Митрополит Антоний зове пред Lupa.bg: Да мислим за смисъла на Великден, не за трапезата

Актуално интервю
12:00 - 26 Април 2019
6837
Митрополит Антоний зове пред Lupa.bg: Да мислим за смисъла на Великден, не за трапезата

Митрополит Антоний е най-младият владика в Светия Синод. Той ръководи Западно- и Средоевропейската епархия на Българската православна църква от 27 октомври 2013 г. Роден е навръх Антоновден – на 17 януари 1978 г. в Стара Загора, със светското име Живко Киров Михалев в семейството на изселници от тракийския град Гюмюрджина. Затова и когато приема монашеството приема духовното име Антоний. Завършва с отличие Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, а след това и Богословския факултет при Софийския университет. На 5 август 2002 г. в навечерието на празника Преображение Господне на вечерното богослужение приема монашески постриг. Лично патриарх Неофит, който през ноември 2006 г. е Русенски митрополит въвежда Антоний в архимандритско достойнство в храма на Пловдивската семинария. През пролетта на 2008 г. по решение на Светия Синод е ръкоположен за Константийски епископ, като е поставен да се грижи духовно за жителите на Родопите със седалище град Смолян.

През юни 2010 г. е назначен за викарен епископ на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. Той подава оставка като митрополит по здравословни причини и на 27 октомври 2013 г. Светият Синод избира 35-годишния дядо Антоний за Западно- и Средноевропейски владика. Митрополитският му дом е в Берлин, но той непрекъснато служи в различните храмове на огромната си епархия – освен в Германия и в Австрия, във Франция, Великобритания, Италия, Испания, Унгария, Швейцария, Норвегия, Холандия  и др. В навечерието на Великден дядо Антоний бе любезен да даде интервю специално за Lupa.bg от Париж, където на Лазаровден и Цветница служи в българския храм „Св. Патриарх Евтимий Търновски”. Негово Високопреосвещенство ще поздрави българите с Христос Воскресе в епархийския храм в Берлин.

 

- Ваше Високопреосвещенство, миналата година на Велика събота вие имахте честта да донесете Благодатния огън от Божи гроб в България? Как се почувствахте, когато видяхте запалването на огъня в храма в Йерусалим? Защо Благодатният огън се явява само на православните християни?

- Слизането на Благодатния огън е велико чудо, което вече 2000 години се случва над всички християни, не само пред погледа на православните християни, но и на всички хора по земното кълбо, които идват от близо и далеч да присъстват на този наистина вълнуващ момент за тях. За нас православните християни това е велико чудо, което ни утвърждава във вярата. Няма как, когато човек застане на Божи гроб, дори да не е на Великден или на празник, и се докосне до тези места, които са благодатно осенени с личното присъствие на Божествения син нашия Спасител, да не трепне неговото сърце, да не почувства молитвата. На тези места се усеща Божието присъствие, макар след толкова хиляди години. И особено на този ден, когато всички ние очакваме, притаили дъх Възкресение Христово. Очакваме отново това чудо да се случи и тази година и Йерусалимският патриарх отново да измоли Благодатния огън. А всички ние стоим притихнали до момента, когато той излезе с свещения огън и след това тази тишина и този трепет се превръщат в една екзалтирана еуфория на духовната радост.

Няма как тя да не зарази всички останали и особено сърцето на всеки вярващ християнин, още повече духовник, който е натоварен с такова високоотговорно послушание. Няма как да не трепне сърцето ти и няма как да не приемеш това чудо с голяма любов в сърцето си, защото всички ние изпълняваме послушанието на Светата църква, която ни праща по една или друга задача. Моментът на запалването на Благодатния огън не може да се опише с думи, то се преживява със сърце и пожелавам на всеки християнин да има възможността, дори да не е на Велика събота или на Великден, да отиде и да се поклони на Гроба Господен и там наистина със сърцето си да почувства тази благодат.

