Джендърите скопиха Златната мечка на „Берлинале“

Няма вече мъжка и женска роля – Леонардо ди Каприо е хермафродит

Коментар
13:57 - 28 Август 2020
6909
Джендърите скопиха Златната мечка на „Берлинале“

Един от пионерите на европейската Нова вълна – Жан-Люк Годар твърди, че киното всъщност е загинало с изчезването на немите филми. Като обикновен лаик аз си мислех, че седмото изкуство ще стане жертва на умствената яловост на холивудските студия, които от 30 години предъвкват няколко скодоумни, генерични сюжета и влагат стотици милиони в дебилни ленти за деца от забавачката по купени на разпродажба книжки с комикси. И двамата сме грешали – май киното ще бъде убито отвън – от гнусната вълна на войнстващия джендъризъм, която залива всяка област от нашия живот.

Международният филмов фестивал „Берлинале“, трети по значимост на Стария континент след Кан и Венеция, вече няма да връчва награди в полово ограничени категории. От 2021 г. „Сребърната мечка“ няма да бъде за актьор и актриса, а за „изпълнение“ в главна и поддържаща роля. Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет вече ще потъват с „Титаник“ сляти в обща, хермафродитна прегръдка, Ален Делон и Клаудия Кардинале стават „Роко и неговият брат“, а Марта Вачкова и Владо Пенев, които бездруго от години се различават само по брадата на последния, стават обща, безформена маса от около 240 кг талант.

Бавно, но сигурно като рак в начална фаза, всепоглъщащата джендър идеология си нахлузи маската на творческа оригиналност и превзе големия екран. Когато в средата на 90-те беше взето революционното решение легендарният началник на  Джеймс Бонд - „М“ да бъде поверен на жена – великата Джуди Денч, ходът на „Юнайтид артистс“  изглеждаше симпатично-екстравагантен. Макар инициалът според автора на поредицата за най-прочутия шпионин Йън Флеминг да стои за „мъж“, промяната отговаряше на духа на времето. В края на краищата в реалния живот шеф на МИ-5 в периода 1992-1996 г. за първи път беше жена – безкомпромисната Стела Ремингтън.

Постепенно обаче тенденцията захапа и преобърна с главите надолу класически произведения, които транс-мета-парасексуализмът не се посвени да пипа с наглите си ръце. Биографът на Шерлок Холмс – д-р Джон Уотсън, също си смени пола, а за разкош – и расата. И на „Бейкър Стрийт“ 221Б се нанесе китайската красавица Люси Лиу. Не беше пощаден и самият Уилям Шекспир – неговия милански приц Просперо се преобрази в изиграната от Хелън Мирън Проспера в „Бурята“, която заплашва да удави последните остатъци от здрав разум в киноиндустрията.

След като избуя тихомълком, в хода на последното десетилетие джендъризмът манифестира открито възможностите си на войнствена идеология, поставила се в услуга на откровено реакционни цивилизационни амбиции и кроежи. Което означава, че навярно в следващите години и десетилетия дори в сфери и общества, където досега сбърканящината не е представлявал проблем, обстановката ще се промени. Никой няма да бъде пощаден, щом либерастията вече умело се възползва от най-мощната пропагандна машина, позната на човечеството – тази на изкуството.

Точно както Хитлер и Сталин някога са използвали агитационни брошури и кинопрегледи, за да имплементират небогоугодните си идеологии, днес джендъризмът ни превзема от малкия и големия екран. И кой друг, освен либерастката Европа и в частност нейният германски флагман, първи да отвори вратата за жените в мъжки тела, мъжете в женски тела и вълците в овча кожа? Те с нищо не отстъпват на арабските несретници, нали?