Кой открадна куфарчето с пари на Жоро Илиев? (откъс от книгата "Живей бързо 5: Залезът на босовете")

Най-новата, пета част, на хитовата криминална книга на известната разследваща журналистка Надя Чолакова - „Живей бързо”, от днес е на пазара! Бестселърът „Живей бързо 5: Залезът на босовете” се продава по всички вестникарски будки от фаталния петък, 13-и. Книгата разказва за славните дни на мутренската империя ВИС-2 и упадъка й, за появата на новите босове, за преразпределението на територии в подземния свят, а по страниците се мяркат над 100 от най-популярните личности у нас в последните три десетилетия. Напрегнат криминален трилър, който се чете на един дъх!

Публикуваме кратък откъс от „Живей бързо 5: Залезът на босовете” на Надя Чолакова.

НЕРАЗКРИТИТЕ ТАЙНИ НА ВИС

Старите травми се обаждат след помена на Главния. Това се случва винаги след поклоненията. Оказва се, че нищо не е забравено. Няколко питиета в задушевна атмосфера и раните зейват. Сетивата, притъпявани с усърдие, се изострят до кръв. Неразкритите тайни на ВИС изплуват. Паметта на свидетелите оживява.

25 август 2005 г. Какво се случва в дома на Жоро Илиев в първите минути след разстрела? Къщата му в Панчарево е обзета от лятно спокойствие. Прекъсва го пронизителен звън на телефон. Вдига икономката Златка. „Стреляха по Жоро пред „Мултиплейс“. Току-що. Никой нищо не казва. Страшно е!“, изплаква в слушалката Албена, съпруга на Миро Кмета. Жената е в напреднала бременност. Съобщили са ѝ само това. Икономката Златка звъни на мъжа ѝ. „Стана бързо. Всичко свърши. Край!“ – изхриптява в слушалката Миро Кмета, любимец на Главния от родния Кюстендил.

Последната снимка на Жоро Илиев, направена 2 дни преди смъртта му. Тук боса на ВИС-2 е на борда на яхтата си "Маями", кръстена на съругата му Мая Илиева

Злати влетява в стаята на Мая Илиева. Екзотичната красавица току-що се е върнала от воаяж в Париж и стяга куфарите отново. Тя е на ваканционна вълна. Очаква рождения ден на Христо Асенов – Бацата във Варна с приятна възбуда. Партитата на Бацата за нея и Жоро винаги са с висок градус. „Стреляли са по Жоро!“, изплаква икономката Златка.

Мая замира. Трябва ѝ време, за да се изправи над куфара с дрехи. Телефонът ѝ се превръща в паникбутон. Тя ще го натиска десетки пъти, за да чуе, че Жоро е жив. Ще ѝ е нужно време, за да осъзнае новината.

Лошият вестоносец е Николай Цветин. „Няма шанс, Мая. Свърши. Всичко свърши! Край!“, промълвява, сподавен от плач Николай Цветин, тогава директор на „ВАИ холдинг“. Мая застива като порцеланова кукла. Спомня си, че предишната нощ сънува как тя, Жоро и Адриана Тюркмен се возят в трамвай. Тримата пътуват към Захарна фабрика. Жоро е облечен в бяло. Слиза от трамвая, махва с ръка и изчезва...

Само за минути веселата къща край езерото заприличва на траурен дом. Бялото става черно.

Първи пристигат майката и бащата на Мая. Остават насаме с нея в опити да я утешат. Прежълтял като църковна свещ идва финансистът на ВИС-2 Димитър Цеков – Митята, който живее в съседната къща. Ковчежникът опитва да изпрати хеликоптер до Слънчев бряг през брата на банкера Емил Кюлев. Секунди по-късно осъзнава, че ходът е безсмислен.

От Слънчев бряг пристига футболистът Христо Стоичков. В този момент няма спомен как е взел разстоянието между „Мултиплейс“ и Панчарево. Докато натиска газта, вижда само едно – строполяващия се Георги Илиев след фаталното „пук“ пред „Мултиплейс“. Влиза в къщата на приятеля си. Камата трепери от плач. Прегръща Мая. После икономката Златка. Тя се срива в ръцете му. Вкочанена е от ужас. Току-що е съобщила вестта на най-близките роднини на боса. Майката Венка и сестрата Марияна са в Кюстендил. Разбрали са за стрелбата от новините. Никой не се ангажира с официално съобщение дали босът е жив, или е мъртъв. Вестта по телефона убива и последните им надежди.