Митрополит Антоний донесе миналата година Благодатния огън от Йерусалим. Снимка: Булфото


- Какво е значението на Страстната седмица за християните? Достойно ли е човечеството за страстите Христови?

- Ние никога не сме достойни за изкупителната жертва на Христос, защото тя не е поради нашето достойнство, а поради Божията любов и милост към човечеството. Дори и най-изрядният духовник не е достоен за тази саможертва на Божия Син. Всички ние сме хора, които живеем на Земята и поради един или друг начин част от нас е прикована към материалното, към земята, ние сме подвластни на всички страсти, похоти, борим се с тях. Но именно това е смисълът на човешкия живот на всеки един християнин - да се бори всекидневно със страстите, да ги отхвърля от себе си, да се украсява с добродетели, когато падне да не остава в своето падение, а да се изправи и отново да върви по този път, изкачвайки своята Голгота.

От друга страна, Страстната седмица е именно онова време, в което всички ние съпреживяваме последните дни от земния път на нашия Спасител Господ Иисус Христос, страдаме с него, преживяваме всички онези моменти, които са твърде поучителни в историята на християнстовото и на човечеството и съпреживявайки неговата изкупителна жертва след това тази наша скръб по раздялата с Христос много скоро се обръща в една неземна и нестихваща радост от Христовото Възкресение. Затова ние наричаме Великден празник на празниците, тържество на тържествата и велика радост. Имаме извървяване на един път на страданията, съпреживявайки с него и вниквайки в боговдъхновените поучения и разкази на Свещеното писание за тези дни. Така ние се връщаме 2000 години назад, заставаме до Христос и се надяваме, подобно на Симон Киринейски, всеки един от нас да има възможност да го подпомогне в носенето на кръста. Всеки един от нас, изкачвайки тази своя Голгота е блажен, когато има възможност малко или много да се доближи до нашия Спасител, за да съпреживее тази нестихваща радост, която е Христовото Възкресение.

- Смятате ли, че забързани в ежедневието и обладани от мисълта какво ще сложим на трапезата, какви козунаци ще омесим и как ще боядисаме яйцата забравяме за духовната същност на Великден?

- За голямо съжаление битовото християнство като че ли преобладава в живота на всеки един християнин. Хората трябва по-често да се замислят за смисъла и значението на празниците, отколкото за украсяването на трапезата или пък за това как ще премине празникът след Светата литургия. Центърът на богослужението на всеки един християнин е Светата литургия, а след това срещата с познати, близки и приятели е своеобразно продължение на радостта от този празник. Това е т.нар. литургия след литургията и нейната същност е в споделянето на най-съкровени мисли относно един или друг празник с най-близките. Не е важно какъв ще бъде фонът, т.е трапезата, колко яденета ще има, колко по-изкусни ще бъдат те, колко вкусни ще са. Важно е в крайна сметка всички ние да се съберем около Христос, а не около ястията. Хората не бива да се суетят чак толкова много, защото така изместват центъра на самия празник и като че ли го затрупват с отрупани маси с храна, която много пъти остава или в крайна сметка донася временно удовлетворение.

Снимка: Личен архив


- Владико, вие служите, както в поверената ви Западно- и Централноевропейска епархия, така и в България. Какви са вашите наблюдения - православните българи влизат ли в църква и в делничните дни или прекрачват прага на храма само по празници?

- За голяма радост се вижда, че доста хора посещават храма. Друг е въпросът дали го правят от суета, по задължение или пък го правят от дълбока вяра. Нека хората влизат в храма, водени от своята вяра, водени от своето желание да общуват с Бога, водени от своите скърби и страдания, водени от своята радост. Нека посещават храма, защото това е домът Господен, чийто стопанин е самият Христос, самият Бог. Ние не знаем в кой момент Бог ще се докосне или пък ще потупа нашето рамо, за да се обърнем и да подадем или приемем ръката, която Той ни подава в един или друг момент, за да живеем благодатния живот на църквата.

