Какво спира ваксинирането и колко българи не успяхме да спасим?

75% от гражданите на ЕС смятат, че ваксините срещу COVID-19 са единствения начин за прекратяване на пандемията. Почти седем от всеки десет анкетирани европейци или 69%, вече са ваксинирани или желаят да бъдат ваксинирани възможно най-скоро. Така коментира имунизационния процес у нас д-р Петър Кърджилов пред e-vestnik.

В България едва 31% са тези, които смятат, че ще си … поставят ваксина при първа възможност. В другите страни този процент варира между 45% и 86%.

Защо това е така и защо България е на челните места по смъртност от коронавирус на милион жители, обяснява статията на специалиста по комуникация и кризи по-долу:

Представляващият СЗО у нас доц. Михаил Околийски спомена в самия край на интрвюто си в бТВ основната причина, поради която Бъгария е на последното място по брой ваксинирани в ЕС: „Трябваше много по-рано да има стратегия за комуникация на риска”.

България е на последно място в Европа по брой ваксинирани с по-малко от 10% от цялото население. У нас ваксините срещу COVID-19 масово се възприемат като риск за здравето.

Причините за тези нагласи са различни, като някои не са типични само за нас. Свързани са със засилването на неравенството, с надмощието на мощни корпорации над националните държави и общества, с разрушаване на доверието в институциите, в науката, в медиите, с нарочното внушаване на страх и образ на врага с пропагандни политически цели.

Страхуващият се и дезинформиран човек е много по-лесен за управляване, отколкото смелия и информирания. У нас можем да добавим като фактор и занемаряването на превантивната функция в здравеопазването, силно зависимите медии, които експонират много повече сензации, забавление и страх, вместо наука и критично мислене, развитието на силно авторитарен модел в управленито в последното десетилетие.

Допълнително страхът от имунизиране беше засилен от медийното преекспониране на изключително редките случаи на смърт при ваксинирани, които не бяха обяснени.

Тази плетеница от проблеми води до страх от ваксинирането, което масово се възприема като риск.

Изнесените имунизационни пунктове не могат сами да преодолеят психологическия проблем със страха. Няма да помогне особено и предложението на Националния борд по туризъм за ваучер от 50 лв за хотели и ресторанти. Повечето възрастни и хронично болни не могат да се възползват от това. Предубедените към ваксините и вярващи в конспирации пък едва ли ще се отрекат от вярата си за 50 лв. По-скоро такова предложение може да засили съменията им в „световна конспирация с българско участие”.

Изявлението на министър Кацаров, че е отворен за всякакви предложения за ваксинирането, е резултат от липсата на комуникационна стратегия за риска, която трябваше да започне да се изпълнява още преди първите доставки на ваксините.

Комуникацията за рискове е отделна наука в развития свят, различна например от пиара, маркетинга или рекламата, за която са изписани стотици страници теория и изследвания. Тя се практикува от обучени специалисти. Поне един такъв специалист е необходим, за да се създаде адекватна комуникационна стратегия за даден риск. В случая с ваксините, повече става дума за порочно формирано възприятие на много хора.

Комуникационна кампания за ваксинирането не е започвала

От отговора от администрацията на бившия министър Ангелов на мое питане по ЗДОИ може да се изчисли, че около 6000 души в напреднала възраст и с хронични заболявания не са спасени от смърт заради сбъркания Национален ваксинациоенн план, в който тези най-рискови групи са оставени чак в четвъртата фаза. Това потвърди и математикът Лъчезар Томов. Ако ваксинирането на тези хора беше започнало веднага след заявилите се лекари и служители от здравеопазването, много от тях можеше да бъдат живи днес.

По същия подобен сбъркан начин стои въпроса с така наречената „комуникационна кампания”. От отговора на става ясно, че основната заложена цел не е изпълнена – „отправяне на ясни послания към различните групи от общестото за значението и ползите от ваксинацията”.

Макар че в плана е разписано провеждането на „прозрачна, активна и целенасочена комуникационна кампания, опираща се на научни факти и доказателства за ваксинирането”, такава кампания реално така и не е започвала.

Kато съдържание на „кампанията” се посочват:
1) тематични ежеседмчни специализирани рубрики в сутрешните блокове на bTV и Нова телевизия,

2) неформални видеоконферентни срещи с журналисти,

3) брифингите на НОЩ в четвъртък,

4) разпространение на прессъобщения и качване на информация в сайта на МЗ.

Ето какви са проблемите при изброените елементи на „кампанията” от 1 до 4:

1) Последното излъчено издание на рубриката в сутрешния блок на bTV “COVID-19 – Ваксините” е на 27 април, а последното на тази по Нова „Питай за ваксините!” е на 26 април, докато проблемът с ниския темп на имунизация продължава до днес и се засилва. Мистерия остава причината рубриките да спират на тези дати, а още по-голяма мистерия е защо така наречените обществени медии БНТ и БНР не са включени в кампанията.

