Кеворк: Не мога да мълча, милионери взеха пари за заслуги

Този текст няма да се хареса на някои – измежду тях има и мои приятели – но не мога да го спестя.

Писан е преди време, но отново стана актуален, когато тия дни правителството реши да изплаща държавни парични награди на 65 певци, композитори и поети – за срок от следващите три години и в размер от 350 до 500 лева.

Между тях има един-двама милионери, но повечето са с мизерни пенсии, понеже не са се осигурявали навремето – или се твърди, че осигурителните им книжа са изчезнали.

Награда вместо пенсия – само по себе си това е краен абсурд, но нали трябва да покажем, как сърцата ни преливат от любов към ближния.

В тази идея има и други неудобства.

Ако някой естраден певец има сега пенсия от 200 лева, а с тригодишната временна награда ще му дават 700, тогава колко трябваше да получава знаменитият актьор Никола Анастасов, чиято пенсия бе по-малко от 400 лева?

Колко трябваше да е временната му награда – 7 хиляди лева ли?

Да запушим за момент ушите си за естрадните трели на този или онзи певец и да отидем под мостовете на Витиня – те са строени и от прочутия строител Дамян Илиев – той пък каква награда трябваше да получава?

Някои са пели песнички и им е било радостно на душата, но други са строели в студ и пек – тях пък под какъв красив предлог да ги забравим?

А Валя Балканска – нейната награда в долари ли трябва да бъде, понеже песента й „Излел е Делю хайдутин“ се върти из Космоса.

Ами каква трябва да е временната награда на Нешка Робева, която е донесла на България около 300 медала от световни и други първенства?

И пр., и пр.

Сами можете да си допълните този списък със стотици други имена.

За писателите пък направо не ми се говори. Чий кантар отмерва, кой е по-нужен от другия?

Антон Дончев, например, получава максималната пенсия, пожизнена заплата от БАН в размера на депутатската, дори беше в Надзорния съвет на компанията „Трейс“ – която съдят за кланицата край Своге, но и той е удостоен със специална пожизнена пенсия.

Ами „отшелникът“ Борис Христов, този великолепен поет – него какво ще го правите?

Българската интелигенция по начало е доста мекушава, дума да не става. Обаче сега милостинята ще я довърши. Ще я разобщи окончателно.

Тогава трябва да дадат на всички – и да не се преструват, че състрадават дарования, които били „веселили” народа.

Веселили народа? А той бачкал. Но за него няма кинти. Как ви изглежда това пък?

Баба Пена от Герман взема 120 лева пенсия, след като си е внасяла чинно всевъзможни лепти, дори отечественофронтовския членски внос.

Голямата звезда ХХL, дето е веселила баба Пена, обаче е била толкова заета с веселенето, че не си е направила този труд. И ето я с награда.

И това ли ще развесели баба Пена?

И освен това – ако ще правите култура, грижете се за българския Учител – от началното училище до университета, на него му оправете пенсията. Учителите няма да съчиняват и пеят песни за вас, но ще направят, ако им позволите, истински състрадателни децата и внуците ви.

В тях е съдбовното решение. Имахме възможно най-чудесното учителско съсловие - велики хора, четвърт милион души, които хвърлихте на кучетата.

Надявам се, че имам право на по-остри думи, понеже съм направил стотици предавания за българската интелигенция, представил съм поне 700 изложби, трудно изброимо количество театрални спектакли и филми, хиляди интервюта с хора от артистичното съсловие, работил съм за тях самоотвержено.

И досега смятам, че те са най-ценния ни капитал. Казвам го непрекъснато – и си навличам неудобства от разни среди, понеже някои воловари смятат, че с това реставрирам миналото.

Ами лекарите? Мисля, че Цветан Стоянов и още няколко големи фигури умряха от лекарско недоглеждане. Но ние имаме хиляди изключителни лекари. Може ли някой да ми каже поне една разумна причина тези хора да не бъдат „награждавани“.

Едните са веселили другите - но веселбата ли е най-важното на този свят?

И накрая: пак опряха до проклетия соц. 65-та, определени за временна награда, са избрани измежду наградените на конкурса „Златният Орфей“.

***

*Използвани са фрагменти от дописките „Приказка за ордени“/2010 година и „Парад на милостинята“/2015 година.

Можете да ги откриете в раздела „Публикации“ на сайта www.kevorkkevorkian.com