КНСБ: В мерките няма нищо за ръст на доходите, това мерки ли са?
"Много се говори за предстоящата актуализация на Бюджет 2022 и предложения пакет от "антикризисни" мерки на изпълнителната власт. Всъщност не е толкова важно какво има в този пакет, а какво няма. Няма политика по доходите. Никаква. Когато кръстиш един пакет "антикризисен" и няма нито един лев за ръст на доходите на хората, тогава определено нещо не е наред. В актуализацията на бюджета също няма политика по доходите", посочват в анализ за БТА от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ.
Обикновено говорим за конкретен бюджет тогава, когато се представи публично и когато се приема в законодателната власт. Вече приет, той не представлява интерес за експерти и анализатори и не е обект на сериозни публични дебати. А всъщност това е много важно. Замисляли ли сте се какво се случва в действителност с изпълнението на основните параметри на вече приетите държавни бюджети назад в годините? Това е много важно, за да разберем какво гласуваме и очакваме като общество и какво в действителност се е случило.
Заложените първоначални приходи в Бюджет 2016, 2018, 2019, 2020 и 2021 са по-малко спрямо отчетените такива след приключване на бюджетната година, която винаги по закон съвпада и с календарната такава.
Изключение прави Бюджет 2017, където разликата е пренебрежимо малка в размер на по-малко от 100 млн. лв. между това, което е събрано, и това, което е планирано. Така например, през 2016 г. държавата е събрала 900 млн. лв. повече приходи спрямо първоначално заложените в бюджета; през 2018 г. приходите нарастват с 1,4 млрд. лв. повече от планираните; 2019 г. - с около 200 млн. лв., 2020 г. - с 900 млн. лв., а 2021 г. е рекордна по отношение на разликата между това, което се планира, и това, което се изпълнява в приходната част, а именно - 4,8 млрд. лв. повече приходи събрани от приходните агенции спрямо заложените.
Следователно е налице значително подценяване на приходната част в бюджета всяка година, което създава предпоставка за по-бързо намаление на предварително заложения дефицит, ако тези допълнителни приходи не бъдат впоследствие пренасочени към допълнителни разходи. В това отношение може да се говори вече за тенденциозна политика от страна на изпълнителната власт с цел по-лесно изпълнение на основни фискални и макроикономически допускания, които са заложени.
Заложените първоначални разходи в бюджет 2016, 2017, 2019 и 2020 са значително повече от реализираните такива в действителност. В бюджет 2018 разликата е по-малко от 100 млн. лв., като може да се твърди, че само тогава е налице паритет между това, което е заложено като разходи, и това, което е реализирано.
Така например, в бюджет 2016 са направени 2,4 млрд. лв. по-малко разходи от планираните, в бюджет 2017 са 2,3 млрд. лв. по-малко, а в бюджет 2019 и бюджет 2020 - съответно 900 млн. лв. и 1,1 млрд. лв. по-малко разходи спрямо предвидените при приемането на съответните бюджети. Изключение прави бюджет 2021, където действително направените разходи са 3,7 млрд. лв. повече спрямо заложените такива, но сравнявайки го с допълнителните приходи от съответната година, може да се види ясно, че всъщност държавата и тогава е изхарчила по-малко допълнително, отколкото допълнително е събрала под формата на приходи, като разликата между повечето приходи и повечето разходи е около 1,1 млрд. лв. в полза на приходите.
Спокойно може да кажем, че почти винаги разходите се надценяват и почти никога не се изпълняват в техния пълен обем според първоначално зададените параметри.
Нещо повече, когато фактически реализираните разходи превишат първоначално заложените такива, то винаги фактически реализираните приходи са значително повече от заложените такива, а разликата между допълнителните приходи и допълнителните разходи е значителна. Точно такава е ситуацията с изпълнението на Бюджет 2021.
Заложеното бюджетно салдо под формата на конкретен дефицит, през нито една от разглежданите години не се е реализирало като посоката навсякъде е към намаление. През 2019 г. правителството планира 2,4 млрд. лв. дефицит, но отчита фактически реализиран дефицит в размер на 1,2 млрд. лв., което е с 1,3 млрд. лв. по-малко разходи от очакваните. През 2020 г. правителството планира 5,2 млрд. лв. дефицит, но отчита дефицит в размер на 3,5 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. по-малко разходи от планираните. През 2021 г. правителството планира дефицит от 4,9 млрд. лв., но приключва бюджетната година с дефицит от 3,9 млрд. лв., което е разлика от 1 млрд. лв. отново.
