Иво Аръков пред Lupa.bg: Да, има жена до мен, на която да сготвя

Иво Аръков е роден на 27 септември 1988 г. във Варна, детството му преминава в Белослав. Завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Големият му дебют на сцената е в хитовата постановка „Козата или коя е Силвия“, от Едуард Олби, под режисурата на Явор Гърдев, в ролята на Били. Младият актьор е познат на широката публика с участията си в сериалите „Фамилията“, „Кантора Митрани“, „Скъпи наследници“ и новите „Слънчев бряг“ и "Белези". Сред многостранните му таланти са готварството, писането на стихове, свиренето на пиано и китара. Пред репортер на Lupa.bg Иво говори за ролята на Младен в сериала „Съни бийч“, за работата си с Къванч Татлъту, коронавируса, трудните моменти в живота и за първи път разкри дали е обвързан. 

- Сериалът „Съни бийч“ се завръща тази вечер по bTV.  Ролята ви е на атлетичен спасител на плажа, истински магнит за нежния пол. С типичен морски изказ, Младен има успех сред жените, как влиза под кожата им?

- Има един виц, който е малко вулгарен:

Двама спасители на плажа си говорят:

-  Колега, как токова добре се оправяш с жените и особено с чужденките, пък аз не успявам? Как им говориш на различни езици?

- Ми то като им ударя у ръцете разговорника сами заприказват на моя език-тупа се по мъжкото си достойнство другият спасител!

Младен подхожда по абсолютно същия начин. Той няма скрупули, щом някоя жена му харесва, започва да действа и знае че ще я спечели.

- Смятате ли че в живота има много такива мъже като Младен?

- До момента не съм чул мнение на бивш или настоящ спасител, който да има някакви противоречия с начина, по който играя героя. Всички са много въодушевени и казват, че образът е доста автентичен.

- А Вие имате ли прилики с Младен?

- Приличаме си по отношение на грижата към приятелите и тази отдаденост към колектива. Може би и тази добронамереност и наивност са общи черти.

- А как се справихте с диалекта на Младен, защото там границата е много тънка?

- Това че съм от Белослав ми помогна. Когато влязох в НАТФИЗ имах своите проблеми с диалект, но благодарение на преподавателите успях да ги преборя. Техният съвет беше, че никога не трябва да го губя, защото може да ми потрябва във всеки един момент.

- Може ли да разкажете някоя по-интересна случка от снимачната площадка?

- Те забавните случки са доста. Може би тази възможност да сме всички заедно и след края на снимачния ден. Много други продукции не го позволяват това нещо – да има такава приятелска атмосфера, в която да обсъждаме какво сме снимали, какво ще снимаме на следващия ден. Снимките бяха доста интензивни и всички бяхме в една локация, а това само ни помагаше. Имали сме импровизации по време на снимки. Благодарение на сценария екип, който ни позволява да добавяме от себе си и да излизаме от сценария, се получиха много забавни неща. Благодарен съм на екипа, че всеки можеше да си дообогати ролята. Имаше една сцена от страница и половина, ние започвахме да я разширяваме все повече и повече и никой не знаеше кога ще се каже „стоп“. Нямам търпение да го видя този епизод.

- Имаше слухове, че имате връзка с колежката ви Боряна Братоева...

- С нея сме си доста близки приятели. Не се вълнувам от слуховете, оставям ги да минават и заминават. Не се занимавам с това кой какво говори.

- Каква е разликата между снимките в български и турски сериал? Сходен ли е процесът на работа?

- Сходен е като процес на работа и организация. Може да се открие същият творчески хаос. Различен е мащабът, в който се разпространява един такъв проект. А, има и още една разлика - там на всеки 15 минути ни се предлагаше баклава. Тук не ни се предлага (смее се). Това ми направи впечатление.

- Имате ли предложения за участие в други турски сериали?

- За момента всичко в този бизнес е в застой. Очакваме да видим след коронавируса. За мое огромно съжаление, пропаднаха ми много ангажименти в чужбина.

- Може ли да разкажете малко повече за работата си с Къванч Татлъту.

- Бях чувал много коментари за него и имах леко предубеждение в началото, признавам. В крайна сметка се оказа, че всички тези коментари са грешни. Пред мен се изправи съвсем различен човек, без високомерност, много дружелюбен и приятелски настроен. Той ме аплодира в края на ролята ми. Каза ми много силни думи и комплименти. Изказа своята благодарност. Беше впечатлен от дисциплината ми. Радвам се, че представих българските актьори в добра светлина и създадох положително мнение. Къванч е много добър човек и бих се радвал, ако отново имаме възможност да снимаме заедно.

- Как ви се отрази карантината?

