Коментар: И гнусният циганин, дето пипа дъщеря си, ли е жертва на Истанбулската конвенция?

Левентът Митко е пример за жизнеспособността и темпераментната енергия на българското семейство. Той има 3 деца преди да е навършил 30 години, бачка в Германия за да изхранва челядта, а праща и някое евро у дома на мама, тате, батко, кака и братовчедите. Митко обаче става жертва на Истанбулската конвенция. Европейските гей-либерасти са му отнели 8-годишната дъщеричка. Защото освен всичко останало, Митко е мръсна отрепка, подчовешка твар, която я опипва докато мама е на работа.

Ето ви я в действие „ювеналната юстиция” – съветската хибридка за малоумници, срещу която беззъби лелки от Тутракан и платени национал-мракобесници протестират от месеци. Много е страшно, че на някой шибан изрод ще му вземат децата, когато си позволява да им бърка по дупките и да ги бие до припадък. Това е триумфът на джендъризма, с който ни плашат всички от Корнелия Нинова, през Ангел Джамбазки, до безпътните копи-пейст репортерки и шизоидните улични Йоло Деневци.

За кои точно изконни права и неприкосновеност на българското семейство се борите, лумпени? За правото да строшиш двата крака на сина си ако си тури обеца, или за правото да опъваш дъщеря си в сряда и петък? В крайна сметка ти си я хранил, как така ще я оставиш някой друг да ти я е.е? (Последното е реална реплика, която съм чувал с ушите си от един потен чичак в люлинско заведение. До днес съжалявам, че не му приключих жалкия животец на място – бел. авт.)

Бракът, децата, домашният уют са съществували много преди Истанбулската конвенция и европейските стратегии за държавна намеса и ще продължат напред със или без тях. Но не бива да си затваряме очите и пред факта, че изроди като мръсния циганин Димитър също ще продължат да се раждат и да живеят в съседния блок, вход, на вашия етаж. И ако се правим на глухи пред стоновете малтретираните им дечица и отместваме поглед от сините по лицата и сълзите в очите им, ставаме съучастници в най-жестокото престъпление на света. При това в името на някакви имагинерни „традиционни ценности” и селски морални категории от 19-и век. Плюя на тях и на онези, които ги бранят. Те не струват и една детска сълзичка.