ЛА*НОТО "СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ": Как дъртите соц отломки погнаха един безобиден поет

Талантливият поет, учител и сатирик Николай Милчев няма нужда от представяне - той е автор на десетки книги и стотици публицистични статии, често гостува и на страницата на Lupa.bg. Изведнъж обаче наглед безобидният талант се превърна във враг №1 на казионния "Съюз на българските писатели".

На цяла страница увисналият орган на СБП - "Словото днес" и сайтът на съюза са публикували унищожителна критика, в която изкарват Милчев, който на всичко отгоре е автор със социалистически уклон, либерастки майкопродавец и соросоид.

Причината - Николай си е позволил преди седмица да критикува годишното отчетно-изборно събрание на СБП и обяснява защо е напуснал организацията.

Ето извадки от коментара на Милчев:

Напуснах Съюза на българските писатели още преди 10 години, тъй като ми се стори, че Съюзът загнива и тъй като крепко бяха почнали да го напъплят всевъзможни инсекти графомани. И тъй като шуробаджанащината и „ ти на мене – аз на тебе “ потеглиха внезапно нагоре.

Чух доста упреци, че съм посрамил Съюза с напускането си и че съм нанесъл такива вреди, каквито никой не бил нанасял. Един от тия мои хулители в този момент е на върха на хранителната верига на Съюз на българските писатели и е член на новия Управителен съвет. Кариерист, лукавец и половина. И най-лошото – под приблизително надарен. За него изцяло се отнася националната сентенция „ Много чело, доста знае “.

Това към този момент не е Съюз на българските писатели – това е кооператив от хора, които по една или друга причина са потребни на Ръководството. В Съюза бяха признати откровени графомани, но от най-тежките, бяха признати политици, публицисти и всевъзможни други началници и новобогаташи като декорации и титли. 

Вижте тези мумии - отчетно-изборно събрание на СБП

Съюз на българските писатели постоянно е гъмжал от змии и гущери, само че забележете – от надарени змии и гущери. 

Сега всичко се е сляло – останали са клюките, подмазването и персоналното облагодетелстване. Какво може да се облагодетелства един публицист от някакъв пост, ми е безусловно неразбираемо към този момент. Някога мислех, че ми е ясно, в този момент – не.

Боян Ангелов да вземем за пример – новоизбран за четвърти път за Председател на Съюза, е притежател на толкоз награди, колкото нямат всички останали, взети дружно. Нещо се бъгна този мой другар бивш и бивш обещаващ стихотворец. Всичко му се желае – награди, постове, ръководи, партии, професури.Само на противоположната страна на Луната към този момент не е отишъл. Издаде 100 и 10 хиляди книги, преведоха го по цялото земно кълбо, а аз от години не съм чел едно читаво стихотворение от него – едно. Изсмуква си ги от пръстите и от професурата и ги написа евентуално в паузите на „ задъханото си “ началническо всекидневие. 

Да е жив и здрав, само че да има доста здраве от мен, че към момента е стихотворец и публицист. И да има доста здраве от мен, че е професор, Директор на издателство и на вестник и партиен активист. 

Разбира се, копейките от СБЖ веднага се хвърлят на амбразурата на бранят своя шеф. Мръсната поръчка се пада на някой си Стоян Георгиев, който пише унищожителна статия за Милчев. Предлагаме ви я в цялост с предупреждението, че е много дълга, но пък отлично показва какво мракобесно лайно е т. нар. "Съюз":

МЕЖДУ ПЕРОТО И КОШЕРА

Стоян ГЕОРГИЕВ

И ти ли, Бруте, сине мой?!

                                    Юлий Цезар

На 24 януари присъствах на годишното отчетно-изборно събрание на Съюза на българските писатели, който понастоящем се явява като последен бастион на българската духовност и култура. Това е непревземаемата крепост, която все още не е срутена от неолибералната пропаганда в нейния безмилостен кръстоносен поход срещу „всичко българско и родно“.