Малко по малко къщата се изпълва с „морските“ приятели от Слънчака. Съдбата им е отредила ролята на сътрапезници в предсмъртния пир на Главния в „Мултиплейс“. Всички са се втренчили в телевизора, който бълва новини нонстоп.

По същото време в Слънчев бряг е министърът на вътрешните работи Румен Петков. Текат разпити. Охранители, приятели и свидетели дават обяснения. Лимузините на Жоро се оглеждат под микроскоп. Става ясно, че шестимата охранители на Главния са го изпуснали да върви сам напред. Изстрелът е безпогрешен. Мисията им е невъзможна. Ужасени са.

Най-бързо се окопитва бодигардът на Николай Цветин. Той и още двама души грабват тялото на Георги Илиев. Завлачват го. Едвам го напъхват в колата на Цветин. Охранителят подкарва бясно към болницата в Бургас. Колите с бодигардове излетяват след него. Мъжът спира, когато осъзнава, че вози труп.

Хаосът на местопрестъплението става безконтролен. Едни се изтеглят панически с колите, други се разбягват. Гардовете крачат напред-назад, долепили телефони до ушите си. Никой не вижда какво се случва в множеството.

КУФАРЧЕТО БЕГЛЕЦ

В суматохата се появява мародер. И до днес никой не го е изобличил. Легендарното куфарче с пачки на Георги Илиев мистериозно изчезва от багажника на мерцедеса му. „Откраднал го е вътрешен човек или някой, който има ключ от колата му – разкрива източник от най-близкия му кръг. – Успял е да се изплъзне от погледите. Скрил го е в някоя от колите и по-късно го е изнесъл.“

Куфарчето лежи в багажника на Жоро Илиев повече от 10 години. То е неизменен спътник в живота на боса. Наричат го „куфарче за милиони“. В него Главния е държал парите, които са му отчитали от бизнесите. Охраните му са се разплащали с тях. По разпореждане на боса те са взимали от същите банкноти в служебните си чанти. Така са покривали сметки и разходи. Всички знаят, че Жоро Илиев не пипа банкнота. Дали е от суеверие, или поради някакви вътрешни спирачки – няма обяснение. Откакто оглавява ВИС, само веднъж е дал банкнота от 500 евро на една жена. Било в навечерието на Коледа, когато е пуснал охранителите си в почивка.

 „Той се беше притеснил и стискаше банкнотата в ръка като малко дете – спомня си близка до Главния. – Когато ми я подаде, дланта му изглеждаше зачервена и потна. Хартията беше смачкана. Жоро каза извинително, че тези пари не са за мен, а за децата ми. Мисля, че изпитваше суеверие. Много е странно, но е факт. Тоест, ако дава пари лично, ще го връхлети беда. Суеверие, подобно на това, че спрелите часовници носят смърт. Беше гласувал пълно доверие на охраната си и на тях бе делегирал задачата да плащат сметките. Бодигардовете оперираха с „джобните“ му, които понякога бяха на стойност стотици хиляди евро.“

Минути след убийството мародерът е отмъкнал „златното куфарче“, а после се е върнал на местопрестъплението. Дал е показания и се е държал, без да събуди подозрение.

„В мерцедеса на Жоро са пътували купища пари – коментира разследващ. – Това е бил таен сейф. Шефът на ВИС-2 е разчитал, че полицаите никога не спират мерцедеса му и не го проверяват. Жоро не е мърдал никъде без куфарчето си. Малко преди разстрела, той е забелязан в „Домби“ на Слънчев бряг посред бял ден. Бил е бос по джапанки и с ръце в джобовете. Наблюдавал е как доверените му хора броят банкнотите от отчетените приходи. В нощта на убийството в колата му е имало внушителна сума. Във фаталната нощ шефът на охраната му Асен е бил в почивка. Човекът е извън всякакво подозрение. Направи ми впечатление, че други двама от бодигардовете на Жоро бяха запазили хладнокръвие. Обсъждаха с жените си организационно-битови неща от сорта на вечери и почивки. Нито един от разпитаните свидетели не даде информация за куфарчето. Всички се престориха на изненадани, че изобщо е имало такова.“

Куфарчето беглец остава мистерия и до днес. Двама от бодигардовете на Жоро, които са били на смяна във фаталната нощ, днес не си говорят. Наричат ги Киката и Гогата. Били са неразделни цели 30 години. Заедно са още от смутните времена в Кюстендил. Само че това не води до следа. Конфликтът между двамата може да е на лична основа.