Кристалина плаши: Войната в Близкия Изток влошава ситуацията в Еврозоната
МВФ отчита повишен риск и за пазарите на Стария континент заради конфликта
Войната в Близкия изток отслаби перспективите за икономиката на еврозоната, като се очаква растежът да се забави от 1,4 процента през 2025 г. до 0,9 процента през 2026 г. и 1,2 процента през 2027 г., а общата инфлация да се повиши от 2,1 процента през 2025 г. до съответно 2,9 и 2,3 процента през тази и идната година. Това посочва Международният валутен фонд (МВФ), оглавяван от Кристалина Георгиева, в оценка, изготвена след консултации с държавите членки на валутния съюз относно общите политики и разпространена днес, получена в БТА.
Рисковете за валутния съюз са насочени към по-слаб растеж и по-висока инфлация, като най-големият източник на несигурност е степента на смущенията в енергийния пазар вследствие на войната в Близкия изток.
Паричната политика в еврозоната следва да цели запазване на стабилни инфлационни очаквания, а фискалната политика трябва да смекчи отрицателното въздействие на войната върху икономическата активност, като същевременно остане предпазлива, препоръчва МВФ.
Структурната фискална консолидация остава приоритет, особено в страните с висок държавен дълг. Реформите следва да бъдат насочени към укрепване на енергийната сигурност, задълбочаване на единния пазар и повишаване на средносрочния растеж, според експертите на Фонда.
След период на растеж, съответстващ на потенциала, и инфлация на целевото равнище, перспективите за еврозоната се влошиха. Последиците от войната в Близкия изток включват по-слабо доверие, по-строги финансови условия и инфлационен натиск, отчита Фондът.
Рисковете са насочени към по-слаб растеж и по-висока инфлация. По-бавното възстановяване на световното предлагане на енергия би ограничило растежа и би повишило допълнително инфлацията, докато спадът в доверието или финансовото напрежение могат да отслабят търсенето. По-нататъшната ескалация на войната в Украйна или подновени сътресения и несигурност, свързани с митата и търговските политики, могат да окажат по-силно или по-продължително отрицателно въздействие върху икономическата активност от очакваното.
Рисковете за финансовата стабилност са се увеличили с влошаването на перспективите и могат да нараснат допълнително, ако рязко глобално отдръпване от риска засили отрицателните ефекти върху активите или ако възникне напрежение в балансите на силно задлъжнели небанкови финансови институции, което да се пренесе към банките и основните пазари за финансиране.
Необходим е внимателно калибриран политически отговор, за да се управляват макроикономическите последици от настоящия шок, като същевременно се постига напредък със структурните реформи, насочени към стимулиране на средносрочния растеж и устойчивостта.
Непосредственият приоритет е да се запазят стабилни инфлационните очаквания и да се смекчи въздействието на шока в рамките на наличното фискално пространство. Тези усилия следва да останат в съответствие с дългосрочната структурна програма за укрепване на енергийната сигурност на Европа, икономическата устойчивост и потенциала за растеж, посочва МВФ.