пространство и ще се превърне в книга.