Катастрофално: Сините езера в Гренландия станаха кафяви

Глобалното затопляне удари нова критична точка в Гренландия, където хиляди кристално сини езера рязко промениха цвета си и започнаха да отделят въглероден диоксид, вместо да го абсорбират. Рекордните жеги и проливните дъждове през 2022 г. доведоха до драматична трансформация на езерата, разкривайки тревожни последствия за екосистемите и климата на планетата.

Обикновено гренландските езера служат като въглероден капан, абсорбирайки CO₂ чрез фотосинтезиращия планктон, който обитава техните води. Въпреки това, през есента на 2022 г., когато климатичните условия бяха очаквано снежни, необичайни горещи вълни разтопиха снега и превърнаха замръзналите терени в разкаляни водоеми. Силните дъждове доведоха до отмиване на почвата, богата на въглерод и желязо, което придвижи тези елементи в езерата и промени химичния им състав.

Кафявият оттенък на езерата се дължи на високата концентрация на разтворени органични вещества. Когато водата потъмнее, по-малко слънчева светлина прониква в нея, което нарушава баланса на екосистемата. Планктонът, който поема въглерод чрез фотосинтеза, намалява, докато този, който разгражда органичните материали и отделя CO₂, се увеличава. В резултат на това езерата, които до 2022 г. действаха като поглътители на въглероден диоксид, внезапно започнаха да го изпускат в атмосферата.

Това явление не е напълно ново – езера в Северното полукълбо, включително в САЩ, също са претърпявали подобни трансформации, но в продължение на десетилетия, а не в рамките на една година, както се случи в Гренландия. Тази безпрецедентна скорост на промяна е повод за сериозни опасения сред учените.

„Мащабът и бързината на промяната са нещо, което не сме виждали досега“, коментира проф. Жасмин Сарос, специалист по езерна екология от Университета на Мейн.

Причината за този катаклизъм се крие в нетипичен модел на атмосферна циркулация, съчетан с урагани, които пренесоха топли и влажни въздушни маси от субтропичните ширини до Гренландия. Този процес, познат като „атмосферни реки“, доведе до температури с над 8 градуса по Целзий по-високи от средните за сезона.

Климатичните модели прогнозират, че подобни атмосферни явления ще стават все по-чести, по-интензивни и продължителни в бъдеще. През 2022 г. те доведоха до потопяването на 7500 езера в кафяви наноси и превърнаха огромни водни обеми от въглеродни поглътители в източници на парникови газове.

Освен емисиите на CO₂, промяната в състава на езерата поражда и други рискове. Тези водоеми осигуряват питейна вода за местните жители, но сега са застрашени от бактериален растеж и натрупване на потенциално токсични елементи, включително трихалометани – химикали, свързвани с повишен риск от рак.

Въпросът, който остава отворен, е дали тези езера някога ще се върнат към предишното си състояние. Дори през 2024 г. учените не наблюдават признаци на възстановяване. Глобалното затопляне продължава да ускорява необратими промени в екосистемите на Арктика – и това може да е само началото на поредната голяма екологична катастрофа.