Изгубени в преименуванията

Автор: Сашо Таневски, в. "Нова Македония"

Разнопосочни реакции предизвикаха последните правителствени решения за новите имена на някои обществени обекти, при което някои от гражданите ги одобряват, други се противят, а някои правят сеир в социалните мрежи, поради което неизбежно се налага въпросът дали винаги се подхожда правилно към преименуванията.

Такива реакции имаше и в миналото, когато забележките бяха за това дали едно малко летище като скопското, трябва да носи името на големия пълководец "Александър Велики", дали първият президент на независима Македония Киро Глигоров заслужава по-впечатляващ булевард или пък как да се нарекат гаражите на няколко етажа, Универсалната зала, музеите - преди всичко, защото някои от тях бяха наречени на исторически личности, за които мнозина за пръв път чуваха, и реално никога не станаха широко приети и разпознаваеми за обществеността.

На последното заседание на правителството бе взето решение националната арена "Филип Втори" да се преименува на "Тоше Проески". Този стадион претърпя голям брой преименувания за относително кратък период - от Градски стадион в арена "Филип Втори", след това през ноември 2016 г. бе преименуван в "Телеком арена", а през септември миналата година отново му бе върнато името "Филип Втори", за да бъде отново преименуван в национална арена "Тоше Проески".

Миналата година през февруари магистралата "Александър Македонски" бе преименувана в "Приятелство", а скопското летище - в международно летище "Скопие".

Промените се случват толкова бързо, че вече не знам как се казват обектите, които познавам от години. Ние и името на държавата си сменихме, а камо ли пък на обектите.

Преди една година една клиентка поиска да я закарам в конгресния център "Александър Македонски". Обърках се, не знаех накъде да карам, докато тя не ми поясни, че става дума за Универсалната зала, казва Петър Делев, таксиметров шофьор от Скопие. Според него именуването на обектите трябва да е за по-дълъг срок с личности, които са оставили дълбоко впечатление в обществото и в историята.

За по-важните обекти трябва да се събере някаква експертна комисия, да се включат експерти от повече области и да се реши кое съответства най-добре и кое е общоприемливо, а не следващата власт отново да ги преименува както на нея й харесва. Искаме да живеем с тези обекти, да бъдат за нас разпознаваем знак и да ги знаят и поколенията след това, казва Делев.

Историкът Тодор Чепреганов смята, че трябва да съществуват експертни комисии, които ще предлагат имена на обектите, а правителството след това само ще избира от предложенията.

След обявяването на независимостта през 1991 г. бе формирана комисия за промяна на улиците и обектите. В нея бяха включени историци и хора от други области. И всяка община формира собствена комисия, която даваше предложения за имената на определени улици и обекти. Така функционираха нещата, казва Чепреганов. Той добавя, че всяко поколение има право на свои улици и на своя история.

Ако споменеш за улица "Иво Лола Рибар" на по-младите поколения, те няма да знаят коя е тази улица. Тази личност за тях не означава нищо, тъй като всеки си живее в своето време. Всяко поколение трябва да има свои герои и да си има своя история, изтъква Чепреганов, като при това добавя, че при именуването трябва да се държи сметка и за контекста, в който определена личност би се свързала с обекта.

Правителственият говорител Миле Бошняковски съобщи завчера в Туитър новината за новото име на националната арена, след което последваха реакции дали е бил направен правилният избор. Решението за преименуването бе взето на правителствено заседание и след консултация със семейство Проески.

Не са ми ясни някои от реакциите в социалните мрежи, тъй като смятаме, че Тоше е историческа личност и със своето дело е заслужил един такъв грандиозен обект да носи неговото име, заяви правителственият говорител Миле Бошняковски.

Във връзка с коментарите, че обектът би трябвало да бъде наречен на някоя друга личност, свързана със спорта, той изтъкна, че и други спортни обекти носят имена на политици, историци и други хора, които не са свързани със спорта.

Стадионът в Прилеп се нарича "Гоце Делчев", имаме спортен център на името на покойния президент Борис Трайковски, а и Филип Втори не е бил атлет, затова не виждам проблем защо националната арена да не се казва "Тоше Проески", заяви Бошняковски.

Независимо от уверенията на правителството, че е направило правилен избор с преименуването на националната арена "Филип Втори" на "Тоше Проески", факт е, че недостатъчната прозрачност около решенията, недостатъчното участие на експерти и на гражданския сектор създават атмосфера на постоянна конфронтация в обществеността около това доколко подходящи са решенията за именуване на обектите, които би трябвало да станат разпознаваеми за сегашното, но и за бъдещите поколения.

(От БТА)