Какво свързва Киро Маричков с жп гарата във Варна? (СНИМКИ)

Навръх Националния празник - 3 март тържествено бе отбелязана 100-годишнината от откриването на Варненската жп гара – първата транспортна връзка в България, свързваща Варна с Русе. Проектът на сградата е дело на известния архитект Киро Маричков - дядо на легендарния музикант Кирил Маричков.

Строителните дейности на впечатляващото и до днес бяло-червено здание започват още през 1907 г. и са ръководени от архитект Киро Маричков. Строители са предимно български работници, но изработването на интериора и външните орнаменти са възложени на италиански специалисти.

Мраморът и облицовъчният камък са били докарани от Австрия по река Дунав. Няколко години след първата копка, поради започналите войни, строежът е замразен. Когато мирът отново се възцарява, са възстановени и строителните дейности.

Зданието е открито официално от цар Борис III. на 3 март 1925 г., след като за построяването му са нужни цели 18 години. Дългото чакане несъмнено си струва, защото постройката впечатлява с визията си и до днес и е една от емблемите на Варна.

За съжаление на откриването не присъства архитект Киро Маричков, тъй като той умира три години по-рано. Той си отива твърде млад - едва на 46 години, но оставя уникално архитектурно наследство, както във Варна, така и в София, така и в други градове в страната.

Сградата е с Г-образна форма, която при необходимост е можело да прерасне в П-образна. Отличава се с висока архитектурна стойност и е запазена в автентичния си вид и до днес. Обявена е за архитектурен паметник от местно значение.

Интересен факт е, че архитектурният проект първоначално е бил предвиден за жп гарата в гр. Бургас, затова двете гари са идентични. Жп гара Варна е и една от спирките на прочутия влак „Ориент Експрес“.

По случай празника на жп гарата във Варна на втория етаж на чакалнята беше изложена малка експозиция на вещи, разказващи за миналото на гарата. Желаещите да се докоснат до историята ѝ можеха да разгледат колекцията от снимки, документи, фенер, изработен в Германия, часовник, телефон и други музейни експонати. 

Днешната железопътна гара в морската столица всъщност е третата в историята на Варна. Първата гара е била открита заедно с железопътната линия Русе - Варна на 7 ноември 1866 г., разположена извън крепостните стени на града, в близост до езерото.

Втората гара започва да функционира от 1893 г., построена на около 150 метра южно от сегашното приемно здание. Основната ѝ функция е била да обслужва строителството на новото пристанище в период, когато Варна се утвърждава като ключов център на външната търговия на България.

Третата и настояща железопътна гара Варна е официално открита и въведена в експлоатация на 3 март 1925 г. Интересен факт е, че в първите години от съществуването си емблематичната кула на сградата не е разполагала с часовник. Едва в края на 1929 г. е монтиран часовников механизъм, доставен от Германия, който и до днес е част от градския пейзаж.

Сградата излъчва старинна европейска красота с архитектура, повлияна от доминиращия тогава сецесион. Ключови за облика са двата входа - големият за заминаващи, водещ през чакалнята към пероните, и малкият - за пристигащи, свързващ пероните директно с Гаровия площад. Над главния вход е изграден масивен метален купол, където върху постамент е "кацнало" крилато влаково колело.

Високата часовникова кула, стояща северно на малкия вход, се забелязва на стотици метри и служи за орентир на варненци и гости на града.

Сградата претърпява допълнително развитие през 1939 г., когато под ръководството на инженер Рафаил Горнев са изградени навеси със стоманени носещи конструкции на пероните.

Приемното здание се отличава с изключително висока архитектурна стойност и е запазено в автентичния си вид, поради което е защитено като недвижима културна ценност. Вътрешното разпределение на сградата свидетелства за архитектурен размах и оригинално творческо мислене от страна на създателите ѝ.

През 2005 г. сградата преминава през основно реновиране - извършен е цялостен ремонт на покривната конструкция, фасадите и часовниковата кула с подмяна на часовниците, което възстановява автентичния архитектурен облик на културния паметник.

Архитект Киро Маричков е роден в Калофер на 28 октомври 1875 г. и е наследник на известен род. Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик. Баща му - Христо е бил учител. След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия. Следва архитектура в Политехническия университет в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г. 

От 1908 до 1911 г. е помощник-кмет на София. През 1906 г. Киро Маричков става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.

От 1903 до 1911 г. работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно. Съвместно с архитект Георги Фингов проектира в София през 1907 г. тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище, през 1911 г. още 10 училища и други.

Самостоятелно Киро Маричков е автор на хотел „Империал“ с бар-вариете (първата стоманобетонна сграда с рамова конструкция в България, 1920 г.), на доходното здание на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4, на много жилищни сгради: къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър, къщата на Иван Мотикаров и други.

Умира на 17 февруари 1922 г. в София. Синът му Кирил Маричков е адвокат и юрисконсулт, от когото са внуците му музикантът Кирил Маричков и Люба Маричкова. Синът на Щуреца също се казва Кирил Маричков, като така три поколения Маричкови по мъжка линия са кръстени на видния архитект Киро Маричков.