Калин Врачански пред Lupa.bg за спектакъла „Тютюн“ и за новата обществена реалност: С какво депутатите са по-специални от нас, че за тях няма зелен сертификат? Нелепо и грозно е!

Коментар
22:01 - 13 Декември 2021
9230
Калин Врачански пред Lupa.bg за спектакъла „Тютюн“ и за новата обществена реалност: С какво депутатите са по-специални от нас, че за тях няма зелен сертификат? Нелепо и грозно е!

Калин Врачански е от актьорите, които умеят да приемат професионални предизвикателства колкото и трудни да са те. И с талант и с амбиция да се справя с тях, така че да изгради силен и убедителен образ на сцената или в киното. Наскоро популярният актьор се изправи пред поредното си театрално предизвикателство - да изиграе тютюневия магнат Борис Морев - харизматичния герой на Димитър Димов от неговия безсмъртен роман "Тютюн". С трудната задача да поставят за пръв път литературното произведение на сцена се заеха драматургът Юрий Дачев и режисьорът Бина Харалампиева, а премиерата на спектакъла премина при голям успех през септември в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна.

Калин Врачански се съгласи да сподели пред Lupa.bg своя поглед към "Тютюн", към света на "Никотиана" и към героя си Борис Морев. С талантливия актьор коментирахме и неистовия стремеж за власт и за трупане на богатство, който се оказва и един от най-големите грехове на нашето съвремие. А романът "Тютюн", писан преди 70 години, се оказва в това отношение и пророчески. Затова Калин Врачански неизбежно направи и сравнение със съвременната действителност и с политическата ситуация в България, като коментира актуалната тема за зелените сертификати, както и какви са неговите надежди към новото правителство и какво очаква да предприеме като първи стъпки в областта на културата. 

Ако предприемчиви хора като Борис Морев работят и за общото благо, обществото ще просперира и той би могъл да даде голям тласък на развитието на икономиката, е мнението на актьора, който може да се каже, че разбира и от банково дело, тъй като това е неговата специалност от гимназията. Освен да трупа пари човек трябва да се усъвършенства и да надгражда себе си, обаче добавя Калин Врачански. 

Въпреки тъжната истина, че парите владеят света, а финансовите потоци уви заобикалят културата, която понесе и понася удари в това нелеко време, разговорът ни с именития актьор завърши оптимистично. "Аз винаги съм оптимист и знам, че след облачното небе изгрява слънце, раздухва облаците и се показва синьо, хубаво, ясно небе. Оптимист съм и ще продължавам да бъда оптимист, иначе без този оптимизъм сме за никъде", бе откровен Калин Врачански.

Калин Врачански прави изключително силна роля като тютюневия магнат Борис Морев 

- Калине, бих искала да те върна година назад, когато вероятно си получил поканата от режисьора Бина Харалампиева да участваш в първия театрален прочит на романа „Тютюн“ на българска сцена във Варненския театър. Развълнува ли се, когато получи тази покана и каква бе първата ти реакция?

- Да, стана ми меко казано интересно за това, което предстои. Но се развълнувах най-вече, че ми предстои нещо значимо, защото трябва да интерпретираме една класика в българската литература и то да го направим толкова добре, че хората, които са чели романа и които са гледали филма, да останат очаровани, а не разочаровани. Все пак си даваш сметка, че когато правиш голямо заглавие очакванията са големи. Вероятно не може да се угоди на всеки, но все пак трябва да се постараеш да задоволиш любопитството на зрителя по най-добрия начин.

- В театралните зали за радост влиза и все по-млада публика, която не е гледала филма на Никола Корабов и няма да прави това сравнение, а то не е и нужно.

- Не няма да го сравняват с филма, но хората, които са чели романа, неминуемо ще правят аналогии, защото романът на Димитър Димов наистина е много впечатляващ.