- Вие сте от митрополитите, които отдавна общуват с миряните чрез социалните мрежи. Търсят ли ви хората за изповед чрез фейсбук примерно? Търсят ли там вашата благословия?

- По-скоро ме търсят за някакъв съвет, не бих казал изповед, защото изповедта е тайнство и то се извършва по определени правила в храма. Има определени молитви, които се прочитат и все пак трябва да има личен контакт, този контакт не може да бъде заменен чрез виртуалното пространство. Хората търсят контакти на български храмове в нашата Западноевропейска епархия, споделят мнения и духовни четива. Чрез социалните мрежи много бързо можем да достигнем до повече хора, тъй като ние като човеци сме ограничени в своите физически възможности, не можем да бъдем на различни места едновременно, но това е една добра трибуна на нашата проповед, един своеобразен амвон, от който можем да благовестим и всичко е в мярката, в употребата, в начина. Свети апостол Павел казва: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно.“ Така че ние трябва да използваме тези социални мрежи за всяко благо и добро.

Но виждаме, че социалните мрежи имат и пагубно влияние върху подрастващите младежи, защото като че ли в социалните мрежи всичко е изсипано вътре и всеки може да намери всичко, а то невинаги е полезно или добро. Бих посъветвал родителите да контролират използването на социалните мрежи от децата си, за да не станат подвластни на лоши неща. Виждаме, че в нашето съвремие се говори за друг вид зависимост – именно зависимостта от социалните мрежи и електронната зависимост, която се сравнява със същото пагубно влияние, както и наркотичната и алкохолната зависимост. Може би това е един нов способ хората да бъдат отвлечени от съществените неща, но пак казвам всичко изцяло зависи от всеки един от нас.

Снимка: Личен архив

- Дядо Антоний, как се отнасяте към данните от социологически изследвания, които показват, че българите са доста суеверни и всъщност съчетават християнството с окултни практики?

- Това е притеснително, защото се отнася до чистотата на вярата от една страна, а от друго до правилното изпълнение и прилагане на учението, което всеки християнин трябва да изпълнява. Има много езически вярвания, окултни практики и всякакви други, привнесени от източни култури, които отклоняват човека от истинския път и го водят в онази посока, която няма да му допринесе никаква полза. Защото знаем, че Христос е пътят, и истината, и животът. Нашата сила като духовни водачи, като архипастири, е словото. Чрез словото ние трябва да кажем, да упътим нашите чеда и да предпазим нашето паство от пагубното влияние на тези съвременни течения, от здравословни начини на живот и какви ли не други практики, привнесени отвън. Те са онази капка отрова в бистрата чаша вода, която след време може да донесе и пагубни последствия на нашето общество. Тук не говоря за някакви моментни състояния, в които понякога изпадат хората, залитайки по йогата, по прекаленото вегетарианство – веганство или пък други окултни практики.

Ние трябва да се държим твърдо към изпитаните, изконни традиции и обичаи на нашия народ, защото виждаме, че нашите красиви християнски празници са преплетени с едни хубави български исторически традиции. Ето Лазаровден – лазарките, които танцуват и обикалят, за да разнесат вестта за възкръсналия Лазар, пресъздавайки това събитие на празника Цветница и украсяването на домовете с цветя, с богословена върба, която напомня за палмовите клонки, с които са посрещали Спасителя в Йерусалим, боядисването на яйцата – символ на Христовото Възкресение. Нека се държим към познатото и традиционното, защото така ще запазим нашето национално самосъзнание и нашия исторически изконен дух и защото когато търсим непознатото, модерното, несвойнственото се обезличаваме в това многообразие.

- Владико, накъде върви християнска Европа?

