Изповедта на един наркоман: Моето куче ме спаси от хероина
Прочетете трогателната изповед на наркоман от Италия, спасен от дрогата от своето любимо куче. Признанието събира възхищението на хиляди в социалните мрежи.
„Използвах хероин от десет години. Това не беше добър живот, както може да се очаква. Синът ми загази покрай мен. Загубих работата си във фабриката на „Фиат”, прекарах цялото си време в опити да намеря пари, да намеря дилъри и да стоя далеч от полицията.
Мразех себе си. Не можех да се срещна с никого. Тогава един ден видях, че кучето на приятеля ми имаше кученца. Никога не съм имал куче преди, но винаги съм харесвал животните, затова му казах да ми даде най-малкото и най-грозното, която има. Онова, който никой друг не иска. Така взех Джо.
Джо беше ангелът на живота ми. Разбрахме се. Не е имало нужда от думи. Той ме следваше през цялото време, спеше до мен на улицата. В момента, в който си отворих очите сутрин, той ми ближеше лицето. Джо ми даде самочувствие. Бях пълен загубеняк, но поне можех да се грижа за Джо, можех да го отведа в парка, да го заведа на ветеринар, да събера достатъчно пари, за да му взема лекарства.
Той е причината, поради която най-накрая успях да спра хероина. Защото ако нещо се случи с мен, какво ще стане с него? И така, аз съм чист. Беше трудно, но чист.
Джо живя още години, получи тумор през 2012 г. и оцеля още няколко месеца. Едва го надмогнах, успях да не започна отново да се „боцкам“ и си обещах, че никога няма да си взема друго куче. Просто е твърде болезнено.
Преди две години обаче намерих лайка. Тя беше цялата кожа и кости. Изоставена. Нямах избор. През първите няколко месеца я нарекох Джо. Но спрях, защото Джо го няма. И името няма значение, така или иначе. Просто има значение, че я обичам.