Калин Врачански заедно с Пламен Димитров и Свилен Стоянов, които изпълняват ролите на Стефан Костов и на Татко Пиер

- Имате щастието да играете „Тютюн“ три месеца. Срещнахте се с публиката във Варна, София, Бургас. Предстои ви нов гастрол в София на 13 и 14 декември.  Каква до момента е реакцията на публиката през твоите очи?

- Хората харесват представлението, очаровани са, развълнувани са. Четох критика за спектакъла, че някои зрители просто са го преживели. Повече от хубаво е, когато прочетеш такава оценка за спектакъл, в който си участвал. Това означава, че зрителите са били вътре в него, не са имали време да се разсейват, дишали са с героите на сцената. По-хубаво от това не знам дали би могло да бъде.

- В ролята на Борис Морев ти преоткри ли света на „Никотиана“?

- Дадох си сметка, че това, което трябва да направя е доста отговорно, защото образът е толкова плътно изграден, толкова плътно е написан, че ако не го направиш, би било кощунство. Докато работехме се надявах и се стараех да направя така, че наистина хората да усетят не просто един измислен герой, а реален образ, който се е качил на сцената. Това бяха моите страхове дали ще успея да го направя. Радвам се, че хората са възприели „Тютюн“ така добре, може би съм се справил.

Младата и талантлива Христина Джурова е в образа на Мария - съпругата на Борис Морев

- Преди 1989 г. се акцентираше най-вече върху отрицателните качества на Борис Морев – алчен, безскрупулен, готов да продаде всичко в името на парите. Но какви за теб са неговите положителни черти, тъй като неизменно той има и такива?

- Докато съм учил, а и след това от опит знам, че винаги, когато изграждаш някакъв образ, трябва да намериш и положителните му черти, дори той да е отрицателен герой, както някои възприемат Борис. Това, на което аз акцентирах, са по-скоро неговите способности, защото те безспорно са ненадминати.

Знам, че има много хора в България, в нашето съвремие, които притежават тези способности, но за съжаление немалка част от тях битуват точно като Борис – преди всичко за себе си. В неговия случай е стремеж към власт, не са толкова парите, а мощта на властта, която парите му носят. Дори той го казва в един момент. Но положителното за мен е, че ако погледнем неговите качества, то той би могъл да даде голям тласък на развитието на една икономика.

Разбира се трябва да възприемем, че тези способности могат да бъдат истина, а не са просто една утопия. И ако те бъдат вперени в правилна посока - да работят за общото благо, а не за индивидуалното, то обществото ще се развива добре.

Свилен Стоянов и Калин Врачански в сцена от "Тютюн"

- Както пише Димитър Димов „Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си.“ Ти отговори ли си на въпроса, който самият писател задава в романа: „Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?“

- Отдавам го на жажда за повече и повече. За съжаление може би така е устроено част от човечеството и някои хора смятат, че трябва да искат и да притежават повече. Не е лошо човек да се усъвършенства, да надгражда себе си. Мисля си, че трябва да се търси баланса между едното и другото.

Източните народи като че ли успяват да го направят. Хората, които се занимават с будизъм намират баланса. Западната култура не е така устроена, тя е по-скоро материално устроена. Дори ние в годините го виждаме това. Би било чудесно човек да успее да намери баланса. Може би пътят не е лек, дори е много труден.

Калин Врачански и Стоян Радев като Фон Гайер във впечатляващ "дуел"

- В спектакъла се прокрадва жестоката истина, че „светът не е измислен по друг начин освен с пари.“

- Да, има една реплика, която Борис казва на Ирина: „Този свят не е измислил друг начин да бъде купен освен с пари.“ За съжаление това е горчивата, грозна истина. За момента само това виждаме, дори в нашето битие. Последните години сме се нагледали само на това – на можещи хора, които преди всичко мислят за себе си. Виждаме какво се случва – минаха поредните избори тази година и се питаме ще се състави ли ново правителство, ще тръгне ли нашата страна към просперитет, ще може ли да вярваме на хората, които ще застанат начело на държавата. За съжаление човек продължава да не получава отговори, а само да задава въпроси.