Естествено имаше опит да се саботира това събрание, най-вече, за да не се преизбере достойния, ерудиран и почтен досегашен председател на съюза Боян Ангелов и да се постави на негово място някоя угодлива и невзрачна соросоидна марионетка, която да съсипе всичко, създадено досега от българските писатели. Примерът с ръководството на Народния театър, който е народен само по име, е твърде показателен в това отношение.

И не щеш ли, в социалните мрежи попадам на един много странен материал, написан от уважаемия ни поет Николай Милчев. С него не се познавам лично и поради това моето мнение ще бъде безпристрастно. Както беше казал Вапцаров, „и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история“.

Онова, което прави неприятно впечатление в цитирания материал е липсата на всякаква конкретика и инфантилната обидчивост, които не са характерни за истинския писател. Всичко се свежда до егото на поета Милчев, сякаш той е центърът на литературния живот у нас. Последният ни обяснява, че е напуснал някога съюза, защото много „насекоми графомани“ се били намъкнали в него и защото той самият не бил оценен по достойнство.

Първо: наличието на графомани не е причина да напуснеш един съюз. Графомани е имали винаги – и по времето на Вазов, и по времето на Димитър Талев, и по времето на Антон Дончев. Второ: това, че според теб не е оценена някоя твоя книга е доста спорно твърдение. Хубавата книга винаги ще бъде оценена от читателите. Уверявам Ви, г-н Милчев!

Авторът Стоян Георгиев. Едва ли някога сте чели друго от него и по тази причина ви го показваме

Впечатляващ е арсеналът Ви от изразни средства – насекоми, змии, гущери и пчели. Навярно сте завършили зоология! Но интересно ми е какво имате предвид, употребявайки израза „талантливи змии и гущери“?! Змиите и гущерите рядко биват талантливи.

Г-н Милчев, твърдите, че сте бил обиден, бил сте недооценен, но защо е тая злоба и клевети?! Някой си бил на върха на хранителната верига. (Пак зоология!) Но кой е човекът на върха? Кажете му името! Иначе влизаме в жълтопаветния стил на клюки, лъжи и инсинуации.

Писателската доблест и откровеност са задължителни!

Хулите Ви по отношение на Боян Ангелов са доста сочни и водопадни, но на какво отгоре? Никой не е казал, че господин председателят е светец. Светци в съюза ни няма. Ако имаше такива, те отдавна щяха да са канонизирани от Българската православна църква. И Вие самият не сте от тях, като Ви чета цветистия и злобен език.

Хайде сега, да си сложим ръка на сърцето и да си признаем: така не бива, г-н Милчев!

Според моята преценка, доколкото съм общувал с г-н Ангелов, мога да кажа, че той е изключително талантлив творец, много етичен и диалогичен човек. Това е моето лично мнение. Не ме интересуват нито наградите, които е получавал, нито постовете, които е заемал и заема. За мен по-важен е човекът. Нали и Хамлет казва за своя покоен баща: „Той бе човек!“, а не крал или председател на Съюза на писателите. Социалните роли и престиж не правят човека, нито твореца, г-н Милчев! А кой какъв поет или писател е ще кажат читателите и времето, което, за разлика от нас, е винаги безпристрастно и неподкупно.

Нескопосаните Ви подмятания за провинциализъм пък са повече от комплексарски. Аз никога не съм страдал от тоя синдром. Може би, защото съм от Бургас, а както ни уверява Хемингуей: „Всичко далеч от морето е провинция“. Но това е тема за психолозите, а Вие, както стана ясно, сте вещ предимно в зоологията.

Като оставим настрана личните Ви вълнения, искам да Ви обърна внимание върху нещо, което Вие недооценявате, запленен от своя творчески егоизъм и болнави амбиции.

В изказването си на въпросното събрание, аз споменах, че ние се намираме на огневата линия.

Очевидно е, че Съюзът на българските писатели е пренебрегван и недолюбван, както от неолибералната псевокултурна прослойка, която, също като Вас, се изживява като пъпа на вселената, така и от разни държавни иституции, а най-вече от подкупните и смехотворни национални медии. С една дума, когато огън гори в родината ни, Вие му доливате бензин и се хилите отстрани като пакостливо хлапе. Напомняте ми за оная прословута бабичка, сложила съчки под кладата на Ян Хус, за чиято постъпка великият реформатор въздъхнал с думите: „О, свещена простота!“

Съжалявам, но Вие не може да бъдете голям поет и писател, щом помагате, дори и несъзнателно, на онези, които „рушат нашата скиния“, както пише Емилиян Станев в своя „Антихрист“.

