Книгата „Пътят на любовта“ среща българските читатели с най-доброто от Алис Мънро

Вероятно най-разпознаваемият и обичан сборник с разкази на Алис Мънро – „Пътят на любовта“, излиза на български четири месеца след смъртта на канадската писателка, разтърсила литературния свят. Единайсет истории, уж в спокойна, бавна атмосфера, а всъщност наситени с целия водовъртеж от човешки емоции, са в сърцето на тази забележителна книга.

Бисерът в кариерата на нобеловата лауреатка за литература вече е в добрите книжарници с логото на „Кръг“ – в превода на Василена Мирчева и с корица на Люба Халева. В изданието е добавен и пространен послеслов от редакторката Антония Апостолова, с който българските читатели да се запознаят с живота и творчеството на авторката, сравнително неизвестна у нас.

Сборникът „Пътят на любовта“ е публикуван за първи път през 1986 г. Той е сред по-ранните колекции с разкази на Мънро, но съдържа някои от най-ярките ѝ и популярни текстове, което го нарежда сред най-разпознаваемите ѝ книги. Представителни за нейното творчество и съдържащи неподражаемия ѝ почерк, тези непознати за българския читател единайсет истории са едва вторият сборник у нас на световноизвестната писателка.

Сред тях срещаме родители в безмълвен ужас, че рожбата им се дави; дъщеря, затъваща в болезненото минало след смъртта на майка си; зрял похотливец, повел приятелката си на гости на бившата си жена само за да открие неочакваната си близост с нея... Човешки сюжети, в които всеки читател може не просто да се припознае, но и в пълна степен да съпреживее и изпита емоциите на героите.

„Пътят на любовта“ е важна брънка в дългата и бляскава литературна кариера на Мънро. Несъмнено той е водеща причина писателката да получи Нобеловата награда за литература през 2013 г. за това, че е истински „майстор на съвременния разказ“.

В своята обосновка Шведската академия изтъква важността на местното и индивидуалното в прозата ù, антропологическата прецизност, с която тя описва един уж познат и привидно спокоен ежедневен бит в любимата си провинция, както и нейните специфични разказвачески техники, минималистичния ѝ стил и способността ѝ да прескача и покрива огромни периоди от време в историята. Тъкмо тези качества, заради които Мънро се радва на световна слава, откриваме в най-чиста форма в „Пътят на любовта“.

„Алис Мънро несъмнено заслужава широко признание като един от изтънчените майстори на късия разказ – пише „Ню Йорк Таймс“. – Нейните картини на взаимоотношения и на любов притежават едновременно болката и непосредствеността на живота и чистото, мощно излъчване на изкуството.“

Алис Мънро (1931 – 2024) е сред най-известните канадски писателки и е приемана за един от най-знаковите гласове на световната литература. Авторка е на множество сборници с разкази и е носителка на редица литературни отличия още от първата си книга, а през 2013 г. е удостоена с Нобеловата награда за литература.