Скандално е, че за пореден път се отбягва темата за сертификатите и за маските в Народното събрание. Това е абсурдно. Оттам идват всички наредби и заповеди. И самите депутати не спазват тези правила. И тогава ти си казваш: „Добре, с какво депутатите са по-привилегировани от останалите жители на тази страна? С това, че имат имунитет ли?“ Нелепо е, грозно е. Нима депутатите са по-специални и за тях мерките не важат? Ти си отишъл в парламента, благодарение на това, че едни хора, които ти след това започваш да забравяш, са гласували за теб или за партията, която те е издигнала. Нали коренът на думата народен представител идва от „народ“. Ти идваш от този народ, ти не си просто спуснат отнякъде. Ти си издигнат от тези хора.

Диана Димитрова като Ирина и Калин Врачански като Борис Морев

- Получи се нов разлом между обществото и парламента по отношение на зеления сертификат - всички граждани са длъжни да спазват мерките и нямат право да посещават публични мероприятия без зелен сертификат и без маски, а изведнъж тези правила се оказва, че не важат за народните представители и засега те отхвърлиха предложението да влизат в Народното събрание със сертификат.

- Точно така. Затова и романът „Тютюн“, и нашата сценична версия са толкова релевантни на това време, в което живеем, че направо е плашещо, за съжаление. Хората все се надяват на нещо ново, на някаква промяна, а едва ли не първите стъпки на новата власт отново удрят на камък, отново се дискутират теми, които не би трябвало да са спорни.

Смятам, че подобна ситуация е доста унизителна за нас, които трябва да спазваме правилата, а в същото време мерките да не важат за депутатите. Не го разбирам и не искам да го разбирам.

Една част от хората, които са в парламента искат това да стане, други не искат, трети се колебаят и още нямат мнение. Но времето върви. Същевременно ти не позволяваш на едни хора да работят и да съществуват както преди. Надявам се това скоро да се промени и да се намери адекватното решение.

- Тази тема е болезнено актуална, засяга особено и културния бранш. Вие спазвахте мерките от самото начало, играхте пред 30% и 50% публика, винаги в театрите се спазва дистанция, зрителите носят маски, сега и актьорите, и зрителите трябва да са със зелен сертификат. А ето за депутатите не е нужен такъв, те не са и глобявани за не носене на маски. Двоен стандарт отвсякъде.

- Мислех си, че правилата ще важат при депутатите, както за всички останали. А се оказва, че не е така. Гледах прякото излъчване от парламента, когато депутатите положиха клетва и в същия миг те я оспориха. Видях една немалка част от хората в залата, които бяха без маски. И си казвам: „Не е ли нередно и нечестно спрямо всички останали?“ Народното събрание се посещава от много хора, не от петима души. Те стоят един до друг. Много министри също бяха без маски. Неприятно е да го гледаш.

Същевременно още преди време в интервюта се опитах да повдигна тази тема, но никой не я продължи. Докато съм пътувал със самолет ми правеше впечатление, че самолетите са пълни, пътниците са един до друг, а ние в театрите бяхме принудени да играем пред 30% публика и зрителите седяха на голямо разстояние един от друг.

С какво самолетът е по-различен от това да влезеш в една театрална зала, която е в пъти по-голяма от кабината на самолета, хората в театъра да са на 30%, а в един самолет, в който има 250-300 места, хората да са един до друг, макар и с маски. В автобусите на дълги разстояния положението е същото.

Все пак в един театър или кино прекарваш не повече от два часа и половина, рядко три часа. А когато пътуваш примерно от София до Варна, Добрич, Силистра или Бургас прекарваш по 5-6 часа в препълнен автобус. Сядаш в автобуса и никой не те пита дали имаш зелен сертификат или PCR тест. И концертите на открито работиха при нисък капацитет. Как може да сравниш един стадион с един автобус или самолет? Няма как.

