Любовта е егоизъм за двама

Счупеното не се лепи, а единствено водата е в състояние да запуши празните пространства – дори най-недостъпните. Природата не търпи състоянието на вакуум, затова когато нещо си отиде, друго заема мястото му.

Времето е най-сигурният лек за разбитото сърце. Няма по-благонадеждно средство, чрез което болката да отмине. Когато и последният симптом си отиде, дишаш с пълни гърди. Чувстваш се лек като перце на птица.

Страхът да не останем сами е отражение на парадигмата, че непременно трябва да изживеем живота си с някого. Егоизмът разполага с много начини да маскира собственото ни себелюбие. Любовта е егоизъм за двама, но с времето това невинаги остава така. И тогава идва мигът, в който трябва да отворим очите си за безспорната истина. Никого не можем да задържим насила.

И не трябва.

Нищо не си струва измамният героизъм да се уповаваме на компромисите. Всяко отлагане на окончателното решение е агония, на каквата обричаме самите себе си. След като любовта ни е избрала, тя има пълното право да продължи напред по пътя, където ще срещне други влюбени.

Това също е част от красотата на живота.

Нелека е тъгата на битието. Но без тъга радостта остава недостъпна.

Не можем да започваме отначало нещо, което вече е отминало. От миналото можем единствено да извлечем поуките за онова, което предстои. Докато сме живи, всичко има значение. Ние имаме значение, затова трябва да се щадим в умението сами да си причиняваме страдание. Дори егоизмът не заслужава подобна участ.

Рутината да обичаме е обречена на пълен провал. Навиците ни карат да се чувстваме живи, но любовта е възможна само там, където чувствата са двупосочни. Никое „обичам те“, изречено по подразбиране вечер, не се сравнява с начина, по който приготвяме кафето си сутрин. Затова, реши ли някой да си тръгне, отворете му вратата и му помогнете с куфарите. Извикайте му такси и разменете две-три думи за времето, докато чакате колата да дойде. Темата за времето винаги е актуална, тя свързва дори непознатите. После заключете вратата.

Любовта предпочита да влиза с взлом.

Поетът Добромир Банев, специално за Lupa.bg