- Грипове, вируси и пандемии е имало и преди. Супер противоречиви са твърденията, хора изпадат в крайности, не знаеш на кого да вярваш. Първоначално подходихме като на шега, като към нещо, което няма да трае толкова дълго. Не по-малко страшна е и финансовата криза, която се задава. Но не е моя работа да оценявам действията на държавата и политиците. Тяхно е задължението да взимат необходимите мерки и да отговарят за последствията от тях.

- Как поддържате форма по време на карантината?

- С йога, започнах да практикувам йога. Преоткрих цигун (китайска медитативна практика за дишане- б.а.). Преди това се занимавах само с фитнес.

- А сега върнахте ли се в залата?

- Няма как, защото съм зает със снимките на сериала „Белези“, а и имам няколко странични проекти, които движа. А и се притеснявам, че точно ще се настроя, ще вляза във фитнес и пак ще ги затворят.

- В социалните мрежи изглеждате като доста положителен човек. Такъв ли сте и в живота?

- Да. Предпочитам да съм позитивно настроен, да имам положителни мисли и да предизвикам положителни събития. От малък винаги съм бил с усмивка на лице, независимо от трудностите. Усмивката дори и горчива, пак е усмивка и помага.

- Споменахте трудните моменти. Кога ви е било най-трудно?

- Най-трудно ми беше, когато се дистанцирах от театъра. Тогава се получи и дистанция между мен и колегите от театъра. Трудно ми беше и със заведението, което отворих през 2013 г. с грешно приятелство. Тогава беше много лош момент, защото всички неприятности се случиха накуп, няколко предателства преживях. Тогава беше и раздялата ми с Мика Стоичкова.

- Тогава ви бяха и пребили...

- Да, точно тека. Трудно ми е да говоря за това, но всичко се случи тогава. През 2014-та година. Позитивното, което извлякох от тази ситуация беше, че разбрах, че човек, ако успее да излезе сам от такова блато, после трудно нещо може да го събори.

- Както гласи една стара приказка, нощта е най-тъмна преди зазоряване. Така ли е?

- Да, така излиза. Бил съм и в тъмното, сега очаквам да е светло. Надявам се, че съм си научил уроците.

- Да ви върна към побоя. Полицията успя ли да стигне до извършител?

- Не се разбра. Случаят остана неразкрит. Никой не се обади да каже нищо.

- Съжалявате ли за изборите в живота си?

- Интересен въпрос. Предполагам, че бих искал да направя някои неща по друг начин, но със сегашните ми научени уроци и съзнание. Няма нещо в живота, което да е случайно.

- Преди споменахте Мика Стоичкова. След нея не сте демонстрирал други сърдечни връзки.

- Ами научих си урока (смее се). Нямам причина да го правя. Колкото и да ми се иска да се покажа човека, с когото съм, винаги ме е страх от хората, които обичат да се месят в чуждия живот.

- Знам, че обичате да готвите. Сега има ли жена, на която да готвите?

- Да, има.

- С какво може да ви привлече една жена?

- Чар, усмивка. Аз обичам да има щастливи хора около мен. Основното, което гледам в хората, е тяхната усмивка. Аз самият обичам да се усмихвам. Естествено, трябва да има химия, разбирателство и комуникация. Няма как да бъдеш с някого само, защото ви е добре в леглото. Все нещо трябва и да си говорите.

- Какво мислите за тенденцията жените да са по-активната страна в един флирт? Допада ли ви?

- Не мога да кажа дали ми допада, защото то е различно за всеки. Предполагам, че наистина има мъже, които са станали са по-нерешителни, а някои жени по-нахакани. Много е трудно да прецениш как да бъдеш вежлив. Еманципацията е малко странна. На мен са ми правили забележка, че отварям врата на жена. Отговаряли са ми –„Аз една врата ли не мога да си отворя?“. Вече не знаеш кога да бъдеш джентълмен.

Е, ако става въпрос за Младен, той на 100% ще хареса жените да са активни и ще се възползва от възможността.

- Вие получавате ли неприлични предложения от фенки?

- Да. Но аз подхождам с голямо недоверие към всичко, което се случва в социалните мрежи. За мен винаги е била важна живата комуникация.

- А неприлични снимки изпращат ли ви?

- Да. (смее се).

- Запален геймър сте. Остава ли ви време да играете?

- Не толкова, колкото би ми се искало, но успявам да отделя по 20-30 минути на ден. Така релаксирам.

- Колко часа най-много сте играли?

- Като бях тийнейджър ходехме по нощни зали. Тогава играех много. Случвало се е да играя над 12 часа.

- Какви са плановете ви за 2021 г.?

- Никакви. Не смея все още нищо да планирам. Не правя планове. Ден за ден, седмица за седмица.