Заведенията през лятото бяха пълни и никой не носеше маски. Нека кажем и за ресторантите – влизаш без маска, ядеш, влизаш в магазина – с маска. В магазина стоиш по-малко от 20 минути, в ресторанта много повече. Цялата работа е прекалено объркана и недомислена. Разбирам, че трябва да се спасят много неща.

Четох предложение на туристическия бизнес ДДС-то да им остане 9%, защото браншът е пострадал много от пандемията. А какво да кажем за културния бизнес? Защо не намалят ДДС-то на хората, които се занимават с културни мероприятия, защото някои от тях също са регистрирани по ДДС. Защо за тях нищо не се говори? Защо тяхното ДДС не се намали?

Защото както туристическият бизнес, така и културният бизнес пое несравними загуби. Може би, защото хората, които се занимават с изкуство и култура не са чак толкова много, колкото са в ресторантьорския и в туристическия бизнес и те като са по-малко остават по-назад.

Хората на изкуството не се вдигнаха на масови протести, защото са малко и никой няма да им обърне внимание. Може би, защото не са толкова силни и към тях никога не се изсипват такива ресурси. Но те са част от тази икономика и ако тя се срине, какво правим с ресора „Култура“? Какво ще показваме тогава на туристите – нашето Черноморие, което е застроено или пък ски курортите, които също са застроени?! Това ли ще показваме?

Все пак има толкова много неща, които са в сферата на изкуството. Говореше се, че културата ще е приоритет. Май не се стигна засега до гласуване на този 1% от БВП, който да бъде отпуснат за културата.

- Какви са твоите очаквания от новото правителство в областта на културата и какви очакваш да бъдат първите стъпки на новия министър на културата? Някои партии предложиха младите да бъдат стимулирани да ходят на театър, опера или концерт чрез ваучери.

- Не приемам идеята за ваучери, защото това означава да ходиш безплатно. Ако един спектакъл е направен достатъчно интересно и вълнуващо, хората ще си купят билети и ще отидат. Въпросът е да имат възможност да си купят билети. От новото правителство, което ще бъде сформирано, очаквам да бъде много по-добро от предишното. Човек си казва: новите неща са по-хубави и дано да е така. Смятам, че ние като народ сме станали прекалено предпазливи. Това може би е за добро, защото много са ни лъгали през годините. Да не забравяме, че преди 20 години ни казаха, че само за 800 дни нещата ще се оправят. Не се оправиха не само за 800 дни, а за години напред.

Предполагам не само аз, но и много други хора са предпазливи да не се предоверяват много, но да вярват, че нещата ще се оправят. Аз съм един от хората, които винаги гласуват именно затова - ако в даден момент нещо не е както трябва да имам очи да отида и да кажа: „Не сте прави!“ Да имам право да протестирам. Затова си казвам, че човек е необходимо да гласува, за да има правото после да бъде недоволен. Защото ако не гласуваш, значи на теб ти е все тая какво се случва. А когато ти е все тая какво правиш?

Вярвам, че нещата ще отидат към по-добро. Да, има някои стъпки към по-добро, има други, които би трябвало да бъдат обмислени повече, но преди всичко смятам, че нещата биха се оправили, ако се правят качествено. Когато се правят качествено, то тогава излиза резултатът, има интерес към нещата и те са по-дълготрайни. Нека вземем за пример магистралите – ако се правеха с качествен материал и както трябва, магистралите нямаше да бъдат ремонтирани през няколко години, нямаше да има ремонти през една-две години на едни и същи улици в София. Важното е да го правят можещи хора.

Актьорът бе активен по време на антиправителствените протести през 2013 г.

- И не всеки път да се обвиняват предишните управляващи.

- Не трябва да обвиняваме постоянно предишните, защото в годините съм се научил, че не трябва с лека ръка да забравяш предишното. По-скоро трябва да видиш кое от предишното е работило и е работило добре, ако е имало такова и да видиш дали то би могло да работи добре и занапред. Да го вземеш, ако трябва да го преработиш, но то да работи. Със сигурност има неща, които са били качествени.

