Избирателната активност в последните години върви в посока надолу
За последната година и половина за четвърти път имаме ден за размисъл, в който да обмисляме кого да изпратим в Народното събрание.
След всеки ден за размисъл отишлите до урните стават все по-малко.
Статистиката на Централната избирателна комисия показва, че избирателната активност на първите избори за парламент миналата година – на 4 юли, е била малко над 50%. След това при следващия вот през юли пада с 8 пункта, а през ноември избирателната активност намалява до 40 на сто. Традиционно най-ниска е активността в Кърджали, а най-активни са избирателите в столицата и в София област.
Важно е да се отбележи и това, че броят на хората, които имат право да гласуват, според ЦИК, стъпва на броя на българите от преброяването отпреди 10 години. Данните от последното преброяване все още не са обявени окончателно.
От 2011 г. досега броят на българите намалява значително и няма как 6,6 милиона да имат право на глас при положение, че според предварителните резултати от преброяването през 2021 г. сме 6 милиона и половина. А от тези 6 милиона и половина все пак трябва да се извадят около 2 милиона деца, които не гласуват.
Така активността не е съвсем точна. И все пак тенденцията е ясна и тя е в посока надолу.
Зад тези проценти стоят и конкретен брой гласували. На първите избори те са над 3,3 милиона, следва намаление и на вторите и на третите избори. Между април и ноември реално над половин милион българи са се отказали да гласуват.
Сметките показват, че за всяко депутатско кресло ще се борят по 22-ма кандидати. Никак не са малко и онези, които са кандидати в две листи – почти 1300.
Според различни анализатори намаляването на избирателната активност е свързано и масовото въвеждане на машинното гласуване.
Източник: Нова тв
