Кой бе мистериозният радио глас Огнян Велков?

Култура
16:01 - 25 Януари 2022
2255
Кой бе мистериозният радио глас Огнян Велков?

През 60-те години по радиото започна да се изявява авторитетният международен коментатор Огнян Велков. Старите поколения още го помнят.

Той имаше постоянна рубрика поне два пъти седмично в точно определен вечерен час, мисля след централните новини. Слушаха го масово (разбира се в интерпретацията на професионален говорител - Боби Симеонов), обсъждаха онова, което е казал, цитираха го.

Огнян Велков бе ново явление, символ на официалната партийна позиция по международните въпроси, но едновременно с това жив човек, с когото можеш да общуваш. Е, не лично, но чрез писма примерно.

Слушателите питаха, интересуваха се от световните политически проблеми, а Огнян Велков умно и компетентно им отговаряше в ефир. Даваше вид на сравнително млад човек, енергичен, с мъжествено излъчване, което можеше да се разчете по името му.

Огнян Велков не беше истински човек, а псевдоним. Колективен. Зад него стояха трима души, един от които баща ми. Тримата се редуваха да пишат международните коментари, а говорителят ги изчиташе и те се излъчваха в уреченото време.

Никой не подозираше тази мистификация, не се знаеше, че дори писмата невинаги бяха истински, а се фабрикуваха според актуалността на ситуацията. Въобще нещата си се развиваха според начертания сценарий.

Аз обаче знаех. Вече в преддверието на юношеството, започнах покрай нашите да понаучавам журналистическите трикове, без да прозирам дълбочината на смисъла им.

Като виц звучаха конфузните истории, които баща ми споделяше: че в писма слушателите много настоявали за лична среща с Огнян Велков, канели го в разни ОФ-клубове и учреждения да им изнася политпросветни беседи, искали го хората на живо, та се чудели в Радиото как да се оправят със ситуацията.

Нямам представа как са се оправили, но помня, че в училище също ставаше дума за този безспорен журналистически корифей. Сред моите учители, както и сред родителите на съучениците ми се намираха такива, които редовно слушаха Огнян Велков.

Натъкнах се и на парадокса, че те обвързваха гласа на говорителя с гласа на самия коментатор. Наивно, но разбираемо за онова културно и технологично равнище.

Не се стърпях и споделих с приятели, че Огнян Велков това е баща ми. Не спестих и другата истина, че той не е сам, че има още хора, които пишат от негово име. В началото никой не ми повярва, мислеха, че се фукам.

Не толкова приятелите, колкото другите в класа, които приемаха за чиста монета думите на родителите им, че това няма начин да е истина, че Огнян Велков бил истински човек, нали го чуват непрекъснато по радиото, даже някои го били виждали.

„Лъжеш!“, направо ми заяви един от съучениците ми, за който не мога да твърдя, че се отличаваше с друго освен с физически дадености и ме наричаше „обратен триъгълник“, имайки предвид, че раменете ми са по тесни от ханша – а тогава беше на мода културизмът, при който торсът трябваше да оформи нещо като триъгълник с широки рамене и тясна талия.

Та същият този юнак беше готов да ме набие заради фукнята ми. Мишо, Орлича и някои други обаче ме защитиха. Онзи си остана на неговото мнение.

Пост на литературния критик и историк; доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски" Алберт Бенбасат по повод днешния 87-и рожден ден на БНР