Най-великите обрати в английския елит

В началото на сезона 2024/25 Арсенал бе считан за отборът, който най-вероятно ще застраши доминацията на Ман Сити във Висшата лига.

"Топчиите" останаха подгласници на "гражданите" в две поредни кампании и сред феновете цареше оптимизъм, че най-сетне любимците им ще успеят да се преборят за жадуваните златни медали.

Тази мечта обаче изглежда, че отново ще остане мираж, след като в средата на месец март Арсенал е на 15 точки от лидера Ливърпул, макар да е с мач по-малко.

Не е изключено Ливърпул да сгреши няколко пъти до края, а Арсенал отново да се завърне в битката. Все пак "артилеристите" са постигали подобно нещо в миналото и са наясно какво се изисква за подобно велико деяние.

Нека погледнем към някои от най-великите сезони във Висшата лига, в които шампионът навакса голям точков пасив по пътя към славата.

Арсенал – сезон 1997/98 (13 точки пасив)

Точно така, Арсенал държи рекорда за наваксване на най-голям брой точки по пътя към титлата – подвиг, който постигна през кампания 1997/98.

След труден период от средата на октомври до края на декември 1997 г., донесъл две победи и четири загуби в осем кръга, лондончани изостават с 13 пункта зад Ман Юнайтед.

След Коледа обаче формата на Арсенал рязко се подобрява и не губи нито една среща до последните два кръга, когато титлата вече е подпечатана, благодарение на зашеметяващата серия от 10 мача, в които са допуснати само три гола.

Трофеят е спечелен само с една точка разлика и ще се запомни като дебютен за Арсен Венгер в първия му цял сезон в клуба.

Ман Юнайтед – сезон 1992/93 (12 точки пасив)

Ман Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън имаше забележителния навик да наваксва точково изоставане, както ще се убедите и по-надолу в материала.

Първият подобен случай е по време на дебютния сезон на Висшата лига, когато на 5 декември 1992 г. Юнайтед се намира на седмо място, на 12 точки зад лидера Норич.

Пристигането на Ерик Кантона от Лийдс месец по-рано изиграва ключова роля за възраждането на "червените дяволи" и въпреки че през декември те са доста назад, в средата на януари вече са на върха след срив в редиците на Норич.

Юнайтед продължава да се лута между първото, второто и третото място до началото на април, но хората на Фъргюсън печелят всеки от последните си седем двубоя, за да завършат с огромната разлика от 10 точки спрямо втория Астън Вила.

Триумфът е първи за Юнайтед след 26-годишна пауза, а това дава началото на период на безпрецедентна доминация за сър Алекс и компания.

Ман Юнайтед – сезон 1995/96 (12 точки пасив)

През по-голямата част от сезон 1995/96 Нюкасъл на Кевин Кийгън е доминираща сила и до 21 януари Юнайтед изостава на 12 точки от "свраките".

Последва впечатляваща форма на Юнайтед – шест поредни победи, преди да дойде гостуването в Нюкасъл на 4 март със само три точки изоставане от домакините. Голът на Ерик Кантона в началото на второто полувреме прави разликата и "дяволите" вече изостават от съперника само по голова разлика.

Битката за титлата продължава до последните няколко седмици на сезона, когато психологическите игри на Фъргюсън сякаш накланят везната в полза на Юнайтед.

Ман Юнайтед – сезон 1996/97 (10 точки пасив)

През 1996/97 Юнайтед отново изостава в средата на декември – този път с 10 точки от лидера Ливърпул.

В онзи момент бойците на Фъргюсън имат два мача в запас спрямо свирепия съперник, но въпреки това пасивът продължава да изглежда страховит.

Юнайтед се завръща в битката, отчасти благодарение на победата с 3:1 на "Анфийлд" през април, и в крайна сметка печели титлата със седем точки преднина пред Нюкасъл, Арсенал и "мърсисайдци", които завършват с по 68 пункта.

Ман Юнайтед – сезон 2002/03 (10 точки пасив)

През онази кампания Юнайтед печели само два от първите си шест мача във Висшата лига и му отнема известно време да се възстанови.

В средата на ноември 2002 г. хората на Фъргюсън са на 10 пункта зад Арсенал и към онзи момент формата им не дава особени основания да се смята, че изоставането ще бъде преодоляно.

Но резултатите на Юнайтед след загубата от Мидълзбро с 1:3 на "Боксинг дей" се подобряват драстично и отборът не губи един от останалите си 18 мача, а тази невероятна серия връща трофея в "Театъра на мечтите".

Ман Юнайтед – сезон 2008/09 (10 точки пасив)

На 18 декември 2008 г. Ман Юнайтед има пасив от 10 точки спрямо Ливърпул, като това е силно повлияно от факта, че тимът не игра изобщо в страната в продължение на почти две седмици поради ангажиментите си на Световното клубно първенство.

През втората половина на кампанията "червените" изпуснаха точки само три пъти, в сравнение със седем пъти през първата половина.

В крайна сметка Юнайтед печели титлата с четири точки преднина, макар Ливърпул на Рафаел Бенитес да триумфира в 10 от последните си 11 двубоя.

Ман Сити – сезон 2018/19 (10 точки пасив)

През сезон 2018/19 Ливърпул за известно време изглежда на друго ниво спрямо всички останали. На 29 декември те все още са без поражение във Висшата лига, като от 20 мача са наредили 18 победи с 48 отбелязани гола и само осем допуснати.

Ман Сити пък има три отбелязани гола повече, но и поражения в три от 19-те си мача, за да се озова на 10 точки от върха. Загубите идват в период от четири кръга през декември и предвид невероятната форма на Ливърпул изглежда много вероятно тези грешки да се окажат непоправими.

Въпреки това, Сити печели 18 от 19-е си мача след Коледа, включително с 2:1 срещу Ливърпул на 3 януари 2019 г. Това е единствената загуба на "червените" през целия сезон във Висшата лига и се оказва решаваща.

Удивителната форма на Сити през втората половина на кампанията му помога да измъкне титлата от Ливърпул със само една точка разлика.

97-те точки на мърсисайдци остават най-много в историята на Висшата лига, натрупани от отбор, който не е спечелил отличието, а по онова време това е третият най-голям брой точки в историята на английския майсторски ешелон.

Ливърпул все пак намира утеха с триумф в Шампионската лига, а през следващия сезон вдига първата си титла на Англия след 30-годишна "суша".