И Светият синод да поеме лотарията, простият българин пак ще търка

Нация, която идолизира баба Гошка, е достигнала цивилизационното дъно

Коментар
02:40 - 04 Февруари 2020
8624
И Светият синод да поеме лотарията, простият българин пак ще търка

Според учебника по „Човек и природа“ за 5-и клас „триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности“. Превеждам за невежите в естествените науки: Търкането, братя мои, е сила! То е и нещо много повече – надежда, изход, наслада, социален отдушник, адреналин, алцхаймер за лошите спомени, пенкилер за свадливата съпруга и досадните деца, наркотик с неограничен срок на годност. Разбира се, не търкането на пода с моп от телешопа, или търкането в тлъстите баджаци на комшийката, а търкането на лотарийни билетчета.

Ако ще не държавата, а Светият синод или Духът на Караджата да станат принципали на лотарията, моралното падение на средностатистическия български цървул е необратимо. Васил Божков не е стригал толкова години балъците, защото е завършил математика в СУ, или защото има много дълга пура, или много страшен прякор. Стригал ги е, защото са овце.

Държавни или частни талончета, шарени или на карета, за търкане или за драскане, те винаги ще си останат най-купуваната стока след хляба, алкоха и цигарите. Защото българинът не иска да е самосъздал се интернет – милиардер, завършил Харвард и осъществил революционен пробив в информационните технологии. Не ще да е брилянтен борсов посредник, натрупал несметни богатства със статистически модели и 24-часов, неуморен мониторинг и анализ на пазара. Той иска да бъде Баба Гошка.

Какво струват разни божковци, цоловутовци и домусчиевци, в сравнение с редкозъбата ромка? Някакви смотаняци, дето се гърбят по 16 часа на ден, мислят, напрягат се, кахърят се. А Гошка изтърка 68 милиона евро за по-кратко време, отколкото на Васил му отнема да си подреже пурата. Ето, това е истински пример за подражание.

Средната работна заплата в Люксембург, да речем, е 4 215 евро на месец. Ако нашего брата мизерникът от Балканите прибираше дори такива пари, пак нямаше да е доволен. За Бога, 10 пъти по толкова да взимаше, щеше да се чувства прее.ан. Защото си ги е изработил. А всичко, което е постигнато с усилия, просто не си струва.

Ако нашенец от Синьо Бърдо, Врачанско научи, че под опоскания му, наследствен парцел тече река от нефт, няма да си направи труда да удари две кирки да го извади. Ще седи и ще чака черното злато само да потече в банковата му сметка. Защото е убеден, че съдбата, Господ, небесните сфери, Учителя Дънов, ретроградният Меркурий или в каквато идиотщина там вярва, му дължи нещо. С този начин на мислене още дълго ще търкаме талончета. Докато накрая се изтрием от картата на Европа като нация. Което май няма да е толкова лошо.