Иво Христов: Тръмп е хищник - той няма да закрие системата
Не мисля, че се задава краят на неолиберализма, макар че неолибералният модел е изчерпан и вече консумираме неговите вторични, зловредни последствия. Не Тръмп е човекът, който ще го погребе. Той е един „голдън бой“ от 80-те. В някаква степен дори е еталонът за онези вълци, които напълзяха бизнеса и бяха запечатани в киното – в „Уолстрийт“ 1 и 2. Тръмп е от поколението на хищниците, които неолиберализмът роди, и не той е човекът, който ще закрие системата, която го е създала.
Това заяви бившият евродепутат и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев Иво Христов. Ето какво още каза той пред БНТ:
Да, държавата в момента се завръща, но в интерес на олигархията, а не като преразпределител на средства в интерес на гражданството.
Както казва Томази ди Лампедуза в „Гепардът“: „Всичко трябва да се промени, за да остане същото.“ В момента системата остава същата, променят се само актьорите.
Ценностите остават същите, просто империята вече няма онази икономическа мощ да експортира себе си така, както след войната с плана „Маршал“ или пък с американския модел, който се пренася в Япония и Южна Корея. Империята е принудена да върти бухалката, за да събира колониалния си данък и Тръмп заплашва с мита. А тези мита са първа стъпка в ерозията на икономическия модел на неолиберализма, който прогласява свободния пазар и който се развиваше чрез договори за свободна търговия по цял свят.
От момента, в който хегемонът няма достатъчно сила да налага своята воля, от момента, в който икономическата тежест се премества в Азия, той е принуден да жестикулира, да плаши, да върти бухалката, да променя правилата.
Ние усещаме това и по себе си. България вече плаща своя колониален данък, купувайки оръжие, което така и не пристига. Ние сме го предплатили, а от нас се иска още – разходите за отбрана, които в повечето европейски страни се колебаят около 2%, трябва да скочат на 5% според Тръмп. Тези средства ще излязат от нашия джоб и ще отидат в американската икономика.
Не съм оптимист за това, което ще се случи. Намираме се в първия бляскав период от мандата, в който президентът решава всичко в ефир, но натрупаните проблеми са такива, че рано или късно ще рухнат върху главата на сегашната администрация.
Икономическите проблеми на САЩ – например държавният дълг, който гони невиждани висоти – няма да бъдат излекувани със силови мерки или санкции. По съвсем логичен и естествен път международните актьори ще се групират около центровете, които поддържат свободната търговия, от която зависят самите те. Играта на санкции вече се изчерпва.
Въпреки че се съмнявам в успеха на Тръмп, трябва да признаем, че в момента на живо наблюдаваме как се решават въпроси в президентска република. Президентът взема решения, подписва укази и това носи истинско облекчение на хората, които от години чакат да разберат нещо очевидно – например, че има два пола, а не 20 или 70.
В идеологически план Тръмп ще направи крачка напред. Той ще отмени една серия безумия, които либералният ред налагаше в последните години. В икономически – едва ли ще успее.
Европа ми напомня грузинския анекдот, в който агнето цял живот се страхувало да не го изядат вълците, а накрая го изял овчарят.
Европа живее в постоянен страх от Русия, който е вкоренен на всички нива и се пропагандира ежедневно и ежечасно. Виждаме, обаче, че митата няма да бъдат наложени от Русия, тя е под санкции. Митата, които могат да разрушат европейската икономика, ще дойдат от САЩ. Скъпите суровини, които в последните години плащаме, са резултат от санкционната политика. Рецесията в Германия е следствие на тези санкции и взривяването на „Северен поток“.
Идеологическата полза от появата на Тръмп е разрушаването на битуващото лицемерие в световната политика. Вече никой не може да говори за „международната общност“, зад която се прикриваха всякакви користни интереси доскоро. Евроатлантизмът също изживява дните си. Каква е Гренландия? Европейска или “атлантическа”? Щом САЩ заявяват претенции за част от територията на европейска Дания, въпросът е на дневен ред.
