Кой превърна Шипка в пишка?

Онзи ден върху Паметника на свободата на Шипка се появи чаршаф с надпис „Оставка“, а в подножието на връх Свети Никола един чичко със синкава кошуля пак говореше за мафия, олигархия и разпускане на парламента. Искрено се надявам, че е ставало въпрос за оставката на Сюлейман паша, защото няма логика на Шипка да се говори за някой друг. В такъв случай Румен Радев може да е спокоен – колегата му генерал си я е подал още през 1877 г. и даже 14 години е живял в изгнание в Багдад заради изядения бой под този „на безсмъртен подвиг паметник огромен“, както е казал Дядо Вазов.

Виж, ако става въпрос за нечия друга оставка, нещата идват доста грозни. Нямам нищо против „Дондуков“ 1 и 2 да воюват, да се плюват и да се замерят с лозунги, даже ще е забавно, ако е ожесточено. Могат да си отворят джамовете и да се замерят с яйца през улицата, ако желаят. Ако им се свиди, да поискат по някоя кора от Минеков и Бабикян – те снасят ежедневно като носачки-ударнички.

Ако им е малко на работното място, да пренесат дуела по поляните в „Бояна“. Да играят на стражари и апаши, да се гонят, да залягат, да се бомбардират с дронове, ако искат, или да поиграят на пейнтбол. Може да си направят и гонка с коли на НСО, или да си спретнат мачле с бой накрая – все тая.

Румен Радев обаче няма никаква работа да пренася институционалната си война, политическо противопоставяне и обикновено интригантство на свещения паметник на българския героизъм. Защото щом си отвори устата, величавата Шипка с ечаща слава от урва на урва и от век на век се превръща в обикновена... пишка. А най-лошото е, че всички ние сме принудени да му я дъвчем, след като за пореден път си избрахме държавен глава, за когото постът е по мярка колкото велосипед на калинка.

Вече съм склонен да напиша молба към Деси Банова да ни отстъпи за още един мандат Росен Плевнелиев. Той, колкото и да беше карикатурен, поне с обезоръжаващо простодушие се гавреше предимно със самия себе си. Ирландската пастирка ще остане вовеки в аналите на липсващата ни политическа мисъл, но все пак поведението му беше трижди по адекватно от подигравката с националния ни идеал и историята от страна на Румен Летеца.

Пльоснал се той на лобното място на героичните опълченци, за да срича за конституционни промени и да бълва опорките на болшевишкия си Стратегически съвет. Да си прави евтината заявка за партиен лидер и да се мазни на националния протест, който е колкото срещу Бойко и Гешев, толкова и срещу самия него като един от най-срамните примери за политически пазарлък и съглашателство. Този човек сигурно и когато ходи по голяма нужда в тоалетната пак говори за оставки и вдига юмрук пред бидето, та да не си забрави мантрата.

С този щурм на Шипка, президентът може да очаква само едно – да сподели съдбата на ордите на Сюлеймана. Нали помните стиха: „Идат като тигри, бягат като овци...“