Мимо-Гарсия от „Островът на 100-те гривни“: За малко щях да се прибера в инвалидна количка!

Мимо-Гарсия Стоянов Груев е режисьор, тв коментатор и писател. Съдебен заседател при Софийски районен съд, избран от Столичния общински съвет, с мандат 2021-2025 г. Мимо-Гарсия е и блогър с активна гражданска позиция. Той подкрепя равенството между половете, правото на аборт, ЛГБТИ правата, като същевременно се противопоставя на диктаторите, фалшивите демокрации и фундаменталистите. Тази есен колоритният мъж влезе в шоуто „Островът на 100-те гривни”, където впечатли зрителите с осъзнатост, доброта и разби всякакви стереотипи с деликатност и човечност.

- Мимо, как се чувстваш вече „на свобода“?

- Много добре. Починах си, нахраних се, върнах си свалените килограми.

- Някои от зрителите коментираха, че си взел мястото на друг участник, който е по-силен физически...

- Да, съгласен съм. Много хора са заслужавали и са щели да покажат много повече от мен, но пък от друга страна, животът е такъв, че не получаваме винаги това, което искаме. Понякога има и доза късмет, има и доза шанс, преценка на други хора, в случая на екипа. Съгласен съм, но от друга страна, имал съм доза късмет на мен да се случи, мен да ме изберат, за което съм благодарен на целия екип, тъй като имаше 15-членна комисия при последния кръг от кастинга. И съответно тези 15 човека са ми се доверили. Невинаги печели този, който е най-достоен.

- Каква беше целта ти в шоуто и постигна ли я?

- Целта ми беше да се пречупя вътрешно и я постигнах. Исках да се пробвам да се впусна в нещо, за което никога не съм смятал, че ще намеря сили да съм там. Да си дам възможността да изпитам тези емоции и разбира се, че сега, виждайки представянето ми отвън, си дадох оценка „отличен” на себе си. Беше шанс да се видя с хора, с които животът друг път не би ме срещнал, да ги опозная и сега слушам техните хубави оценки по отношение на мен. Тези цели явно не са разбрани от всички зрители, но няма как всеки да е харесван от всички.

- Значи си доволен от представянето си?

- За зрителите предполагам, че съм бил скучен. Но аз и в живота си съм такъв. Разбирам разочарованието на хората, че не съм им бил интересен, но бях себе си в шоуто и на мен ми беше много интересно на Острова. Подхождам към хората с добро и явно и те към мен.

- В шоуто се видя, че имаш реална преценка за себе си, за разлика от голям процент от участниците, които са със самочувствие, но без покритие.

- Да, така е. Имам реална преценка за себе си, както и чувство за самоирония. В никакъв момент не съм си възвеличавал способностите. Когато човек има грешни представи за себе си и се надценява, пада от високо и става за посмешище.

Съдебният заседател се раздаде в игрите

- Даваха ли ви тайно храна, както се говори?

- Де да ни даваха, но не ни даваха. Аз имам гастроезофагеален рефлукс и при липса на храна имам страшни киселини. Преди да вляза в шоуто, си мислех, че им дават тайно храна, все по нещо. Не, не дават. Като съвет към продукцията мога да им препоръчам да предоставят по малко храна на участниците. Много хора ме обвиниха, че съм спал и съм бил доста ленив, но при липса на храна ние нямаме сили и енергия. Когато нямаш минимално количество енергия, самият организъм те кара да спиш, да съхранява и това, което му е останало като енергиен запас. В реалния живот ставам доста рано, но на Острова се будех последен. Според мен трябва да се гарантира някакво минимално количество храна, за да се вдига и нивото на кръвна захар, за да имат сили участниците да са по-активни и по-интересни за зрителите. От другите два лагера имаше много добро отношение към мен, можех да хапна нещо по-добро. Тук бих добавил, че тези картофи, които зрителите виждаха, всъщност са корени, които са отровни. Те имат точно определено време за варене. По 20 и няколко минути са отровни за ядене и съм благодарен на екипа, че засичаха с телефоните си времетраенето и ни казваха кога са готови, защото ние нямаше как да знаем точно колко време да ги варим, нямаме телефони и часовници. От тези корени имахме страшни проблеми с корема и диария, но на сутринта се будиш и виждаш, че няма какво друго да ядеш и пак хапваш от тях.

- Но пък имахте тоалетна. Тоалетната на Мимо...

- Ха-ха да, имахме. Много съм благодарен на продукцията, че ни предоставиха тоалетна, имахме хартия, мокри кърпи за жените и дамски принадлежности, които са им необходими по веднъж в месеца. Бяха осигурили елементарни санитарни неща, което е етично. Не мога да не ги похваля за това. Не ни снимаха, докато бяхме в тоалетната, не ни снимаха, докато се къпем, проявиха човечност.

Тоалетната на Мимо

- На почивка ли беше в „Островът“?