2) Срещите с журналисти, били те и видеоконферентни, не могат да се броят като резултат на комуникационна кампания, защото сами по себе си те не са публикувано и разпространи до аудитория като послания, водещи до определени действия.

3) Много е спорен въпрос е доколко брифингите на НОЩ са обяснили адекватно рисковете от ваксинацията, предвид например факта, че в тях не участваха най-подготвените епидемиолози и вирусолози, които само спорадично се появяваха в някои медии, за да обяснят реалните рискове от ваксините, сравнени с тези от заразяване с COVID-19.

4) Разпространението на прессъобщения и качването на информация в сайта са обичайни за всяка институция в нормалния ѝ режим на работа. Още повече по време на криза, каквато е пандемията. Затова те не могат да се броят като част от комуникационна кампания за ваксинацията.

Администрацията на Ангелов посочи също разработения модул „Ваксини срещу COVID-19” в единния информационен портал coronavirus.bg. При отваряне на този модул и разделите му виждаме предимно текстова информация, хронологично подредена, но затрудняваща възприемането на най-важни послания. В раздел „Видео” има налични видео файлове, които са шокиращи. Първото и третото видео представляват суров материал от доставянето на ваксини на Astra-Zeneca и от поставяне във фризер на ваксини на Moderna, дори без никакъв коментар. Второто видео, което се води лекция на проф. Тодор Кантарджиев за ваксините, изобщо не тръгва и не може нито да се гледа, нито да се слуша. Следват няколко видеа на Европейската комисия и СЗО, които изобщо не са преведени на български език.

От МЗ пишат още, че за да достигнат посланията им до всички български граждани, разчитат на регионалните здравни инспекции и на съсловните организации на лекарите. Какви обаче са тези послания, към какви групи, не става ясно.

От министерството от времето на Ангелов отговарят също, че „с цел борба с дезинформацията и разсейване на конспиративните теории, често разпространявани в социалните мрежи, МЗ чрез профила си във фейсбук, предоставя на потребителите достъпна и на ясен език информация, в това число и под формата на инфографики и видеа (…)”.

Страницата на МЗ във Фейсбук има 107 хил. последователи, от които активни са не повече от 300 до 600. Този канал няма как да пребори дезинформацията, въпреки че често използва качествени постове.

Клиповете от кампанията на Европейската комисия в България „Информирай се. Ваксинирай се. Прегърни живота!”, които се завъртяха по телевизиите, макар професионално снимани и с добър емоционален апел, не могат да разрешат проблемите с дезинформацията и страховете. Те са насочени предимно към по-младата аудитория, без акцент въргху възрастните и хронично болните, които имат най-голяма нужда от имунизация.

Как може да се засили темпа на ваксинация?

Мнението на всички здравни специалисти е, че за да избегнем нова смъртоносна четвърта вълна наесен, темпът на ваксиниране трябва да се засили до имунизиране на 60-70% от населението. Доближаването до подобен резултат към октомври (през октомври миналата година започна смъртоносната втора вълна) не е невъзможно, изисква сериозни усилия, но преди всичко – спешно разработване от експерти по риск комуникация на стратегия за риска от заразяване с новите варианти на коронавируса, заедно с реалните и нереалните рискове от ваксините.

Необходим е голям форум, на който да бъдат поканени най-добрите специалисти имунолози, вирусолози, еподемиолози, включително с онлан включване на онези които са извън страната. На този форум трябва да се изговорят всички въпроси, митове и реални опасности, като бъдат поканени и лица, които са противници на ваксинните, но задължително с медицинско образование и практика.

Обществените БНТ и БНР трябва да предават всички лекции и дискусии, а частните медии трябва да бъдат максимално съпричастни, като посветят новнарските си емисии и публицистични предавания предимно на темите от форума.

Нужно е професионално разработване на отделен сайт само за въпросите и проблемите на ваксинирането и създаването на колцентър със същата цел.

Ефект ще има да се привлекат популярни личности, които се ползват с доверие и/или симпатии в различни групи, за създаването на мотивиращи видео клипове. За сравнение – сега например футболистът Христо Стоичков се изявява в реклами на хазарт.

Трябва да бъдат включени всички студенти по медицина и въобще всички желаещи студенти в страната за срещи лице в лице с възрастните по места, като им подават и листовка с кратко и ясно послание.

Политическите партии също могат да участват във ваксинационната кампания по места.

– –
Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникации и информационни науки, експерт по комуникация при рискове и кризи, бивш пиар специалист в Община Младост, член на Съюза на учените в България.