Изненада: Кремъл проби в ГЕРБ

Актуални новини
16:30 - 23 Август 2021
12899
Изненада: Кремъл проби в ГЕРБ

Политическият пейзаж в България претърпя значителни промени за периода 2020-2021 г. Познатите като "партии на статуквото" (ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО), които бяха част от парламента в периода 2017-2021 г. и които са представени в Европейския парламент, са предизвикани от възхода на утвърдилите се в резултат на мащабните протести през 2020 г. "протестни" партии, пише в анализ "Авторитарни сенки в Европейския съюз 2019 - 2021: Модели на гласуване на българските евродепутати", Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от news.bg.

Тези партии получиха значителна подкрепа на парламентарните избори през април, но неспособността им да съставят правителство доведе до нови избори през юли, които все още не могат да доведат до сформирането на правителство. Външнополитическите позиции на две от тези партии - "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!" остават неясни с някои проявления на готовност за сътрудничество с Русия и до известна степен с Китай.

Според последния анализ на моделите на гласуване на българските евродепутати в Европейския парламент, те често са в съответствие с позициите, които техните респективни национални партии изразяват спрямо Русия и Китай в българския политически контекст. Тези резултати показват, че потенциалът за европеизация е ограничен, тъй като националните партийни виждания и интереси продължават да надделяват над общоевропейски принципи и действия.

Общият резултат от гласуванията на българските евродепутати съвпада с по-голямата склонност на страната да подкрепя Русия, а не Китай. Критичният към Кремъл индекс, достигнат от българските евродепутати е 81%, а този към Китай е 87%. Според разбивката по политически партии, БСП заема най-ниските критични индекси към Кремъл и Китай, съответно 54% и 67%.

От друга страна, ДСБ държи постоянство при своите 100% критичност както към Кремъл, така и към Китай. По същия начин ДПС постига максимален критичен резултат към Китай, като Илхан Кючук се превърна в единствения евродепутат, санкциониран от Китай като контрамярка на санкциите, наложени от Европейския съюз върху китайски официални лица във връзка с нарушенията на човешките права на уйгурите.

Усилията на Китай да прилага "мека сила" изглеждат сравнително неуспешни. По отношение на Пекин българските евродепутати демонстрират по-голяма критичност в сравнение с тази към Кремъл.

Би могло да се каже обаче, че Китай е далеч по-малък дразнител за България във външнополитически план, а и обратното също е в сила.

Азиатската страна има склонност да насочва икономическите си усилия към други части от Западните Балкани, както и към Западна Европа, за сметка на България.

Кремъл има почитатели и от двете страни на политическия спектър. Ако за БСП - основната опозиционна партия през последните 10 години - това е обяснимо с наследството от БКП и традиционно силните политически, икономически и културни връзки с Русия, далеч по-голям интерес будят проруските позиции на заявяващата се като център-дясна проевропейска ГЕРБ. Партията е водеща в управлението на страната от 2009 насам с малки прекъсвания, и въпреки честите публични декларации за принадлежност към евроатлантическата общност, в отделни политически сфери налице са видими проруски позиции. 

Когато залозите се вдигнат, някои от евродепутатите стават по-малко критични. Макар до голяма степен българските евродепутати да се придържат към евроатлантическата ориентация на страната при гласуванията си, рядко могат да се видят твърде изострени позиции спрямо Русия. От една страна това би могло да се дължи на наличието на определено руско политико-икономическо влияние в България, което обуславя по-мекия тон на евродепутатите, а и на самите партии, които те представляват, във вътрешен план. От друга страна географското положение на България като външна граница на ЕС и в близост до Русия обуславят нуждата от лавиране в политическите позиции.

Не всички популисти са еднакви, малко от тях отхвърлят всяка и всички политики на ЕС. Представителите на България в Европейския парламент представляват определяните като "партии на статуквото" вътре в страната (ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО). Изключение прави Радан Кънев - бивш председател на ДСБ, една от трите партии участващи в коалицията "Демократична България".

Би могло да се каже, че сред българските евродепутати почти не присъстват отявлени популисти.

Макар ГЕРБ често да е обвинявана в популизъм вътре в страната, нейните евродепутати са сред най-проевропейски настроените лица в партията. В резултат на това, на тях може да се разчита, че ще гласуват в съответствие с ключовите позиции, защитавани от ЕНП.

Ако трябва да се търсят популисти сред евродепутатите, то вероятно бихме могли да ги намерим сред двамата представители на ВМРО - партия, известна с някои свои антидемократични и дори антиевропейски позиции, която същевременно държи на своите националистически принципи.

В Европейския парламент (ЕП) има огромно мнозинство в подкрепа на силни европейски мерки срещу авторитарните практики по света. Ето защо, е вероятно авторитарни външни сили, които искат да повлияят върху европейската политика да насочат своето внимание към отделни страни-членки, политици или политически групи.

Формулирането на обща външна политика на ЕС спрямо авторитарните режими е тежко предизвикателство, поради факта, че мнозинството в подкрепа на общоевропейски подход е сравнително малко. С повече преговори за постигане на консенсус продемократичното парламентарно мнозинство може да бъде разширено и по въпроси, свързани с дезинформацията и общите външнополитически инициативи на ЕС, както и да се даде по-силен глас на парламентаристите по тези политически въпроси.