- Радвам се, че на зрителите е изглеждало като почивка, но далеч не беше. Условията са доста тежки. Да, когато погледнеш – остров, палми, море, красиви гледки, но едно е на почивка, съвсем друго е да си в шоуто. Беше много тежко! Всички бяхме нахапани, наядени с подути крайници. Примерно Мина, Емил, Видев бяха опаковани във фолио, защото не трябваше да се мокрят заради тези ухапвания. А ти си непрекъснато в мокра среда, влага е. Аз като се прибрах в България, бях на 2 антибиотични пасти и два антибиотика за пиене. За малко щях да се прибера в инвалидна количка.

- Кое ти беше най-трудно?

- Гладът! Гладът е много тежък. Един ден можеш да издържиш, дори и 2-3 дни можеш, но това са много дни системен глад.

- Има ли някой от участниците, който не искаш да виждаш повече?

- О, не. Няма някого, когото да не искам да виждам. Няма никого, към когото изпитвам някаква усещане, че ме е наранил, че по някакъв начин се е опитал да ме засегне умишлено. Ние се видяхме на самия старт на шоуто на 16 септември. Киро направи организацията. Аз съм много благодарен на него, както и на всички други, с които сме в страхотни отношения. Много е рядко, даже почти не се сещам да има толкова чисти отношения между участници в риалити формат. Нямаше простаци, нямаше скандалджии. Отношенията между участниците са много чисти и след края на шоуто. Нямаше конфликти на ниско равнище, скандалите за храна не ги броя, нормално е, бяхме гладни и изнервени.

Гарсия е в добри отношения с всички съотборници

- Вярно ли е, че си кандидатствал и за „Биг Брадър“?

- Аз съм голям фен на „Биг Брадър“. Израснал съм с този формат и като видях, че се завръща след толкова години пауза, реших да кандидатствам. С голяма тъга забелязвам, че това се харесва, това се котира, но медиите все пак трябва и да възпитават. Много съм благодарен, че не съм част от този сезон на „Биг Брадър“, а участвах в „Островът на 100-те гривни“, където и зрителите виждат, че нивото е съвсем различно. Щеше да ме е срам да съм в Къщата с част от тези участници. Голяма част от тях са неадекватни и телевизията прави рейтинг на гърба на тези клети хора. Много съм разочарован от „Биг Брадър“ и дори не го гледам, само хвърлям по едно око, за да знам какво се случва. На „Островът“ Здравко от „Биг Брадър“ ми подари неговия термос, защото моят изчезна и си го пазя като тотем. Здравко е легенда, първият победител, и за мен беше огромно удоволствие, че се запознахме, той се грижеше за техническата и логистичната поддръжка на препятствията на Филипините.

- Тоест, ако беше в Къщата на „Биг Брадър”, нямаше да оцелееш в тази среда?

- Ако бяха вътре, най-вероятно щях да си тръгна по собствена воля. Изключително ниско е нивото и не искам да се асоциирам с нещо, което не дава положителен и добър пример.

- Какво означава да си съдебен заседател в България?

- Много се радвам, че благодарение на това предаване повече хора научиха за съдебните заседатели и се интересуват как да станат и те. Мои познати съдии ми го казаха така – колегите от наказателното право гледат на съдебните заседатели като саксии. Много съдебни заседатели наистина са като саксии – мълчат, не взимат участие и по този начин елиминират смисъла на тази работа, защото съдебните заседатели са един вид граждански контрол върху съдиите. Заплащането е символично. Съдебните заседатели могат да бъдат мост между гражданите и съдебната власт, но само ако биват избирани отговорни хора, които участват активно – запознават се предварително с делата, изслушват внимателно страните по време на съдебния процес, задават уточняващи въпроси. Изключително много хора ми пишат на съобщения с въпроси за работата като съдебен заседател и се радвам, че има такъв интерес. Много от тях имат желание да станат и се надявам да влязат кадърни хора, на които им пука и ще работят за една по-добра България.

Риалити героят има активна гражданска позиция, а на избори винаги гласува

- Ти не криеш сексуалната си ориентация. Някога имал ли си проблеми заради това, че си гей?

- Хейт съм получил доста, но не си го слагам на сърце. Когато няма някаква основателна критика, а просто едни обиди, това няма тежест. Физическо или психическо насилие над мен не е имало. Учил съм в обикновено училище в квартал „Надежда”, където съм имал шанса да съм с много приемащи деца. Не съм се сблъсквал с дискриминация. Аз подхождам към хората доста чисто, приятелски и почтено и обикновено това ми се връща. Имало е хора, които са тръгвали с предразсъдъци към мен, но след това ме харесват като човек и ме приемат. В това отношение съм късметлия, че не съм бил обект на насилие, подигравки и тормоз. Независимо че някои политически партии се заиграват на тема хомофобия, все пак хората пътуват из Европа, виждат свят и стават по-приемащи. Има все повече организации, които се борят с хомофобските прояви.