- Но за съжаление нашият исторически опит от последните 80 години показва точно обратното – всеки идващ на власт отрича постиженията на предшествениците си – така беше и след 1944-та, и след 1989-та, и всяко следващо правителство след демократичните промени за всеки възникнал проблем се оправдаваше с предишното.

- Миналото не трябва да бъде забравяно, а трябва да го видиш какво е, да може да вземеш и позитивните, и негативните неща, защото трябва да се учиш и от негативните.

- Правейки паралел с „Тютюн“ е важно да се ограничи влиянието на магнати, които чрез парите имат властта да качват и да свалят правителства. В България има немалко такива примери на олигарси, които задкулисно ръководят изпълнителната власт.

- Така е. И в годините обаче сме видели, че няма по-силен от държавата. И ако държавата застане срещу някой, който й вреди, тя има методи, чрез които да се справи с него. Въпросът е дали този някой не работи заедно с държавата. Това е проблемът според мен. Когато се обединят личните интереси спрямо интересите на някой, който е в държавата, тогава нещата често не отиват на добре.

Репетиции на пиесата "Съмнение" от Джон Патрик Шанли под режисурата на 
Стайко Мурджев в Драматичен театър "Никола Вапцаров"- Благоевград. Премиерата е предвидена за януари 2022 г.

- А накъде след „Тютюн“? Работиш ли по други филмови или театрални проекти?

- След като излезе премиерата на „Тютюн“ в края на септември се снимах в един филм, който се казва „След сезона“. Негов режисьор е Иван Панев. Това е любовно-криминална история. Партнирам си с Йоанна Буковска и с Пенко Господинов. Живот и здраве, другата есен филмът трябва да излезе по кината.

След като приключих снимките на филма започнах репетиции и в момента репетирам в Благоевград една много интересна пиеса – „Съмнение“ на Джон Патрик Шанли. Може би някои хора са гледали филма със същото заглавие, в чийто главни роли са Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман. Историята се развива в едно католическо училище, като един свещеник е набеден за някои неща, които твърдят, че е направил. Пиесата засяга именно съмнението в хората, съмнението във всяко едно поведение на отделния индивид. Защото всичко може да се сложи под съмнение и може да му лепнеш просто ей така един етикет и хората да започнат да се съмняват.

Пиесата е интересна и е релевантна за това, което се случва в медийното пространство, тъй като то вече е обзело всичко по света. Понякога в медиите се пуска една новина, не е ясно каква е, какъв е характерът на новината, дали е истина или не. Но хората станаха такива, че когато видят нещо го приемат за истина, едва малка част от тях си правят труда да проверят дали е така. А това не е хубаво, защото сме станали като коне с капаци и това, което ни се предава го консумираме без да поглеждаме встрани, не обръщаме поглед назад, не се ровим да видим дали е така. Каквото ни казват - това е, а това не е хубаво.

- Имаш ли чувството, че живеем в света, описан от Оруел, като това се случва и заради пандемията, и заради голямото влияние на социалните мрежи в нашия живот?

- Докато репетирах „Тютюн“ ми предложиха да репетирам и по романа на Оруел „1984“. И беше много странно. Нямаше как да се включа, но ето и това е един роман подобно на „Тютюн“, който излиза на повърхността и си казваш: „Боже, тези хора може би са имали връзка с бъдещето, за да напишат такива неща.“

- Ще загине ли нашият свят от алчността си или все пак виждаш надежда?

- Аз винаги съм оптимист и знам, че след облачното небе изгрява слънце, раздухва облаците и се показва синьо, хубаво, ясно небе. Оптимист съм и ще продължавам да бъда оптимист, иначе без този оптимизъм сме за никъде. И като актьор трябва да поемам и следващи ангажименти, предизвикателствата са пред мен и често пъти ги приемам.