Иван Диков пред Lupa.bg: Маниакалната зависимост към футбола те кара да се чувстваш част от нещо смислено

Иван Диков е сертифициран трейнър по неформално образование, бизнес консултант и психолог, който има 5-годишен опит. Обучил е над 3000 души, както в България, така и в чужбина. Професионалната му мечта е болна тема на доста от нас - еволюцията в българската образователна система. Прави крачки в тази насока с множеството му некомерсиални обучения и безплатното развлекателно-образователно предаване "EnterTraining".

С него разговаряме за футбол - друга голяма страст на българите. Ние нали разбираме най-много от футбол и политика...

- Г-н Диков, футболът е голяма мания. Защот се гледа с различно око на феновете и какво е най-добре да се знае за тях, за тяхната същност?

- Надниквайки в психологията на футболният запалянко, изникват няколко основни въпроса: защо футболът е наричан у нас Цар Футбол, а в другите страни кралят на спортовете, защо всеки 30-ти човек на планетата играе футбол професионално или аматьорски? И още - защо фенската маса на този спорт наброява към 3.4 милиарда хора или с други думи – половината население на земята? Да, футболът е най-популярният спорт. Ще се опитам да обясня защо това се получава, но не от спортно-техническа гледна точка или от културно икономическа такава. Ако все пак трябва да засегнем тези аспекти – футболът е интуитивен спорт, който не дискриминира, тъй като в много други спортове по-високите, или по-мускулестите имат преимущество, икономически изгоден е - колко струва на едно дете да играе аматьорски футбол пред блока, сравнено с бейзбол, баскетбол, крикет, голф, и е спортът на бившата велика английска империя, което е спомогнало за неговото разпространение практически из целия свят, с леки изключения.

- Добре, да ви прекъсна - оставяйки на заден план икономическите параметри, защо толкова много хора се вълнуват от тази игра?

- Погледнато чисто психологически, задайте си вие въпроса какво кара толкова много хора да бъдат фенове? Защо някои от тях не се отказват от любимите си отбори след серия от слаби резултати? Забелязали ли сте, че в разгара на всяко Световно първенство по футбол светът е насочил очи към 32-та най-добри национални отбора на планетата. Близко е до ума защо един човек би подкрепял неговия национален отбор – патриотизмът е силен мотиватор.

- Но какво се случва с феновете, чиято националност не е представена на Световното? И въобще какво се случва с всички фенове на клубно ниво?

- Идентичност. Фенът нерядко се идентифицира със своя любим отбор. Най-запалените могат да си направят татуировка с емблемата на клуба или ликовете на най-големите му звезди. Но дори и един средностатистически фен е запознат с важните елементи на клубната идентичност, на клубната култура – химн, основни цветове, второстепенни цветове, клубна история, славни моменти, легендарни личности.

Възможността да контактуваш с хора, с които изповядвате сходни интереси и се наслаждавате на успехите на своя отбор или на неуспехите на противниковия, те кара да се чувстваш като част от нещо по-голямо, нещо по-смислено. Самочувствие. От предишното точно следва и повишаване на самочувствието у футболния фен.

- Разбира се, че еуфорията е по-голяма, когато отборът печели...

- Вие отговорихте на въпроса - за закоравелия фен, дори и временен спад във формата, няма да окажат влияние на самочувствието. Проучвания показват, че изходът на двубой на любимия отбор пряко влияе на самочувствието и оптимизма на фена за практически всичко – от това как ще се справи с кръстословица, до това как ще му мине любовната среща. Макар и продължителните загуби на любимия отбор да водят до понижаване на самочувствието, то много по-рядко фен ще се откаже от любимия си отбор, отколкото недоволен потребител от дадена марка. С други думи да бъдеш запалянко те възпитава на лоялност и постоянство. Емоционално насищане. Circus et panem – латинската поговорка известна у нас като „Хляб и зрелища“ описва много добре това, което се случва на стадиона. Това, което се е случвало и преди векове и в колизеума. Тълпата, като едно цяло, реагира силно емоционално на това, което се случва на терена. А фенът – част от тълпата се е подавал на тези емоционални промени абсолютно подсъзнателно. През далечната 1895 година Густав Льобон написва своята знаменита книга „Психология на тълпите“, която и до днес е напълно актуална. Както казва той самия: „При определени обстоятелства и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока.

- И какво става с тълпите? Хората се притесняват от тях.

- Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти. Тогава колективът се превръща в това, което ще нарека „психологическа тълпа“. Тя формира едно общо създание и е подчинена на закона на душевното единство на тълпите. Да бъдеш фен е облагородяващо в един нематериален смисъл. Разбира се, че съществува опасността от вандалски прояви по време на определени мачове. Но дори и те могат да се обяснят с теорията на тълпите. Моят личен съвет – избягвайте опасните сектори и запалянковци. Но също така бих ви посъветвал да се насладите искрено на следващата победа на вашия отбор. А ако намерите сили в себе си – защо не поздравите и вашият приятел за победата на неговия любим отбор – стига да не е над вашия, разбира се.