- За голямо съжаление християнска Европа върви към един несвойнствен модел, който се привнася от външни култури. Най-големият проблем на християнска Европа е, че хората искат да живеят без ясен ангажимент към своите близки, към своя ближен, към Бога. Този „лесен“ начин на живот без отговорности води до всички тези аномалии и в образователната система, и в социалната система, и във всички други прояви на обществения живот. Няма как това благословение от Бог, което е получила жената - да ражда своите деца от мъжа, който трябва да бъде стълб и крепител на семейството и да изкарва с труд своята прехрана, да бъде сведено само до една номерация „родител 1“ и „родител 2“, защото това е началото на цялостното разпадане на тази градивна единица на нашето общество, пък и малка църква, според християнското учение на християнското семейство. Това обезличаване на самите родители, на техните права, на техните задължения рефлектира върху възпитанието на децата, които след време веднъж, тръгнали по тази наклонена плоскост ще пораснат в тази безпътица и няма да имат ясна представа за тяхното предназначение след това като родители.

Така става едно размиване на понятието на християнското семейство пък и тези несвойнствени практики, за които Българската православна църква предупреждава и застава остро против тях няма как да бъдат въвеждани в нашето общество, защото те противоречат на християнското учение за брака, за семейството. Ясно е, че мъжът и жената сътворяват човешкия живот. А еднополовите бракове противоречат на християнското учение. Живеенето без ясни ангажименти на базата на някакви договорни отношения, които принизяват светостта на брака между мъжа и жената и които са оформени в брачен договор, който 1,2,3 дава техните задължения по един чисто административен начин е обидно. Представяте ли си как двама родители държат своите договори в ръцете си, стоят един срещу друг и казват: „Ето ти тук трябва да направиш това, защото пише това“, а другият казва „Аз няма да направя това, защото никъде не го пише“. В един момент се формализират тези отношения, които трябва да почиват на най-висшата Христова добродетел, която е Христовата любов.

Дядо Антоний приема патриаршеската благословия, след като бе избран за Западноевропейски митрополит през 2013 г. Снимка: Булфото


- Как се отнасяте към изписването на слова от Божиите книги върху сгради, които не са религиозни или духовни храмове. Знаете, че избухна скандал с едни луксозни апартаменти, дадени на определени политици на преференциални цени и във въпросната сграда бе вграден Псалм 91 като своеобразна енергийна защита. Допустимо ли е това?

- Първо трябва да знаем какъв е смисълът на Божественото писание, а то е човек да вникне в него със своето сърце. Молитвата е много лично, интимно преживяване на всеки един човек. Няма как по всички сгради и фасади да се изписват молитви. Разбира се може да се каже по-добре да стоят молитви, отколкото разголени образи или сатанински или анархистични надписи, но не е хубаво да се спекулира с тези текстове и да им се предава само по себе си на самите тях някакво магическо или окултно значение и едва ли да означава, че след като е написано това означава вече някаква енергийна защита.

В крайна сметка знаем, че всяко едно слово, когато излиза през сърцето тогава има своето значение и достига до Бога. Не бива да се спекулира с тези неща, защото виждаме и че самият ефект и отзвукът от тези неща е негативен и дори хората да са имали добра идея, тя се опорочава във времето. Има си място къде да бъдат изписвани свещените текстове в храмовото изкуство, има си архитектура, има си Свещени книги, които трябва да се четат в определено време. Затова има богослужебни молитвени последования, има частни молитвени последования. Църквата е отредила кога да се четат тези молитви и затова не бива да откриваме „топлата вода“. Всичко това ми прилича повече на някакъв маркетингов трик, отколкото на чиста молитва и вяра.

- Дядо Антоний, какво бихте пожелали на читателите на Lupa.bg?

- Моето благопожелание е преди всичко да слушат гласа на истината, на правдата, на любовта, на мира, който е Христос, да следват неговия път и да очакваме славното Христово Възкресение, възкресната светлина и радост да озарят нашия път, да просветлят нашите умове и да ни накарат да бъдем по-добри, живеейки в един свят, в който сме част от него и който зависи от самите нас. Защото всеки едни от нас е важна част от общото дело, не само гражданско, но и член на църквата Христова и като такъв той трябва да бъде изряден в своите дела.