Калоян Николов: В "Гласът на България" срещнах любовта - луда, бурна, непредсказуема, нежна и красива

Калоян Николов от „Гласът на България“ притежава холивудска харизма. Дългокос, мускулест, висок и татуиран, бургазлията поразително прилича на Хал Дрого от „Игра на тронове“, а съдбата му е драматична като на герой от епичен сериал. Родителите му се развеждат, когато е съвсем малък. По-късно баща му е премазан от влак. Въпреки болката, Калоян не се отчайва. Развива музикалната си дарба и днес пее по огромни круизни кораби, подхвърляни от 16-метрови вълни. Зрителите се влюбиха в него, след като той акостира в „Гласът на България“ по bTV, скача по сцената със скъсани връзки на коляното и откри любовта в лицето на фокусничката Деница, която също участва в музикалното шоу. За живота по вода, любовта, болката и общуването с мъртвите, Калоян разказва пред Lupa.bg.

- Когато не си на сцената на "Гласът на България", пееш по големи круизни кораби. Какъв е животът ти на вода?

- Всяка година прекарвам по девет месеца на вода. С бандата излизаме на сцената в осем вечерта и приключваме в три през нощта. Работим без почивен ден. В края на всяка нощ съм мокър до коленете. Зорът е голям, на ферибота отслабвам по 20 килограма. Корабните музиканти развиваме и едни специфични мускули на краката, защото постоянно балансираме на клатещата се сцена.

- Кое е най-хубавото и най-неприятното в това да си певец на кораб?  

- Със сигурност това е най-добрият начин да изкараш пари с пеене. Също така можеш да видиш чудесни места - за мен най-хубавият град е Талин, обичам и Кил, едно прекрасно, китно германско пристанищно градче. Работата е доходоносна, обаче убива музиката. Публиката не иска да слуша нищо ново, различно или стойностно. Вечер след вечер пея едно и също, най-вече проклетото диско! Ау, "Mama Mia", уоу, Dancing Queen"! (Калоян преправя гласа си на превзето-писклив, б.р.). На сцената с мен има и певица, и когато изпълнявам подобни глуповати песни се чувствам като втората певица (смее се).  

- Каква е публиката на тези кораби?  

- Корабите са огромни, събират по 4000-5000 души. Обикновено пътуването е от Швеция до близки дестинации - Финландия, Норвегия, Латвия, Естония, но понякога фериботите тръгват от Германия и Дания. Круизът продължава два дни и е придружен е с много добър all inclusive. Но въпреки че менюто е перфектно, като официален обяд често сервират мляко с ориз! Норвежците го обожават, а аз не мога да го понасям. На тези круизи можеш да видиш какво ли не. Мъжете - особено от бившите съветски републики, са облечени със сака, ризи и шалчета и...чехли. Въртят партньорките си на дансинга с огромна сила и често ги изпускат така, че почти ги претрепват. Красота!

- А жените закачат ли те?

- Случва се. Помня една, не беше трезвена. Дойде пред микрофона с важен, нагъл и лош поглед. В един момент се пресегна и ме хвана за мандаринките. Всички умряха от смях.

- Когато се извие буря, какво се случва на този кораб с щастливите, преяли и препили хора?  

- Когато се вдигнат 16 - 17 метрови вълни, дори най-големият кораб, който е 50 метра висок, започва да подскача като детска играчка. При страничен вятър фериботът се накланя до 30 градуса встрани. Какво правиш в този момент? Понякога ходиш по стените, понякога падаш. Въпреки че всичко в бара е вързано, дойде ли буря, винаги нещо се чупи.

- На теб става ли ти лошо в такива моменти?  

- Не, защото вълнението не е спираловидно като в Черно море, а е ту нагоре, ту надолу. По скоро се чувстваш в безтегловност.

- Говориш за морето по-скоро с уважение и разбиране, отколкото със страх...

- В семейството ми има много мореплаватели. Вуйчо ми е първи механик на кораб, дядо ми - рибар. Беше ясно, че в един момент морето ще ме повика и мен, но не беше ясно кога. 

- В момента си в окото на една музикална буря - "Гласът на България", чувстваш ли се в свои води?

- "Гласът на България" е много по-различен от всички останали музикални формати - това е емоция, любов, зареждане. Работиш с невероятен екип, с най-талантливите млади музиканти в момента. Обменяш опит, забавляваш се. Още преди кастингите на тъмно всички се държат с теб като със суперзвезда. Страхотно е.

- При първото ти качване на сцената всички забелязаха и поразителната ти прилика с Хал Дрого, героя от "Игра на тронове". Гледаш ли сериала, изживяваш ли се като двойник на актьора Джейсън Момоа?

- Турбо фен съм на "Игра на тронове", гледам и новия сезон, разбира се.  Опитвам се да свикна със сравненията с Хал Дрого, които започнаха още преди седем години с първия сезон. По онова време преподавах английски, химия и биология по заместване в училище, тогава дори не бях с дълга коса, нито бях толкова корав физически. Когато сериалът започна, един ученик и ми звънна: "Господине, защо не казахте, че участвате в „Игра на тронове“?". Много дълго не можех да разбера с кой герой ме сравнява.  

- Ти изкара вокалните дуели в "Гласът на България" на куц крак, какво се случи?

- Бях на баскетболен мач, засилих се да забия топката, подложиха ми крак и последва полет на 104-килограмовото ми тяло. Приземих се върху глезена си, а той каза: „Хрус!“. Скъсах връзки. Едвам отидох на репетициите за дуелите. Бях посинял от глезена до капачката, но зрителите видяха само малка част от пораженията. Когато си навих крачола на панталона, Михаела се разплака. По време на дуелите бях на противооточни медикаменти и здраво бинтован, за да издържа.

- В шоуто срещна не само болката, но и любовта в лицето на една от участничките - фокусничката Деница, която все още е ученичка. Каква е вашата връзка?

- Луда, бурна, непредсказуема, мека, нежна, красива. Искам да имаме деца, но не едно или две, а три!  Въпреки че Деница е с девет години по-малка, постоянно успява да ме изненада, дори да ме шокира. Не съм бил с момиче, което се изразява толкова добре. Свикнал съм аз да разтягам локуми и да забавлявам другите, а сега за първи път мълча, когато друг говори. Голямо облекчение!

Калоян срещна любовта в лицето на Деница, която също участва в "Гласът на България"

- Деница правила ли ти е фокус?

- Деница ме омагьоса така, че не знам къде се намирам. В момента тя е на училище, а аз съм у тях с баща й, който също е илюзионист (известният Никола Петров-Корли - б.р.). Двамата гледаме записи от негови представления. И ако това не е магия...

- Деница губи майка си, когато е на 6, а твоят баща загива, блъснат от влак. Какво ти помогна да преживееш загубата?

- Да изгубиш близък, особено родител, е трудно. Но не бива да забравяш, че родителят ти е дал не само ген, а и копие от неговата душа. Тя е имплантирана в теб и се превръща в твой щит, който ти дава сила. Неговата душа е топлината в теб и когато я откриеш и почувстваш разбираш, че смърт няма. 

- На ръката си имаш голяма, впечатляваща татуировка. Означава ли тя нещо за теб или е само красива рисунка?

- Това е маорска шаманска татуировка за връзка с мъртвите. Наричам я „Телефонът“. Когато седна и кръстосам ръце имам чувството, че контактувам с други светове. След като си направих тази татуировка, през нощта за първи път сънувах баща ми и баба ми, която също почина. Помня, че започнах да им се карам: "Хайде бе, какво става?! От колко време ви чакам!". А те ми отговориха: "Всичко е с причина!"