Капитанът напуска последен, Румен Летеца да се боцка първи

Значи любителят на орални ласки с настръхнал саксофон Бил Клинтън, тексаската оплаквачка Джордж Буш и чикагско-кенийският чехльо Барак Обама могат да се съблекат по ризка,  да се гушнат и да навият ръкавки, за да бъдат публично боцнати с ваксина срещу новия коронавирус. Не защото някой дава стопроцентова гаранция, че тя ще ни върне нормалния живот, че е абсолютно безопасна, или че няма да донесе стотици милиарди в сметките на „Пфайзер“. А защото в моменти на изпитание един народ се нуждае от лидери, които водят отпред, а не отзад като унгарски евродепутат на гей оргия.

В такъв тежък период ние би трябвало да сме благословени – все пак начело на държавата е генерал – какво по-хубаво? Само дето Румен Радев май е сменил униформата не с костюм, а с размъкната фланела на тлъста БГ-мама-антиваксърка и плахо се дърпа. Не било обяснено добре какви са рисковете от ваксинация, чакал правителството да му ги каже. Тогава, евентуално, ако сред страничните ефекти няма заплаха от спихване на самолета или окапване на остатъка от бретона, непоразен от фатмашката фуражка, можело и да запретне ръкавче.

А нещата са толкова прости – в цялата тази свинщина или сме заедно, или продължаваме тарикатски както досега и духаме супата с най-високата смъртност от COVID-19 в цивилизования свят. Няма как едни да носят маски, а други да им кашлят във врата, докато собствените им се умирисват на джоб. Няма как едни да се чудят как да изведат децата си на разходка посред нощ, за да не нарушават личното пространство на останалите, а други да се събират по 300 парцала в уж затворени заведения на частно парти с евтина дрога и безплатни бацили. Няма как едните да си мият ръцете по 30 пъти на ден, а другите да ползват течаща вода само в неделя.

Всички плуваме в пробито и раздрънкано корабче в бурята на световната пандемия, но колкото и да ни е мизерно съдчето, има значение как се управлява. Значи лоцманът, здравният министър Костадин Ангелов, се изцепва от гротмачтата, че вижда спасителна земя. Хладилниците с ваксини. Капитанът Румен обаче вика: „Тц, може да не е земя, може да е гърбът на някое митично морско чудовище. Я първо по-нуждаещите се да вземат една лодка и да отидат да проверят, а като всичко е наред, може да дойда и аз. Освен това от адмиралтейството няма ясно обяснение какво да се прави при среща с подобен обект.“

Доколкото си спомням, класическият етичен протокол на мореплаването изисква капитанът да потъне с кораба, а не умишлено да се опитва да го потопи. Да вдъхва увереност и кураж на всеки на борда от офицерите си, до най-припадничавата пътничка, а не да умонжава съмненията им и да ги разколебава пред лицето на неизвестността. Да ги спаси или да загине, а не да мишкува и да иска допълнителна информация, докато плавателният му съд пропуска вода отвсякъде като стар гевгир.

Само коронавирусът да беше – майната му. Ваксината наистина е експериментална. Ама с подобно поведение Румен Радев не усеща ли, че легитимира каузата на психоплемето на антиваксърите, които са по-тъпи и по-нагли от плоскоземците и рептиломаниаците, взети заедно? Не само разклаща вярата на хората в науката, но директно ги хвърля в ръцете на кретените-конспиратори, според които СЗО боцка африканските дечица само, за да ги зарази с ХИВ.

Преди 1980 г. от едра шарка в световен мащаб са умирали по 5 милиона души на година. За 13 години от началото на ваксинацията през 1967-а причинителят й е официално обявен за изчезнал в природата. До 1988  г. полиомиелитът удря по 50 милиона (предимно деца) годишно. У нас ваксинацията започва в далечната 1959-а и за десетилетие гнусният ентеровирус се изпарява.

Е, днес всички тези забравени болести отново са тук, благодарение на гърчещите се в перманентна паневритмия, некъпани антиваксъри, които приемат статуси във фейсбук за по-надеждна информация от клиничните проучвания. Жалко, че и държавната ни глава е една от тези кухи глави.