Мустафа е турчин с фес, а Румен – нещо неоформено с фуражка

Бях невръстно момченце, но до днес си спомням диспута между двамата кандидат-президенти преди балотажа на първите избори за държавен глава у нас – чугунения елховски болшевик Велко Вълканов срещу Желю Желев. Бяха романтични времена и когато нямаше Кака Лара с „Милион и едно желания“ и ние, хлапетата, бяхме притаили дъх пред телевизорите. Желев коментираше някакви демократични принципи, защити турците, на които току-що бяха върнали имената. Тогава подлогата на Слободан Милошевич – Велко, като типичен пещерен комуноид, избухна с крилатата фраза „А, ти, Желю, не си ли турчин с фес?“.

По ирония на съдбата старият безпартиен комунист умря щастлив преди точно пет години, защото видя любимеца си Румен Радев да става президент – неговата несбъдната мечта. И сякаш за да демонстрира кръговрата на историята, обитателят на „Дондуков“ 2 почти едно към едно повтори мантрата на Вълканов с въпроса си към лидера на ДПС Карадайъ коя е неговата родина-майка. Демек, Мустафа, ти не си ли турчин с фес?

Бях малък и наивен, и когато преди повече от четвърт век Велко изръси скодоумната си псевдопатриотична полюция, едва не се напиках от кеф. Недоразвитите ми сетива подсказваха, че след такава малоумна изцепка този селяндур няма да хване и един глас на изборите и сам се е гръмнал в главата. На другия ден в даскало коментирахме дебата и изпаднах в цивилизационен шок. „Видя ли Велко как закла оная жаба Желю!“, категорични бяха повечето ми другарчета в прогресивния квартал „Красна поляна“. Тогава на едноцифрен брой години окончателно се убедих, че живея сред пълни олигофрени.  Вълканов взе 47 и кусур процента на изборите, за щастие (може би, като погледнем в ретроспекция какво представляваше Желю) – недостатъчно.

Онзи ден Румен Радев с типичната военна елегантност на поручик Ржевски ни разкри тайната, че Мустафа Карадайъ е турчин. Щото ние го мислехме за савойски принц в изгнание, който само от скромност не си носи герба на ревера. Версиите защо президентът изръси грубата вметка са няколко и все неласкави. Най-простичката е, че помпа електората на ДПС с глуповати заплахи в замяна на рамо за предстоящите избори. Може би пък се опитва да заграби гласовете на окапалите от сцената патриотични тумбаци, чийто татуиран с цитати от тефтерчето на Левски гласоподавател се оказа без представителство. Или пък прави темане на градските десни, поставили си за лична цел битката със Сараите.

Какъвто и да е верният отговор, това е без значение. Защото се свежда до едно и също – Румен Радев си работи по личните схеми и кампанията под мизерното прикритие на някакви бошлаф консултации за съставяне на кабинет, дето и Орхан Мурад вижда, че няма да се сбъдне. Гласовито призовава за обединение и плаче каква нужда имаме от редовно правителство, но всъщност му дреме на самолета.

И докато на 93 на сто от електората не му пука дали Карадайъ е българин, турчин или папуас (по Иво Беров), за всички е важно какво имаме като президент (по Цветан Цветанов). При това в момент, в който той представлява единствената функционална управленска институция в страната. Дали сме се сдобили с действен и прозорлив държавник, или сме се озовали в ръцете на дребнав политически партизанин с дребните му предизборни сметки.