Италия тъгува за Жан-Луи Трентинян

Култура
10:51 - 21 Юни 2022
1166
Италия тъгува за Жан-Луи Трентинян

В петък, 17 юни, на 91-годишна възраст почина големият френски актьор Жан-Луи Трентинян. Вестта съобщи съпругата му Мариане Хьопфнер Трентинян.

Жан-Луи Трентинян е роден на 11 декември 1930 г. в Пиолан, Воклюз, Южна Франция. Като син на богат индустриалец той завършва право в Екс-ен-Прованс. Актьорските си занимания започва с театрални участия през 1950 г., но талантът му не е забелязан, докато не го открива легендарният френски режисьор Роже Вадим за киното.

Участва в повече от 100 филма в разнообразни роли на престъпници, самотници, ревниви съпрузи, аутсайдери. В края на кариерата си отново се отдава предимно на театъра.

В памет на големия актьор препубликуваме текст на Соня Александрова за Портал Култура, написан специално от Флоренция.

Италианците тъжат за Жан-Луи Трентинян (1930-2022) също толкова, колкото и родната му Франция. В колективното съзнание той остава най-вече с филма "Изпреварването" (1962) на Дино Ризи. Неговото аристократично излъчване вече е познато от дебюта му в киното в "И бог създаде жената" (1956) на Роже Вадим, там е срещата му с Брижит Бардо, от която се ражда и любовна връзка.

Италианските режисьори го правят "най-италианския французин". Първият от тях, повярвал в Трентинян, е Валерио Дзурлини. Той му поверява ролята на син на фашист в "Насилствено лято" (1959), който през лятото на 1943 г. е освободен от военна служба благодарение на застъпничеството на баща си.

В "Изпреварването" младият актьор открива радостта от живота на човек в търсене на изгубеното време. Срамежливият студент Роберто случайно среща нахален млад мъж (Виторио Гасман), който го завлича в трагична смърт.

Френският актьор не е дебютант, зад гърба си има около 15 филма, нито един шедьовър. Дуетът с Гасман продължава и през следващата година в "Успехът" на Джулио Мораси, който, противно на заглавието си, е пълен провал. Трентинян вече е влюбен в Италия и признава: "Италианците са художници. Те са толкова изтънчени, експанзивни, пълни с ирония. Италианското кино беше толкова динамично, толкова интересно."

През 60-те години актьорът участва в "Гори ли Париж" на Рене Клеман (1966), където е в компанията на Жан-Пол Белмондо, Симон Синьоре, Ален Делон; както и в политическия трилър Z на Коста Гаврас (1969), където е честен съдия, преследван от гръцката диктатура.

 С "Един мъж и една жена" (1966) на Клод Льолуш идват Златната палма в Кан и Оскарът за най-добър чуждоезичен филм. Той е пилот на "Формула 1" и, както и в живота, е голям почитател на колите. Трентинян е идеалният романтичен герой и съблазнител. Льолуш отново го среща с Анук Еме в продължението на "Един мъж и една жена" - "Най-хубавите години от един живот" (2019), последната му поява на екрана.

Като млад е смятан за "Марчело Мастрояни отвъд Алпите" и с Мастрояни играе в криминалния "Неделна жена" (1975) на Луиджи Коменчини.

По време на снимките на "Конформистът" (1970), където е фашистки шпионин, в хотелската стая в Рим умира няколкомесечната му дъщеря, иде му да захвърли всичко, но топлината и подкрепата на режисьора Бернардо Бертолучи го разубеждават и години по-късно Трентинян признава: "Това може би беше най-добрата ми роля в киното." На Бертолучи актьорът отказва ролята в "Последно танго в Париж" поради своята свенливост да се появи гол на екрана.

През 70-те години Трентинян участва както в комедии, така и в детективски истории, сред които е и последният филм на Франсоа Трюфо "Веднъж да дойде неделя" (1983). През 80-те и 90-те години работи главно в авторското кино. "Терасата" (1980) на Еторе Скола е "филм, неразбран както в Италия, така и във Франция, оплаква се Трентинян. Но имах уникалното преживяване да играя с най-великите актьори на италианската комедия - Тоняци, Гасман и Мастрояни".

Той е сценарист на ръба на нервен срив, преследван от продуцент (Тоняци), който го измъчва, като постоянно го пита дали сценарият, който пише, е смешен. В "Удряй в сърцето" (1983), дебют на Джани Амелио, е доцент в университет, набеден за връзки с терористи. В "Три цвята - червено" (1994) на Кшищоф Кешловски Трентинян е отново съдия, този път двусмислен и измъчен. Присъства редовно във френското кино, почти винаги заедно с приятеля си, режисьора Клод Льолуш.

Решил да се откаже от всякакви участия поради семейната трагедия с убийството на дъщеря му, Трентинян не устоява на поканата на Михаел Ханеке и прави своето "екзистенциално завещание" в "Любов" (2012). Когато е пуснат по кината, филмът разпалва дебат за евтаназията. Тази изумителна драма получава Златна палма и Оскар за най-добър чуждоезичен филм, а Трентинян е удостоен със Сезар за най-добра мъжка роля.

Еклектичен и елегантен, надарен с неустоим чар, той е символ на френското кино и театър, с над 70-годишна кариера. Има над 120 роли в киното и стотина в театъра, в трагедии и комедии, дори два скромни опита на кинорежисьор. Рецитирал е стиховете на Жак Превер поне 2000 пъти. За последно камерата го улавя на церемонията на Сезарите миналата година.

Президентът на Франция Еманюел Макрон отдаде почит на този "забележителен артистичен талант". А Италия ще посвети на Жан-Луи Трентинян "красив, трогателен спомен на 25 юни в Болоня на Пиаца Маджоре, по време на фестивала "Преоткритото кино", заяви развълнуваната Стефания Сандрели, негова партньорка в "Конформистът".