Кому служите, г-н Милчев!

Опомнете се!

Великият писател Боян Ангелов, за четвърти път преизбран за председател на СБП

На нашия ветровит кръстопът творците винаги са били и борци. Терминът поет-революционер е много характерен за страдалната ни, вечно хулена от свои и чужди, българска земя.

Няколко примера в тая насока, за да не бъдем голословни.

Малко преди смъртта си исихастът св. Теодосий Търновски има видение за предстоящото завладяване и съсипване на старопрестолния Търновград от турците. Ужасен, той повиква при себе си своя ученик Евтимий и го наставлява да поеме патриаршеския жезъл, за да бъде духовна опора на народа си в тия страшни времена. Не го съветва да отиде в пустинята, а при народа!

За четите, водени от Ботев и Яворов няма какво да говорим. Делата им са удивителни, а патриотизмът – възхитителен!

Да не забравяме за смелата гражданска позиция на Антон Страшимиров и Гео Милев, за воинската доблест на Дебелянов и Йовков, за партизанските подвизи на Веселин Андреев и Атанас Манчев!

А какво да кажем за самоотвержената борба и стоманена вяра на Вапцаров в битката му с мракобесието и фашизма?! Гениалният поет, който писателският съюз не успя да спаси, защото пак имаше грандомания, страх и разединение. Опитаха се само Георги Караславов и Светослав Минков. За своето бурно време Вапцаров беше възкликнал: „Не, сега не отива поезия. И да искаш, не мож я изпя!“

И днес живеем в подобно време, г-н Милчев, когато неофашизмът надига глава. А Вие се занимавате дребнаво с някакви ваши обиди и хулите наляво и надясно всички свои пишещи братя и сестри. Не го разбирам!

Творецът трябва да надскочи своето „аз“ в името на нещо по-висше от него, иначе той няма да се различава от най-обикновения графоман.

Нима Пеньо Пенев, певецът на социалистическото ни строителство, „глас и съвест“ на своята епоха, някога поруга идеите си? Нима моята съученичка Петя Дубарова охули нашите антифашисти, за които написа възторжени стихове? Тези талантливи поети, завършили трагично своя живот, останаха верни на истината докрай, въпреки неолибералните напъни днес да бъдат представени за „жертви на комунизма“, подобно фашистките главорези, пред чиито паметни плочи бият чела соросоидните им наследници.

Когато всичко ври и кипи, да се заяждаш на дребно просто, за да изглеждаш интересен или да напомниш за себе си, е меко казано неприемливо и недостойно.

Съединението прави силата!

Това беше заветът на великия хан Кубрат, който ние и досега пренебрегваме, плащайки кървава цена за своето безумие и своеволие.

          Относно недооценяването на Вашата книга „Прелъст и светогорски стихотворения“, мога да Ви посоча много подобни примери от нашата класика, но това не намалява тяхната литературна стойност за днешния читател: „Нова земя“ на Вазов, „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин, „Поручик Бенц“ на Димитър Димов, „Моторни песни“ на Вапцаров, „Антихрист“ на Емилиян Станев и много, много други.

Ако пък наистина бленувате за членство в съюза на пчеларите, бихте направили точния  избор, защото по-добре да произвеждате мед, отколкото словесна отрова.

И тъй като обичате представителите на фауната повече от хората, ще Ви цитирам едно твърде подходящо за случая стихотворение от Иван Вазов „Към поета“:

     Пей! Това се даде тебе,

други нека да ръмжат…      

Всякой има своя жребий,

свойто място във светът.

    Орел фърка в небесата,

славей търси пролетта,

бухал бяга в тъмнината,

а свинята във калта!

Тази творба на народния ни поет е написана през 1878 година и е публикувана в стихосбирката му „Избавление“.

Дано и Вие се избавите от Вашите литературни демони, г-н Милчев!